Емо стил

Излезе ли някаква нова мода, всички се втурват да я следват отначало сляпо, а след това вече всеки си привнася някакви индивидуални елементи и така формира собствения си стил.

Когато за първи път ме попитаха защо съм станала емо, честно казано се втрещих, защото не знаех, че съм. За да съм искрена докрай изобщо нямах представа какво представлява. Истината е, че Емо не се става, когато решиш – ти или го носиш в себе си, или не. Така е и при мен. Аз така се чувствам и живея, а останалите ме причисляват към емо културата.

Винаги съм била по-чувствителна от останалите си връстници, но не мисля, че това е определящо за да бъдеш емо. С чувствителността в момента се спекулира. Всички хора са чувствителни – едни повече, други по-малко. Но когато поставяш чувствата си на първо място, излагаш ги на показ и ги използваш за парадиране, това вече е позьорство. Не знам защо, но имам чувството, че повечето от т.нар. емо деца са именно такива – позьори. Което е жалко, защото след време ще осъзнаят, че от целия театър, който изнасят в крайна сметка ограбените ще са те.