Емо стил

Първият път когато се срещнахме,
лицето ти се отпечата в ума ми.

Ти бе слънцето,
а аз бях този,
който те боготвореше.
Ръцете ми бяха твоите оръжия.
Очите - моята муза.

Знаех, че никога няма да ме обикнеш,
мъката ме изпълваше.
Не можеш да ме достигнеш,
но мога ли да запазя,
място в сърцето ти?

Ти разби сърцето ми.
Обеща ми луната и звездите.
Повярвах на мечтите ти,
повярвах на лъжите ти.
Нямаше друг начин,
знаеш, че опитах.

Знаех, че никога няма да ме обикнеш,
мъката ме изпълваше.
Не можеш да ме достигнеш,
но мога ли да запазя,
място в сърцето ти? /4

Игли се забиват в кожата ми,
но не ме питай за какво са.
Няма следи, освен болката и шокът.
Прикова ме към леглото,
само за да ми се присмееш.

Очите ми са широко отворени,
за да виждам всичко, което правиш.
Цялата течност в очите ми.
Ела в моя свят, приятелю,
ако посмееш... проклятието!

Реалността ти е объркана.
Сякаш не забелязваш,
че всичко, което ми причиняваш
не може да ме засегне психически!
Можеш да ми причиниш всичко,
но сякаш това няма значение.
Много по-лошо от това е,
че не мога да те се отърва от теб!

Студено е, треперя и се потя едновременно.
Стая без слънчева светлина...
Главата ми е обръсната, тялото - изморено.
Не усещам пръстите си,
всичко е безчувствено... проклятието!

Къде е силната човешка воля?
Има неща, от които не можеш да избягаш...
Не знам, но нещо тук не е наред.
Предполагам, че това, което очакваш
от мен е страх... проклятието!

Реалността ти е объркана.
Сякаш не забелязваш,
че всичко, което ми причиняваш
не може да ме засегне психически!
Можеш да ми причиниш всичко,
но сякаш това няма значение.
Много по-лошо от това е,
че не мога да те се отърва от теб! /2

Денят е точно като всички останали
Не съм добре, изплаках и последните си сълзи
Кървя от болка, докато ти крещиш срещу мен
Просто питам: Защо?

Караш ме да чакам съвсем сам,
а никога не съм искал нищо повече от това.
Какво трябва да сторя за да узная истината?
На колене съм...

Още една страница с „Толкова съжалявам”
Отново адресирана към мен.
Още една история
за колекцията от спомени,
сгънати прилежно.
Просто питам: Защо?

Караш ме да чакам съвсем сам,
а никога не съм искал нищо повече от това.
Какво трябва да сторя за да узная истината?
На колене съм... /2

Никога няма да допусна същата грешка ... /4

Караш ме да чакам съвсем сам,
а никога не съм искал нищо повече от това.
Какво трябва да сторя за да узная истината?
На колене съм... /2

Американската емо група Evanescence е основана от Ейми Лий и Бен Муди. Двамата се срещат случайно, но сравнително бързо откриват, че имат еднакви интереси и музикални предпочитания. Така започва и съвместната им работа, пишат текстове, както и музиката към тях. Но поради липса на финансови средства, в началото не успяват да запишат парчетата, както и да привлекат още музиканти, с които да работят.

В последствие успяват да запишат четири парчета, две от които влизат в местните музикални класации и така започват да получават покани за участия в различни местни клубове.

Преди да спрат на окончателното име на групата Evanescence, минават през още няколко, по-известните от които са Stricken, Childish Intentions и др.

Дебютният албум на групата излиза през 2000 година под заглавието Origin, но не придобива популярност. Веднага след него пускат на пазара още два сингъла, но и те споделят същата съдба на Origin. Групата придобива популярност с втория си албум Fallen, който излиза три години по-късно и се задържа дълго време в музикалните класации на Щатите и така започва шеметната им музикална кариера. Албумът става шест пъти платинен, а от него са продадени повече от 12 милиона копия, което невероятен успех за сравнително младата група.

Лежах близо до реката.
В разгара на лятото аз махам с ръка.
Черни лебеди образуват буквата "V",
с неугасваща надежда.
И въпреки Червения септември,
с небе обвито в пламъци
те моля да се покажеш
като трън в очите на Бог.

Студена бе душата ми.
Недоизказана бе болката.
Дори не трепнах,
когато ме изостави с роза в дъжда...
Заклех се да те убия.
Не го бях правил и това ме възпря.
Ще притискаш ли отново вените ми,
с ноктите на вярата?
Гол върху гроба ти,
се моля за самотата ти.
Дали скоро ще бъдеш над мен?
Свързан със самотата ти
винаги можех да открия прорез за ключа ти,
издълбан на дълбочина от шест фута
в сърцето ми, което е като затвор,
изгубило цвета си в тунела.

Болен и слаб от начина си на живот.
От тази похот и вампирска страст.
Няма нищо по-добро от ... амфетамин.

Мое нимфетаминово момиче.

Пристрастен към чара ти,
съм като преследвано животно
обратно в гората при шепота,
при сладките следи.

Отпусни се в прегръдките ми.
дистанцирай се от посланията им
и танцувай под луната.
Така, както правехме в онези златни дни.

Мое нимфетаминово момиче.

В повечето случаи, когато се спомене думата емо, в съзнанието на хората изниква нещастен, самосъжаляващ се индивид с белези по китките и разтекан черен грим по лицето. В представите на по-голямата част от обществеността привържениците на емо културата непрекъснато са в лошо настроение, снимат се със сиропи, ножици или какви ли още не глупости и честичко си поплакват.

Но едва ли някой от всички тези хора си дава ясна сметка, че емоциите на емо децата не са само отрицателни. В крайна сметка и те са хора, радват се, смеят, забавляват се. Вярно, не толкова често, колкото останалите им връстници, но все пак го правят.

Глупаво е да се съди за хора, които не познаваме и на база външен вид. Най-честата грешка, която допускат хората, е когато не разбират нещо, да го отхвърлят, отрекат, смачкат, презрат. Точно това е причината за лепването на различни етикети, понякога твърде грозни и обидни и за игнорирането на емо децата. А не трябва така!

Правилно или не, често емото се използва за да опише групи като AFI, Alexisonfire, Brand New, Bright Eyes, Coheed and Cambria, Death Cab for Cutie, Fall Out Boy, From First to Last, Funeral for a Friend, Hawthorne Heights, My Chemical Romance, Panic! at the Disco, Senses Fail, Something Corporate, The Starting Line, Story of the Year, Taking Back Sunday, Thursday, The Used, Underoath и др.

Класифицирането на една група като «емо» често е спорно. Първоначално феновете на някои от изброените групи не са били последователи на емо движението, но впоследствие стават и обратно. Но в повечето случаи терминът «емо» просто се прикрепя към дадена група заради музикалното сходство, модата или просто защото групата е много популярна сред емо феновете, а не защото групата към емо стила като музикален жанр.

В резултат на еволюцията на «емо» за последните години възникнаха сериозни разногласия между непосредствено отнасящите се към «емо» групи. Тези, които свирят хардкор, се възмущават, когато групи, които свирят друг тип музика, се причисляват към «емо».

Много от феновете на независимата култура «емо» от 80-те и 90-те години са недоволни, че стилът започва да се размива, а също и от хората, които просто продават лейбъла. От години музиката е обединявала хората. Така е и днес - много от тинейджърите харесват музиката, която правят емо бандите, без самите те да имат нещо общо със стила.

Не мога да се разкайвам.
Започнах нещо,
което не успях да довърша.
Сметката ми е двадесет долара,
която говори, че си стоял до късно през нощта
и си налагал с юмруци оградата в задния си двор.
Окото ти е насинено като медал за чест,
накиснат в състрадание,
от приятели, които никога не са те обичали.
Почти наполовина, колкото аз.

Разрушен в барове и бани.
направих всичко,
което трябваше.
Не ми вярвай, когато ти казвам:
"Това е, което всеки би направил".
Дай си време и помисли за него.
Мисли и живей без него .
Не ми вярвай, когато ти казвам:
"Това е нещо непростимо".

Не мога да се разкайвам.
Започнах нещо,
което не успях да довърша.
Най-добри приятели означава,
че никога не си знаел.
това, което никога не съм ти казвал.
Всичко, което зная за разбиването на сърца,
го научих от теб.
Никога не съм го правил с грацията,
която притежаваш.
Но съм правил много планове,
които се основават на тези грешки.

Разрушен в барове и бани.
Всичко, което направих,
беше каквото трябваше.
Не ми вярвай, когато ти кажа:
"Това е, което всеки би направил".
Вземи си време и помисли за него.
Мисли много и живей без него .
Не ми вярвай, когато ти кажа:
"Това е нещо непростимо".

Най-добри приятели означава,
че натиснах спусъка.
Най-добри приятели означава,
че получи това, което заслужаваше.

Не харесвам емо стила нито като обличане, нито като мислене. Напоследък се забелязва една тревожна тенденция – много млади хора решават да станат емо, защото виждат в това алтернатива за справяне с проблемите им. Само по себе си подобно решение е чиста глупост и е явен сигнал, че тези млади хора имат нужда от помощ. Нужен им е приятел, родител или просто някой, на който имат доверие и който да успее да им докаже, че е много по-добре и много по-интересно най-хубавите им години да бъдат щастливи и да се усмихват повече.

Проблемите, колкото и сериозни да им се струват на този етап са именно затова, за да бъдат разрешавани, а с рев и рязане на вени това няма да се случи. Затова какъв е смисълът да се хабят нерви?!

Имах приятелка, която беше емо и повечето й познати са отдръпнаха от нея, подиграваха й се непрекъснато, а веднъж в училище я бяха били. Аз обаче не я предадох, бях й единствената опора, единственият човек, с когото споделяше. Бавно, с много търпение и говорене успях да я убедя, че животът може да бъде прекрасен, стига да го поиска. Едва след няколко месеца започна да се поддава под „нежния” ми натиск, започна да се усмихва повече, спря да се реже, защото сама се убеди, че от това няма полза, постепенно изхвърли тъмните дрехи от гардероба си и в нея отново започна да се завръща онова жизнерадостно момиче, което познавах отпреди.

Не виждаш ли, че искам да съм
там с отворени обятия.
Празни са и тази нощ,
а аз съм сам.
Вземи ме чрез тях.
Знаеш ли, че си тръгвам?
Къде ще избягаш толкова далеч?

Искам да знаеш,
че ми липсваш много.
Искам да знаеш,
липсваш ми, липсваш ми много.

Отново пиша писма за теб
късно е, знам,
но аз не спя, а теб те няма.
Мислите спират сърцето ми.
Знаеш ли, че си тръгвам?
Къде ще избягаш толкова далеч?

Искам да знаеш,
че ми липсваш много.
Искам да знаеш,
липсваш ми, липсваш ми много. /2
Отивам си... /2

Не мога да ги разбера тия емо kids – непрекъснато хленчат за нещо, реват с повод и без повод и се оплакват, че никой не ги разбира и ето им повод за поредната депресия.

Не съм сигурен обаче дали изобщо някое от тях е изпадало в депресия поне веднъж. Просто всичко е една постановка, в борбата за капчица внимание, за да могат поне за миг всички погледи да са насочени към тях и да се почувстват като герои, макар и това да има негативен оттенък.

В действителност емо kids не разбират, че с това си поведение отблъскват връстниците си и неусетно се превръщат в аутсайдери, а пътят към приобщаването им може да бъде ужасно дълъг. Ако искат да получат внимание, има много по-разумни начини да го получат. След като на никой не му пука за живота им, е далеч по-разумно те самите да направят нещо, да променят нещо в себе си и да го направят по-добър.

Около мен е пълно с емота – накъдето и да се обърна се натъквам на тях. Имам чувството, че вече са повече от нормалните хора. Повечето от индивидите, които познавам стават емота не заради друго, а защото харесват стила на обличане.

Впоследствие обаче започват и да се държат като такива, което вече е плашещо, защото мисленето им се изкривява. Не намират смисъл да живеят и си причиняват болка не заради друго, а за да привлекат вниманието на околните върху себе си и поне за малко да не са съвсем сами.

Гледайки емотата у мен се пораждат смесени чувства – от една страна им съчувствам, защото съм убеден, че имат нужда от помощ, при това не толкова от приятел, колкото от психолог, а друга – ме отблъскват и ми се приисква да избягам колкото се може по-надалеч.

Независимо дали ни харесва емо хората са част от обществото ни и трябва да се вземат някакви сериозни мерки за да се спре разпростирането на движението, защото последиците могат да бъдат потресаващи.

Да, звучи страшно, но именно музиката се използва за въздействие върху все още нестабилната психика на невръстните тийнейджъри. Почти няма текст на песен, принадлежаща към стила, който да не възпява самоубийството като единствен възможен изход за решаване на проблемите. Мазохизма и агресията също са издигнати в култ, от текстовете лъха тъга, пропита с мирис на смърт.

А какво повече им трябва да невръстните тийнове?! Нищо чудно, че след концерт на емо група плачещите и крещящите фенове са толкова много и дълго време не могат да се успокоят. Не случайно непрекъснато се увеличават случаите на младежи, които перманентно са в депресия, нараняват се, правят опити за самоубийство, някои от които са сполучливи...

Някои може да мислят,
че заразих Мина с болестта си,
но всъщност тя е тази,
която ме зарази за вечни времена...

Докато слънцето се откъсваше от звездите
в уханната прегръдка на нощта,
целунах червените й устни,
принадлежащи на мечта,
изваяна от бял мрамор,
непорочна в мислите си
като грациозна статуя на целомъдрието.
Изгарях от копнеж,
но тя ми помаха за сбогом,
изгарях от болката, изписана на лицето й.
Мина, мрачни мисли обзеха дните ми,
но аз трябва да им се подчиня!

Казват, че най-мрачният час е преди зазоряване,
когато нищо не може да разпръсне зловещите сенки,
които ме преследват и нашепват името й...

Пристъпвайки от огледалото,
принцесата на смарагда
ме преведе отвъд извора на прокълнатата любов.

Казват че дори в Ада няма такива бесове,
от каквито е обладана жената, презряна от живота.
И докато небесният съдия и съдебните му заседатели
просто биха осъдили такава жена,
оковавайки я във вериги от целомъдрие
тайните й желания за горещи нощи
и опустошителни като буря ухапвания,
аз й подарих Райската градина след потопа.

Верона, Маришка, Алера -
венчани за вечността богини,
простете ми, че искам да съм вечно до нея,
докато моретата не пресъхнат...

Все още съм болен от любов по Мина...

Емо съм още времето, когато много хора не бяха чували понятието, а още по-малко знаеха за какво става въпрос. Да си истински Емо е гот, а да си позьор – е наказание.

В последните години все повече тинейджъри се причисляват към движението, но се опасявам, че повечето от тях просто се увличат по готините дрешки, по яките прически, присъщи за стила, но не могат да вникнат в същността му. И ето оттук тръгва всеобщото неодобрение към стила. Всеки разбрал-недоразбрал бърза да се причисли към това, което е модерно към настоящия момент.

Да си истинско Емо не значи да си облечен в съответния дрескод, да имаш съответстваща прическа и да ревтуниш за глупости. Е, точно това ме дразни най-много у най-новата вълна от т.нар. „емота”.

Емото е начин на живот, начин на себеусещане и себеизразяване. Плачеш, когато те боли, когато си обиден и наранен; радваш се, когато има за какво; страдаш, когато ти е тежко – все човешки емоции, присъщи на всеки един от нас и които идват от душата. Но т.нар. нова вълна в емо културата прави всичко това, просто защото смята, че така биха изглеждали като ИСТИНСКИ емота. Е, не изглеждат! Смешни и жалки са, но не го осъзнават! И не съм сигурен, че някога ще го осъзнаят.

Емо съм от няколко години и се чувствам страхотно, но все повече започва да ме притеснява мнението на хората около мен, по-скоро подигравателните им погледи, непрекъснатите обиди и нападки.

Преди две седмици се случи нещо, което разтърси душата ми и ме промени из основи. Биха ме няколко мои връстници, много е биха... защото съм емо. Най-лошото бе, че толкова хора станаха свидетели на посегателството над мен, но никой не ми помогна. От тогава намразих хората, не искам да излизам никъде, плача непрекъснато и се страхувам от всичко и всички, а из главата ми непрекъснато се въртят едни мисли...

Принципно не се страхувам от смъртта, но все си мисля, че ми е още рано да слагам край на живота си. Животът понякога е толкова несправедлив към различните... Имам чувството, че за нас няма място в този свят, въпрос на време е всеки да реши кога да отиде в по-добрия свят – там където няма жестокост и насилие...

Ако можех да извървя хиляди мили на ден,
щях да опитам!
Щях да го направя,
но не знам дали наистина би го искал.
Мисля, че тази вечер видях небето,
и това ме накара да се чувствам добре
Все още не знам какъв искам да съм.

Всеки път, когато видя лицето ти се смея,
защото се опитваш да бъдеш същата като другите.
Ако можех, щях да спра и да се обърна,
да те помоля за посока в живота,
защото знам, че няма да ми помогнеш.

Отново вали,
но това няма да се промени.
Нека да започнем война,
но кой ще обвиняваме,
когато отново завали?!

Понякога имам чувството,
че единственото нещо,
от което имам нужда,
е лятното слънце,
което да гори в очите ми
и да се прокарва път между дърветата.
Понякога се чувствам не на място,
така, сякаш никога не съм разбирал себе си,
а усмивката ми продължава да показва
само малка част от мен.

Отново вали,
но това няма да се промени.
Нека да започнем война,
но кой ще обвиняваме,
когато отново завали?!

За повечето тинейджъри емо е моден стил, но ако утре излезе друг, по-модерен стил, те веднага ще се ориентират към него. Или поне така правят позьорите.

А истинските Емота – о, те са неподвластни на модните тенденции. Те ще продължат да бъдат себе си, да говорят, което мислят и да бъдат тези, които са. Жалко е, че са съвсем малко. Всички останали са изгубени в търсене на себе си и когато не успеят да открият истинската си същност, се превръщат в жертва на модните течение, скачат от едно в друго, докато съвсем се обезличат.

Емо не е мода, това не могат да разберат псевдоемотата, въпреки че непрекъснато се говори по темата. Емо е тип светоусещане, неподвластно на модните тенденции.

Срещни се с мен
падне ли мрак отново
и ще те задържа.
Съществувам само,
за да те видя там отново.

Може би тази вечер
ще отлетим толкова далеч
и ще изчезнем преди изгрева.

Ако само нощта може
да те задържи там,
където мога да те видя, любов моя.
Тогава не искам никога повече да се събудя
Може би тази вечер
ще отлетим толкова далеч
и ще изчезнем преди изгрева.

Знам, че не можем да се събудим
отново от този сън,
не е реален, но е наш.

Може би тази вечер
ще отлетим толкова далеч
и ще изчезнем преди изгрева.

Може би тази вечер
ще отлетим толкова далеч
и ще изчезнем преди изгрева.

Спомням си, когато се смеехме за нищо.
Беше по-добре, отколкото да се ядосваме.
Забрави за проблемите,
които се опитвахме да разрешим,
защото през тези нощи
не трябва да се предаваме.
Заедно ще се справим!

Стояхме до късно
и си говорехме по цяла нощ.
В тъмна стая, осветена само от телевизора
и през всичките трудни времена в живота ми
Тези нощи ме крепят!

Слушахме радио по цяла нощ
Не искахме да се прибираме вкъщи
за поредния скандал.
През всичките тези трудни времена в живота ми
Тези нощи ме крепят!

Спомням си когато
тръгвахме с колата
някъде надалеч от тук,
колкото да забравим за живота си.
Бяхме толкова млади и объркани,
че не знаехме
да се смеем или да плачем.
Тези нощи бяха наши!
Те ще останат, няма да умрат
завинаги ще бъдем заедно!

Тези нощи ни принадлежат!
Няма нищо нередно в нас.

Емо движението трябва да бъде забранено при това със закон, а обществото да проявява още по-голяма нетърпимост към неговите привържениците. Това се налага, тъй като все повече млади хора се ориентират към него, а това крие много сериозни последствия за тях, макар и те самите да не ги осъзнават.

Повечето емо привърженици са с изключително слаби характери, те нямат нито желанието, нито волята да постигнат нещо в живота си, а такива хора не са нужни в едно съвременно общество.

Светът принадлежите на смелите, борбените и амбициозни хора. Колкото и да се опитвам да си представя как би изглеждало едно емо момче след пет години, не успявам. Та те хленчат непрекъснато. Ако мама и тати не им дадат достатъчно джобни, ето ти повод за драма, ако гаджето го зареже, защото е женчо, ето ти повод за дълбока депресия и логичното й последствие да си сложи край на живота. Е, питам се, какъв мъж ще стане от това момченце?!

Тъй като много се говори какво голямо зло е емо музиката, колко потискаща е и към какви лоши неща подтиква подрастващите, реших да се запозная по-подробно с нея. С изненада установих, че това голямо „обществено зло” всъщност е една много приятна за слушане музика, а на някои банди вече определено съм фен. Оказа се, цялата тази информация, която ни залива е много шум за нищо.

Съвсем логично си зададох въпроса кой има интерес да петни името и да плюе на труда на такива добри музиканти. Честно да си призная, не можах да намеря смислен отговор.

Музиката е средство за общуване и по никакъв начин не би могла да представлява заплаха нито за израстването и оформянето на един човек като личност, нито пък може да бъде предпоставка някой да вземе решение да сложи край на живота си. Подобни твърдения са просто несериозни.

Трябва да звънна на най-добрите си приятели
и да им кажа, че заминавам.
Оставих всичко зад себе си и не искам
да нараня чувствата им.
Трябва да се върна
и да им обясня защо ги изоставям.
Отговорът е някъде във въздуха,
но настина не ме е грижа,
не мога да продължа
да дишам този дим.

Всеки път когато боядисвах стаята си,
криех чувствата си като глупак.
Всеки път когато боядисвах стаята си,
мислех си за моето заминаване.

Ти си като издялана от камък,
не трябва да спираш,
а аз не трябва да заставам на пътя ти.
Правиш всичко това за да си на върха,
а аз не искам да те карам
да се чувстваш не съвършена.

Всеки път когато боядисвах стаята си,
криех чувствата си като глупак.
Всеки път когато боядисвах стаята си,
мислех си за моето заминаване.

В края на деня не знам какво да кажа.
В края на деня отлитам надалеч.

Успяваш да проникнеш в очите ми,
все едно са отворени врати.
Достигаш до същността ми,
и започвам да се вцепенявам.
Без душа, духът ми заспива на студено,
и ще е там докато не го откриеш
и върнеш обратно вкъщи.

Събуди ме!
Събуди ме отвътре.
Не мога да се събудя!
Събуди ме отвътре.
Спаси ме!
Повикай ме и ме спаси от тъмнината
Събуди ме!
Накарай кръвта ми да се раздвижи
Не мога да се събудя!
Спаси ме преди да пропадна!

Спаси ме от нищото,
в което се превръщам.

Вече знам какво представлявам без теб.
Не можеш просто така да ме напуснеш.
Дишай вътре в мен и ме направи реална
Върни ме към живота!

Събуди ме!
Събуди ме отвътре.
Не мога да се събудя!
Събуди ме отвътре.
Спаси ме!
Повикай ме и ме спаси от тъмнината
Събуди ме!
Накарай кръвта ми да се раздвижи
Не мога да се събудя!
Спаси ме преди да пропадна!
Спаси ме от нищото,
в което се превръщам.

Върни ме към живота!

Студено ми е без докосването ти,
без обичта ти.

През цялото време не можех да повярвам,
не можех да те видя,
а ти стоеше в тъмното,
точно пред мен,
но не можах да те опазя.
Отвори очите ми за живота.
Не ме оставяй да умра.
Трябва да има нещо повече от това.
Върни ме към живота!

Събуди ме!
Събуди ме отвътре.
Не мога да се събудя!
Събуди ме отвътре.
Спаси ме!
Повикай ме и ме спаси от тъмнината
Събуди ме!
Накарай кръвта ми да се раздвижи
Не мога да се събудя!
Спаси ме преди да пропадна!
Спаси ме от нищото,
в което се превръщам.

Любовта е навсякъде около теб,
само се протегни.
Тя е скрита е в думите ни.
Може би не винаги е достатъчна,
но недей да се измъчваш,
защото това се задълбочава.

И когато се чувстваш слаба, знаеш
че аз съм достатъчно силен и за двама ни.

Само още ден.
Един единствен ден.

Остави света да се срине,
любовта може да го преживее.
Нека светът се срути
и да не остане нищо.
Любовта може да го преживее.
Любовта може да понесе още малко,
любовта може да ни даде още малко.

Любовта е неразрушима,
само се протегни.

Знам, че понякога е трудно
да откриеш причините.
Но аз ще бъда до теб,
няма да си тръгна,
независимо през какво трябва да минем.
Вярата ще ни покаже
пътят към невъзможните неща.

Само още ден.
Един единствен ден.

Остави света да се срине,
любовта може да го преживее.
Нека светът се срути
и да не остане нищо.
Любовта може да го преживее.
Любовта може да понесе още малко,
любовта може да ни даде още малко.

Можеш да ме откриеш навсякъде,
само погледни през рамо
аз ще бъда там.

Любовта е навсякъде около теб,
само се протегни.
Вярата ще ни покаже
пътят към невъзможните неща.

Само още ден.
Един единствен ден.

Остави света да се срине,
любовта може да го преживее.

Нека светът да се срути,
да не остане нищо,
любовта може да го преживее!
Любовта може да понесе още малко,
може да ни дари с още малко.

Още малко!

Излезе ли някаква нова мода, всички се втурват да я следват отначало сляпо, а след това вече всеки си привнася някакви индивидуални елементи и така формира собствения си стил.

Когато за първи път ме попитаха защо съм станала емо, честно казано се втрещих, защото не знаех, че съм. За да съм искрена докрай изобщо нямах представа какво представлява. Истината е, че Емо не се става, когато решиш – ти или го носиш в себе си, или не. Така е и при мен. Аз така се чувствам и живея, а останалите ме причисляват към емо културата.

Винаги съм била по-чувствителна от останалите си връстници, но не мисля, че това е определящо за да бъдеш емо. С чувствителността в момента се спекулира. Всички хора са чувствителни – едни повече, други по-малко. Но когато поставяш чувствата си на първо място, излагаш ги на показ и ги използваш за парадиране, това вече е позьорство. Не знам защо, но имам чувството, че повечето от т.нар. емо деца са именно такива – позьори. Което е жалко, защото след време ще осъзнаят, че от целия театър, който изнасят в крайна сметка ограбените ще са те.

Умираме от глад,
гледаме един към друг
и се задъхваме.
Вървим облечени в зимните си палта.
Носим смрадта на лабораториите,
облицовката на умиращата нация,
на движещите се хартиени измислици.

Някъде, вътре в нещо има поток от величие.
Никой не знае какво ни чака.
Прожектирам живота си на филмови ленти
А тишината тайно ми нашепва всичко!

Манчестър, Англия /2
Виждаме те за последно
отвъд атлантическия океан.
Прегръщаме те за последно.
Аз съм гений,
и вярвам в Бог.
Тюлените с праведна целувка
и вярвам, че Бог вярва в Клод
Тюлените с праведна целувка
Това съм аз!/3
Всичко останало е тишина! /3

Оставете слънцето да грее!
Оставете слънцето да грейне вътре!
Сиянието вътре! /3

Имам чувството, че това е краят.
Имам чувството, че нещо лошо идва.
Живяла си в свят от лъжи.
Виждаш, че стените падат.
Започна да става трудно
и отхвърляш това, че те губя.

Гледам те докато спиш.
Кошмарите ти разчупват тишината.
Мога да кажа, че си на дълбоко.
Спусна се в тишината.
А всеки път,
когато те докосна, те губя.

Ти си началото на моето унищожение
в градината от страхове.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Изгубила си вътрешния си контрол.
Не ми трябва лъч светлина,
за да видя всичките отчаяни знаци.
Превърна сърцето си в затвор.
Премахнах страха от това, че те губя.

В низината от лъжи има река от сълзи.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Толкова много нощи,
толкова много битки.
Толкова много дни,
твърде е лесно да ги заличиш.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Емо децата непрекъснато реват, че никой не ги приема, че се чувстват самотни и изолирани, а всъщност не е така. Сами са си виновни за положението, в което се намират. Те сами се оттеглят и приемат ролята на жертви. Вярно, че тя е по-лесна, пък и е добър повод да поплачат. Жалко е, защото тези деца са умни, красиви, много чувствителни и добри. Жалко е, че прекарват най-хубавите си години в рев и самота, обсебени от кофти мисли и чертаят живота пред себе си в черни краски.

А колко по-лесно би било открито да говорят за чувствата си, когато някой ги обиди, да възразят и защитят позицията си, да се забавляват с приятелите си.

Чудят се защо никой не ги разбира. Ами на никого не му се слуша за проблеми и негативни неща. В крайна сметка когато си 13, 14, 15 години какви толкова проблеми могат да имат?! А как ще се справят, когато станат на 20 и трябва да решават далеч по-сериозни проблеми?! Погрешна е тази самоизолация, а потърпевшите са само и единствено те.

Въпреки всички твои лъжи,
любовта ти е моя още от началото.
Любовта ми чака,
за да превърне сълзите ти в рози.

Аз ще бъда този, който ще те открие.
Аз ще бъда този, който ще те напътства.
Любовта ми е пожар, поглъщащ огъня.

Никога няма да си сама.
Когато падне мрака
ще осветя небето със звезди.
Чуй шепота в мрака.
Никога няма да си сама.
Когато падне мрака знай,
че няма да съм далеч.
Чуй шепота в мрака.

Чувстваш се толкова самотна и уморена.
Лежиш отчаяна и гола.
Любовта ми чака,
за да те облече в пурпурни рози.

Аз ще бъда този, който ще те открие.
Аз ще бъда този, който ще те напътства.
Любовта ми е пожар, поглъщащ огъня.

Задържам дъха си,
докато животът не вземе жертвите си
Крия се зад усмивката,
докато перфектният план се развива.
Но се чувствам излъгана
Изгубила вяра в нещата,
които постигнах.

Събудих се за да намеря себе си
в сенките на всичко, което създадох.
Жадувам да се изгубя в теб.
Няма ли да ме отведеш далеч от мен?

Пълзя из този свят,
докато болестта тече във вените ми
Вглеждам се в себе си,
но сърцето ми се е променило.
Не мога да продължавам по този начин.
Ненавиждам това,
в което съм се превърнала.

Събудих се за да намеря себе си
в сенките на всичко, което създадох.
Жадувам да се изгубя в теб.
Няма ли да ме отведеш далеч от мен?

Изгубена в умиращия свят
стремя се към нещо повече
Толкова се уморих от лъжата,
в която живея

Събудих се за да намеря себе си
в сенките на всичко, което създадох.
Жадувам да се изгубя в теб.
Няма ли да ме отведеш далеч от мен?