Емо стил

Когато бях малко момче,
баща ми ме заведе в града,
да видя маршируващата група.
Той ми каза: „Сине, като пораснеш,
ще бъдеш ли спасителя на покрусените,
наранените и прокълнатите?"
Той ме попита:
„Ще победиш ли своите демони,
всички неверници,
и плановете, които са си правили?
Защото един ден ще те напусна,
Фантом, да те поведа към лятото,
да се присъединя към Черния парад"

Когато бях малко момче,
баща ми ме заведе в града,
да видя маршируващата група.
Той ми каза: „Сине, като пораснеш,
ще бъдеш ли спасителя на покрусените,
наранените и прокълнатите?"

Понякога чувствам, че той ме гледа.
А друг път чувствам,
че трябва да мина през всичко това,
възхода и падението, телата по улиците.

Когато си отидете, искаме всички да знаете,
ние ще продължим, ще продължим.
Когато сте мъртви и си отидете, повярвайте ми,
паметта ви ще продължи да живее.
Ще продължи.
Да, ние ще продължим.
И не мога да го събера в сърцето си,
и химнът няма да го обясни.

Ще ви смаем с погубени мечти.
Мъката и омразата ви ще ни избият до един.
Боядисайте всичко в черно.
Нека да го изкрещим силно и ясно.
Ще се бием ли до края, когато чуем призива.

Когато сте мъртви и си отидете, повярвайте ми,
паметта ви ще продължи да живее.
Когато сте покрусени и победени,
уморените ви вдовици ще маршируват.

И ние ще продължим през страховете,
разочарованите лица на равните ви.
Погледнете ме, защото не може изобщо да ми пука.
Направи го или умри.
Ти никога няма да ме накараш.
Защото светът никога няма да отнеме сърцето ми.
Може да опиташ, но никога няма да ме пречупиш.
Няма да обяснявам, или да кажа, че съжалявам.
Не се срамувам, ще покажа белезите си.
Ти ръководиш всички покрусени.

Аз съм просто човек, не съм герой.
Аз съм момче, което искаше да изпее тази песен.
Аз съм просто мъж, не съм герой.

Ще продължим.
Когато сте мъртви и си отидете, повярвайте ми,
паметта ви ще продължи.
Когато сте покрусени и победени,
уморените ви вдовици ще маршируват.

Както много други хора през тинейджърските си години и аз имах краткотраен флирт със сравнително младата култура, по-известна като Емо. За съжаление не бях нито толкова висок, нито толкова слаб, но пък за сметка на това косата ми бе достатъчно черна.

Това бяха може би най-хубавите и най-важните години от моя живот, които ми помогнаха да разбера кой съм и какво искам да постигна.

Главната причина за неприемането на Емо от обществото, е проста. Хората не знаят и не искат да разберат какво представлява, а непознатото крие заплаха. Емо е начин на живот, начин на себеизразяване и опознаване. Вече значително по-зрял мога да кажа, че много хора не постигат нищо в живота си по простата причина, че не познават самите себе си, не знаят кои са и какво всъщност искат.

Не смятам, че обществото трябва да съди толкова строго емо децата, а и за какво ли? На никого нищо лошо не правят. Съществуват няколко много големи заблуди относно Емо културата.

Първата и може би най-разпространена заблуда е, че емо музиката е твърде депресираща и подтиква младите емоционално лабилни деца към самонараняване и дори към самоубийства. Тези, които са запознати с музиката веднага ще опровергаят подобна глупост. Текстовете са много смислени, а музиката никак не е депресираща, дори напротив.

Друга широко ширеща се неистина е, че емо децата са разглезени сополанковци, които плачат с повод и без повод. Като човек, познаващ доста привърженици на движението мога да кажа, че това изобщо не е вярно. Че са чувствителни и емоционални Емо децата е вярно, но кой тинейджър не е?

Обличат се само в черно. Може би това е най-свежият и весел стил на обличане и не знам как на някой изобщо му хрумват подобни идеи. И тук отново прозира непознаването на стила. Най-вероятно Емо стилът на обличане се бърка с този на Готите. За тях съм съгласен – обличат се в черно, слагат тежък черен грим, за да е в унисон с емоционалното им състояние, вечно са потиснати и често прибягват до стимуланти.

Мога още и още да изброявам, но не мисля че това е най-същественото в момента. По-важно е обществеността да бъде по толерантна спрямо младото поколение, което идва.

Eто и моите скромни мисли за Емо. Този блог само ми дава моя собствена идея за казаното по темата, нито повече, нито по-малко...

Те нахлуват – от музикалната сцена до модерният свят на някоя индивидуалност.
Тъмният и шумен свят на Емо пънка в действителност се разпростира и нараства с всеки изминал ден. Емо пънкът печели някаква все повече и повече последователи и критици. Но какво всъщност е да си Емо? Нека се опитаме да навлезем в тяхното скривалище и да разберем нещо повече за тях.


Добре дошли в света на Емо

Емо(може да се изговаря и Имо) е абревиатура на “емоционално подтикнат хардкор пънк”. Терминът сам по себе си няма точна дефиниция. В днешно време е широко използван за да се опишат повечето форми на алтернативния рок с ясно изразени пънк емоции. Заражда се в средата на 80-те години на XX – ти век. Днес по-скоро се смята като някаква мания за отчуждаване от останалите.

Стилът на обличане е странен и доста провокативен. Обличайки се в стил Емо със сигурност няма да останете незабелязани. Уникалният подбор на дрехи на Емо хората повдига някои въпроси и обвинения у тези, които не одобряват или не разбират техния стил. Но Емо, въпреки тези критики и обвинения продължава гордо да се въздига.

Дрехите на емотата обикновена са съчетани от тесни джинси без значение от пола – носят ги както момчета, така и момичета. Предпочитат да носят и стегнати или по-малък номер тениски с имената на любимите си рок групи. За да бъде завършен външният им вид, използват и колани с големи катарами. Що се отнася до прическите, емотата отново имат свой уникален стил. Повечето емота, имат дълъг плътен бретон, който напълно закрива едното им око, а косата е черна и права.

Всички ние вървим по различни пътища, но всички те водят до едно и също място. Рано или късно всички ние ще умрем. Пътят ни е съпътстван от много пречки, някои от тях са доста сходни. Но именно те ни правят по-силни. В този смисъл колкото повече са те, толкова това е по-силни ставаме.

Няма как в днешно време да избегнем депресията, лошото е, че все по-често младите хора трудно се измъкват от нея и за съжаление доста тинейджъри предпочитат да сложат край на живота си, вместо да се борят с трудностите.

Случайно или не много често привържениците на Eмо културата се спрягат като потенциални самоубийци. Изобщо не съм съгласна с това твърдение. Аз съм Емо от доста време и мога с ръка на сърцето да кажа, че никога не ми е минавала мисълта да сложа край на живота си.

В последните няколко години ми се случиха доста неприятни неща, но приемам това като предизвикателство на съдбата. Майка ми почина при нелеп пътен инцидент, малкото ми братче е тежко болно, загубих момчето, което толкова много обичах, но ... такъв е животът. А за мен той продължава, справям се с болката, слушам любимите си Емо банди и вярвам в доброто.

Чувствам се някак изгубена. Не мога да си намеря приятел и от това се чувствам още по-зле. Исках да изглеждам още по-зле и затова си направих прическа в стил Емо. Желаех да приличам на Джефри Стар, следователно се държах консервативно.

Харесвам черния цвят, само защото приятелите ми го харесват. В моето “мое място” всеки приятел можеше да ме добави като Тила Текила. Всички учители ми казваха, че съм имала ”некоординирани движения”, което не го разбирах, защото всичко, което усещах е радост, а след това тъга.

Отскоро имам нови приятели и те са Емо. За разлика от останалите хора, те напълно ме разбират.

Те поощряват твоето сътрудничество.
Пращат ти рози, когато смятат,
че трябва да се усмихнеш.
Не мога да се контролирам,
защото не знам как.
А действително те ме обичат,
защото ще бъда тук за малко.

Дай им кръв, кръв с галони,
дай им всичко, което могат да изпият
и пак никога няма да е достатъчно.
Дай им кръв, кръв, кръв.
Вземи си чаша, че тук ще има потоп.

Популярен мъж срещу кушетките с колела.
Могат наистина да ме излекуват с малко късмет.
Докторите и сестрите ме обожават.
Наистина е обезпокоително,
че съм просто един ужасен неудачник.

Давам ви кръв, кръв с галони.
Давам ви всичко,
което можете да изпиете
и никога не е достатъчно.
Давам ви кръв, кръв, кръв.

Дните минават, сякаш не са били.
Всичко бе толкова добре.
Всичко – ти и аз.
Тръгвай! /2
Не направихме нищо погрешно.
През цялото време мислехме
как може да продължи по-дълго.
Как да бъде по-дълго, да живеем, да видим.
Тръгвай! /2

Остави го зад нас.
Не се опитвай да разбереш,
защо не можем да продължим вече.
Тръгвам, опитвам се да освободя и двама ни.
Просто трябва да продължим,
дори и да не се видим никога вече.
Тръгвай! /2

Направи го за мен и теб.
Аз не бих могъл.
Нямам достатъчно смелост.
Всичко – аз и ти.

Дните минават, сякаш не са били.
Всичко беше толкова добре.
Твоята следа, води към мен.
Толкова далеч от теб.
Тръгвай! /2

Остави го зад нас.
Не се опитвай да разбереш,
защо не можем да продължим вече.
Тръгвам, опитвам се да освободя и двама ни.
Просто трябва да продължим,
дори и да не се видим никога вече.

Разчупвам светлината.
Сенките падат върху мен.
Не ги виждам.
Сенките падат върху мен.


Дните минават, сякаш не са били.
Това е всичко, което ни остана.
Ако тръгваш сега,
не се опитвай да разбереш,
защо не можем да продължим вече.
Тръгвай, опитай се да ни освободиш.
Просто трябва да продължим,
дори и да не се видим никога вече.
Тръгвай! /2
Дните минават, сякаш не са били.
Остани!

Ако сърцето ти спре да бие
ще съм тук и ще се чудя
дали получи това, което заслужаваш
в края на живота си

Ако отидеш в Рая
ще съм тук и ще те чакам, скъпа
Получи ли това, което заслужаваш?
Краят, но ако животът не иска да те чака,
тогава твоето сърце няма да го понесе.

Ти си мъртва!
Чу ли новината - ти си мъртва?
Никой нямаше какво добро да каже
мисля, че те не харесваха и без това
Хайде, махни ме от болничното легло
нямаше ли да е страхотно?
Вярно, не е точно това, което планира
но нямаше ли да е страхотно, ако бяхме мъртви.

Езикът ти е вързан и о, колко гадно,
никога не си се влюбвала
Получи ли това, което заслужаваш?
Краят на твоя живот.

По мое наблюдение
по време на операцията
открих усложнение
в сърцето ти, толкова дълго,
защото сега имаш
може би само две седмици живот
И казах „Това ли е всичко, което можете да дадете?"

Веднага след като се роди, те накараха да се чувстваш малък,
като не ти дават никакво време.
Докато болката не е толкова голяма,
че да не чувстваш изобщо нищо.
Какво е да си герой на работническата класа /2.

Нараняваха те вкъщи, удряха те в училище.
Мразеха те ако си умен и презираха глупакът.
Докато си толкова луд не можеш да следваш техните правила.
Какво е да си герой на работническата класа /2.

Когато те мъчеха и плашеха цели 20 години,
те очакваха да си избереш кариера.
А когато не можеше да работиш, бе толкова уплашен.
Какво е да си герой на работническата класа /2.

Държаха те опиянен от религия, секс и телевизия.
А ти смяташе, че си толкова умен, без класа и свободен.
Но ти все още си селянин до колкото виждам.
Какво е да си герой на работническата класа /2

Все още ти казват, че има стая на върха.
Но първо трябва да се научиш как да се усмихваш, докато убиваш,
ако искаш да си като хората на хълма.
Какво е да си герой на работническата класа /3.
Ако ти също искаш да си герой, просто ме последвай /2.

Отварям очи и се опитвам да видя нещо,
но съм заслепен от бялата светлина.
Мога да си спомня как,
мога да си спомня и защо съм тук тази вечер.
И не мога да понеса болката,
Не мога да я накарам да си замине
Не, не мога да понеса болката.

Как можа да ми се случи това?
Допуснах грешки.
Нямаше къде да избягам.
Нощта продължава, докато аз чезна.
Писнало ми е от този живот.
Просто искам да изкрещя.
Как можа да ми се случи това?

Всички крещят.
Опитвам се да издам звук, но никой не ме чува.
Изплъзвам се от ръба,
Грози ме заплаха.
Искам да започна отначало.
Опитах се да се задържа във времето,
където нищо нямаше значение.
И не мога да обясня какво се бе случило,
И не мога да залича нещата, които съм направил.
Не, не мога ...

Как можа да ми се случи това?
Допуснах грешки.
Нямаше къде да избягам.
Нощта продължава, докато аз чезна.
Писнало ми е от този живот.
Просто искам да изкрещя.
Как можа да ми се случи това?

Не искам много за Коледа
Има само едно нещо, от което се нуждая
Не ми пука за подаръците под елхата
Просто те искам за себе си
Повече от колкото можеш да си представиш
Нека желанието ми се превърне в реалност
Скъпа, всичко, което искам за Коледа си ти

Не искам много за Коледа
Има само едно нещо, от което се нуждая
Не ми пука за подаръците под елхата
Няма да закача моя коледен чорап над камината
Дядо Коледа няма да ме направи щастлив с подарък на Коледния ден

Просто те искам за себе си
Повече от колкото можеш да си представиш
Нека желанието ми се превърне в реалност
Скъпа, всичко, което искам за Коледа си ти

Няма да искам много тази Коледа
Дори няма да искам сняг
Просто ще продължа да чакам под имела
Няма да напиша списък с желания
и няма да го изпратя до Северният Полюс за Св. Ник
Дори няма да остана буден,
за да чуя магическите звуци от юздите на елените

Защото те желая тук тази нощ
Прегръщайки ме толкова силно
Какво повече мога да направя?
О, скъпа, всичко, което искам за Коледа си ти

О, как блестят светлините. Обграждат ме от всякъде
Където звуците от смехът на децата изпълват въздуха
И всеки пее
Чувам тези камбани как звънят
Дядо Коледа, няма ли да ми донесеш единственото,
от което наистина се нуждая?
Няма ли да върнеш моята любима при мен?

Не искам много за Коледа
Това е всичко, за което моля
Просто искам да видя любимата си пред вратата ми

Просто те искам за себе си
Повече, от колкото можеш да си представиш
Нека желанието ми се превърне в реалност
Всичко, което искам за Коледа си ти

Тя не кърви на пода на балната зала,
заради внимание.
Защото това е абсурдно.
Със сигурно ще си го получи.
Ето я обстановката:
Модните списанията очертават стените.
Стени - белязани от дупки на куршуми.

Запази спокойствие.
Къде е отношението ти?
О, не, не.
Натискаш спусъка - голяма грешка!

Завиждай ми,
бъди злонамерена.
Обърни ми внимание.
Завиждай ми,
бъди злонамерена.
Скъпа, дай ми почивка!

Тя не избра тази роля
Но я изигра и я направи искрено затова плачеш.
Но те повярваха на сълзите.
Затова зъбите и са долу, върху кръвта
в краката й.
Момчетата, ще си останат момчета.
Скрити в екстроген
и носейки патладжанени мечти.

Запази спокойствие.
Къде е отношението ти?
О, не, не.
Натискаш спусъка - голяма грешка!

Завиждай ми,
бъди злонамерена.
Обърни ми внимание.
Завиждай ми,
бъди злонамерена.
Скъпа, дай ми почивка!

Момчетата, ще си останат момчета.
Скрити в екстроген
и оставайки си момчета.
Момчетата, ще си останат момчета.
Скрити в екстроген
и носейки патладжанени мечти.

Улиците са празни.
Въртя се в кръг,
Нощта ме изгуби.
Студен вятър.
Светът се вледени,
слънцето измръзна.
Образът ти е запазен.
Нося го вътре в мен.

През 1000 морета, назад към теб, назад към нас.
Не трябва да губим вярата си
Довери ми се.
Трябва да преминем само 1000 морета.
През 1000 мрачни години, без време.
1000 звезди ни дърпат назад.
Трябва да преминем 1000 морета.
Още 1000 до безкрайността.
Тогава, ще бъдем най-накрая свободни.

Някъде е мястото,
което само ние двамата знаем.
Всичко е различно.
Тогава си помислихме,
че ударите на сърцата ни са слаби.
Но, все някак сърцата ни, ще бият през нощта.
Довери ми се.

Трябва да преминем само 1000 морета.
През 1000 мрачни години, без време.
1000 звезди ни дърпат назад.
Трябва да преминем 1000 морета.
Още 1000 до безкрайността.
Тогава, ще бъдем най-накрая свободни.

Не взимаме никой и нищо с нас
и някога ще се върнем.
1000 морета далечни.
1000 години без време.
1000 морета далечни.
1000 звезди ни дърпат назад.
Позволи си да плуваш към мен.
Позволявам си да плувам към теб.

Трябва да преминем само 1000 морета.
През 1000 мрачни години без време.
1000 звезди ни дърпат назад.
Трябва да преминем 1000 морета.
Още 1000 до безкрайността.
Тогава ще бъдем свободни.
Позволи си да плуваш към мен.
Позволявам си да плувам към теб.
1000 морета далечни.

Мамо, всички ще отидем в ада.
Пиша това писмо, надявайки се, че си добре.
Мамо, всички ще отидем в ада.

Mамо, всички ще умрем.
спри да ми задаваш въпроси,
неприятно ми е да виждам, че плачеш.
Мамо, всички ще умрем.

Когато си отидем, не ни обвинявай.
Ще позволим на пламъците просто да ни облеят.
Ти ни направи толкова известни
Никога няма да те пуснем да си идеш.

Когато си тръгнеш, не ми връщай любовта.
Мамо, всички сме пълни с лъжи.
Мамо, обречени на мухите.
И точно сега правят ковчег, по твой размер.
Мамо, всички сме пълни с лъжи.

Какво направи войната с крака и езика ми.
Трябвало е да отгледаш момиченце.
Трябвало е да бъда по-добър син.

Когато си отидем, не ни обвинявай.
Ще позволим на пламъците просто да ни облеят.
Ти ни направи толкова известни
Никога няма да те пуснем да си идеш.


Мамо, всички ще отидем в ада.
И е донякъде приятно,
с изключение на миризмата.
Мамо, всички ще отидем в ада.

Проклети сме след всичко.
През щастието и огънят пропадаме.
И ако останеш после, ще ти покажа пътя,
за да се завърнеш от пепелта, която призова.

Всички ние ще продължим,
когато нашите братя по оръжие са си отишли.
Вдигнете чаши високо,
заради утрешния ден ще умрем
и ще се върнем от пепелта, която призова.

Преди десет години чух писък,
Който почти не ме уби
Това се повтаря, ръцете ми се разтреперват
Чувствах толкова вина,
Когато изричах думите:
"Моят приятел си отиде"
Останаха хиляди въпроси без отговор

Ще кървя, ако това желаеш от мен
Ще пея, преди да го сторя
Ще кървя, ако това желаеш от мен
Отново и отново, макар че си отиде
Свещите горят без пламък,
Отправяме последния си зов към теб
Зная, че ме чуваш
Как можа да ни напуснеш по този начин
Днес се навършват десет години.
Къде отиде?

Преди десет години,
Седях в гората, която те погълна
Трябва да седна, краката ми се разтреперват
Оставихме те и ти си отиде
С подаръци, които ще ти служат
А благословиите ще те закрилят
По пътя, който си поел

Ще кървя, ако това желаеш от мен
Ще пея, преди да го сторя
Ще кървя, ако това желаеш от мен
Отново и отново, макар че си отиде
Свещите горят без пламък,
Отправяме последния си зов към теб
Зная, че ме чуваш
Как можа да ни напуснеш по този начин
Днес се навършват десет години.
Къде отиде?

Няма да позволя да бъда повален
Да бъда уморен или непотребен
Предавам се на нищото
Отказах се от това,
Което започнах
И спирах
От началото до края
Идва новия ден
И най-накрая съм свободен


Бягай, Бягай
Ще нападам
Бягай, Бягай
Върви, промени се
Бягай, Бягай
Сега ще нападам

Щях да съм с теб завинаги,
Но трябваше да се разделим
Това свърши и за двама ни
По-бързо отколкото да забравим
Започва да прониква дълбоко в съзнанието
Губя контрол
Но без теб най-накрая мога да кажа

Бягай, Бягай
Ще нападам
Бягай, Бягай
Върви, промени се
Бягай, Бягай
Сега ще нападам

Обещанията ти
Изглежда са били лъжи
А честността ти -
Като нож скрит зад гърба ти
Обещавам ти
Най-накрая съм свободен

Бягай, Бягай
Ще нападам
Бягай, Бягай
Върви, промени се
Бягай, Бягай
Сега ще нападам

Толкова е трудно да кажа,
Че съжалявам, че ще оправя всичко
Всички неща, които извърших,
Това в което се превърнах..
Къде сгреших?
Не исках да те нараня,
Ти винаги си била на първо място,
Няма повече да те лъжа
Поемам вината и с ръка на сърцето
Просто се опитвам да ти кажа.

Съжалявам!
Ти означаваш прекалено много,
И ще поправя всичко сторено
Ако можех да започна на чисто
Бих захвърлил миналото в сенките
И щях да ти дам най-доброто от себе си.

Знам, че не мога да върна назад грешките,
Които допуснах
Но ще се опитам..
Въпреки че не е лесно, знам че ми вярваш
Не вярвай на лъжите им,
Изречени от завист, те не разбират
Няма да разбия сърцето ти,
Няма да те нараня
Само искам да ти кажа.

Съжалявам!
Ти означаваш прекалено много,
И ще поправя всичко сторено
Ако можех да започна на чисто
Бих захвърлил миналото в сенките
И щях да ти дам най-доброто от себе си.

Дали създадохме съвременен мит.
Дали си представяме половината от него.
Какво стана след това, мислейки за сега

Спаси се
Тайната ти е разкрита.

Да купиш истината
и продадеш лъжа.
Последната ти грешка преди да умреш .
Не забравяй да дишаш тази вечер.
Тази вечер е последна, така че кажи "Сбогом".

Тайната ти е разкрита

Сбогом!

Повярвай ми,
Няма нужда да се страхуваш.
Всички са тук,
И те чакат да станеш един от нас.

Ела!
Може би си изпълнен със страх,
Но тук ще си в безопасност.
Когато най-после ми се довериш,
Най-после повярваш в мен.

Аз ще те предам,
Да, ще те предам.
Когато най-после ми се довериш,
Най-после повярваш в мен.

Повярвай ми.
Аз ще съм там, когато се нуждаеш от мен.
Тук ще си в безопасност.
И когато най-после ми се довериш,
Най-после повярваш в мен,

Аз ще те предам,
Да, аз ще те предам.
Когато най-после ми се довериш,
Най-после повярваш в мен.

Врагът пристига
Спасението е в нощта
Всички да бягат

Вмъкнете се в друго време
Врагът е жив
Бог заповядва
Всички да бягат

Под изгарящото слънце
Оглеждам се
И си представям какво би било,
Ако всичко това се разпадне
Очаквам този ден да дойде

Ела с нас на това пътуване
Присъедини се към битката
Всички да бягат

Вмъкнете се в друго време
Единството се дели
А разделението ще ни обедини
Всички да бягат

Под изгарящото слънце
Оглеждам се
И си представям какво би било,
Ако всичко това се разпадне
Очаквам този ден да дойде

Емо децата трябва да видят дългът, който нашите предци ни завещаха и да започнат да го изпълняват. Трябва да избегнат невежеството на родителите си, подвластни на “вярата в илюзиите”. А действителността е страшна!

Нуждаем се от E-xtra M-inds O-perating прескачаща границите на дрогата и вярата в илюзии. Време е да разчупим оковите на незачитането и да се научим да обичаме близките си, да започнем да ходим на църква, да защитаваме и работим за интересите на семейството си, да бъдем по-морални.

Кой знае може би един ден папата ще осъзнае действителността, ще разбере, че Емо движението не е не е просто някакво дърво, което се разклонява, не е ерес, а нова, модерна култура и ще призове за толерантност спрямо привържениците й.

Няма да сме просто част от играта им
Няма да бъдем само жертвите
Взимат мечтите ни и ги унищожават
Докато всички те са еднакви

Няма къде да отида
Няма къде да избягам
Обичат да ме гледат как се провалям
Мислят си, че знаят всичко
Аз съм пълна катастрофа
Винаги така казват
Аз съм загубена кауза, а не герой
Но ще го направя сам
Трябва да им докажа, че грешат
Сам срещу света

Сам срещу света
Няма да позволим да променят чувствата в сърцата ни
Няма да им позволим да ни контролират
Няма да им позволим да ни пълнят главите с техните разбирания
И никога няма да бъдем като тях

Няма къде да отида
Няма къде да избягам
Обичат да ме гледат как се провалям
Мислят си, че знаят всичко
Аз съм пълна катастрофа
Винаги така казват
Аз съм загубена кауза, а не герой
Но ще го направя сам
Трябва да им докажа, че грешат
Сам срещу света

Вече ми писна от това чакане
Така че ела и се пробвай
Можеш да изречеш всичките си обиди
Но нищо, което кажеш няма да ни промени
Можеш да седиш там и да ме съдиш
Да казваш каквото си искаш
Никога няма да те оставим да победиш

Аз съм пълна катастрофа
Винаги така казват
Аз съм загубена кауза, а не герой
Но ще го направя сам
Трябва да им докажа, че грешат
Сам срещу света

Не издържам повече така. Няма щастие за мен. Всички ме мразят. Почти съм сигурен, че всички вие четете постовете ми само от съчувствие. Не издържам повече този живот - презиран и нараняван от всички, вечно обект на подигравки и жестокости. А съм хубаво момче със златно сърце, учтив с всички в училище, но все пак неразбран от останалите. А как искам да имам приятели, да не плача сам от сутрин до вечер, да се веселя …

Не разбирам защо животът е толкова несправедлив спрямо мен?! Искам просто малко светлинка, за да видя, че има смисъл да се живее. Искам да изляза от тъмнината, защото моят живот в момента е точно това. За моите 16 години съм изстрадал и събрал толкова болка и огорчение, колкото някои за цял живот не успяват. А не е честно. Живеем в един и същ свят и е редно той да бъде справедлив към всеки един от нас. Но не е … Не знам колко още ще издържа така животът ми е ад!!!

“Good Charlotte” е поп-пънк група от Мериланд, сфоримирана през 1996 година. Състои се от близнаците Бенджи и Джоел Мейдън, Били Мартин и Пол Томас.

Близнаците Джоел и Бенджи Мейдън решават да създадат своя собствена група, когато са едва на 16 години. Първата група, която създават се казва “The Benji, Joel, and Brian Band”. За съжаление бандата не просъществува дълго и скоро те се разпадат.

През 1996 година създават “Good Charlotte” със приятелите си от детските години Пол Томас и Арон Ескополио. Скоро след това се местят в Мериланд, където чрез свой приятел се запознават с Били Мартин.

През 1999 година се появява и първият им самостоятелен албум, който обаче е става толкова популярен, колкото на момчетата им се иска. Песните, които се отличават от дебютния им албум са "Little Things","Motivation Proclamation," и "Festival Song".

Истинският им успех идва през 2002 година, когато излиза вторият им албум “The Young & Тhe Hopeless”. Той печели далеч по-голяма популярност от дебютния им албум. Сингълът, който ги прави известни се казва “Lifestyles of the Rich and the Famous”. Албумът става мулти платинен. Следват множество награди и концерти.

Успехът им обаче не ги главозамайва. Те продължават да работят упорито по следващия си проект. Така през 2004 година се появява "The Chronicles of Life and Death".

Днес “Good Charlotte” имат много фенове между младите хора по целия свят.

Миналата вечер
Просто исках да се забавлявам.
Да изляза с приятелите ми.
Взех колата на баща ми.
Не съм си и помислял, че ще разбере.
Блъснах я в стената, мъртъв съм, човече!

Обърквам всяко малко нещо,
което се опитвам да направя.
Роден съм за да губя.

Бог трябва да ме мрази.
Той ме прокълна завинаги.
Бог трябва да ме мрази.
Може би, трябва да се помолиш за мен.
Пречупвам се.
И не можеш да ме спасиш.
Вмъкнах се в ада.
И искам да се прибера вкъщи.

Предната вечер,
учих за този тест.
Забравих всичко,
мъртъв съм, човече!
Не мога да мисля,
не мога да дишам вече.

Обърквам всяко малко нещо,
което се опитвам да направя.
Роден съм за да губя.

Бог трябва да ме мрази.
Той ме прокълна завинаги.
Бог трябва да ме мрази.
Може би, трябва да се помолиш за мен.
Пречупвам се
и не можеш да ме спасиш.
Вмъкнах се в ада
и искам да се прибера вкъщи.
Искам да се прибера вкъщи.

Не можеш да ме спасиш!
Сега, Бог трябва да ме мрази!

Добре дошъл на мястото,
където времето е спряло.
Никой не си отива
и никой няма да го направи.

Има пълнолуние,
изглежда никога няма да се промени.
Просто лепва етикет на умопобърканите.
Сънувам един и същ сън всяка вечер.
Виждам свободата ни.
Няма заключени врати,
няма прозорци с решетки.
Няма неща, които да ме плашат
Заспи, приятелю, и ще видиш,
че сънят е моята реалност.
Държат ме заключен в тази клетка
Не разбират ли, че заради това съм бесен?

Санаториум, остави ме на мира
Санаториум, просто ме остави сам

Страхът ми е изграден по това, което е там, навън
И не мога да дишам на открито
Шепне разни неща в мозъка ми
Гарантира, че съм луд
Те си мислят, че главите ни са в ръцете им
Но яростното използване води до яростни планове
Дръжте го завързан, това го кара да се чувства добре

Не можеш ли да кажеш, че ще се оправя?
Повече не могат да ни държат вътре
Слушай, по дяволите, ние ще победим!
Виждат го ясно, виждат го добре
Но мислят, че това ни спасява от нашия Ад

Санаториум, остави ме на мира
Санаториум, просто ме остави сам

Страхът от това да продължаваш да живееш
Тукашните вече стават неспокойни
Бунт във въздуха
Някой трябва да умре
Огледалото трудно вижда назад
Убивам е толкова приятелска дума
Изглежда, че това е единственият начин
отново да протегнем ръка навън

Количеството хапчета, които вземам,
Противодействат на алкохола, който пия.
Суетата, която разбивам,
Ми позволява да живея така.
Трудно ми е да остана
С думите, които казваш

Ще избера живота, който вече съм започнал
Без значение какви приятели ще си избера
Красотата, която ще имитирам,
Ще ми позволи да живея така
Трудно ще ми бъде да остана
С думите, които казваш


Можеш да плачеш, колкото си искаш
Не ми дреме колко
Ще вложиш себе си в мен,
Но между нас не се получава
Не можеш да докоснеш брат ми
И не можеш да задържиш приятелите ми
Това между нас не се получава
Този път го мисля,
без значение колко пъти съм го виждал


Надявам се да не съм объркан от новините,
Които чух, когато бях буден
Трудно е да се каже,
Че съм разтърсен от изборът, който правя
Трудно ще ми бъде да остана
С думите, които казваш

За пръв път чух за тези момичета когато чух песента им Roses. Малко по-късно чух и песента им Monster и тогава вече наистина събудиха любопитството ми. Прослушах 30-секундното представяне на албума и направо се влюбих в него.

Купих си албума и малко по-късно отидох да ги видя докато бяха на турне по представянето на Angels & Airwaves. Има много певици, които ми харесват, но никога не съм бил така запленен от някоя от тях. Гласът на Диа е толкова мощен, красив и безупречен. Имам чувството, че е невъзможно да бъде подобрен повече от това. Та той е съвършен. Невероятно как, но тя успя да до постигне. Гласът й е още по-добре обработен, по-плътен и завладяващ от всякога. Мег е една от най-добрите ритъм китаристки, които познавам, а Ник е невероятен барабанист.

Още когато чуете първото парче от техния албум, убеден съм ще изпаднете в транс, а меката и сладка мелодия ще ви кара да слушате албума още веднъж и още веднъж. Изобщо целият албум Something real е просто удивителен. Тези момичета наистина знаят как се прави добра музика.

Как може да успяваме, като вземаме това, което не ни е нужно?
Изричайки лъжи и ненужни извинения,
Разпространявайки омразата, стаена в нас
Преувеличавайки трагедиите си.
Не можеш да ме прецениш или да оправдаеш алчността ми,
Купени в страната на свободата.

Всички сме виновни
Отидохме твърде далеч
От гордост и срам
Опитваме се усилено
И умираме напразно
Безнадеждно щастливи и слепи
Към всичко, което сме
Искаме без жертви

Осъзнайте, че пропиляваме животите си
В култа към страха
Как стигнахме до тук?
Не можеш да ме прецениш или да оправдаеш алчността ми,
Купени в страната на свободата.

Всички сме виновни
Отидохме твърде далеч
От гордост и срам
Опитваме се усилено
И умираме напразно
Безнадеждно щастливи и слепи
Към всичко, което сме
Искаме без жертви

Кажете ми сега, какво направихме? Не знаем
Не мога да позволя на случващото се да ме повлече
Повярвайте ми, нямаме друг избор,
Докато поддържаме всичко това.

Всички сме виновни
Отидохме твърде далеч
От гордост и срам
Опитваме се усилено
И умираме напразно
Безнадеждно щастливи и слепи
Към всичко, което сме
Искаме без жертви

Не съм си рязала вените, рязала съм кожата над тях. Изживях един период, когато се чувствах размекната като желе. Гледах в една точка и не виждах в смисъл в нищо. Но това е нормално. Всеки човек понякога изпада в подобна ситуация. Няма с кого да сподели и кой да го разбере как точно се чувстваш. Тогава си мислиш, че единствения изход е да се нарежеш.

Това беше доста отдавна. Направих го наистина и сега съжалявам, защото беше глупава постъпка от моя страна, също и жалка. Лошото е, че доста привърженици на емо културата постъпват по същия глупав начин, по който постъпих аз самата преди години.

Едно нещо мога да кажа на всички привърженици на най-яката култура – моля ви, не се режете. Има и по-добри начини да преодолеете кризите с родителите, неразбирането на съучениците ви и проблемите с гаджето. Рязането не решава нищо, напротив засилва болката, която изпитвате.