Емо стил

Лежах близо до реката.
В разгара на лятото аз махам с ръка.
Черни лебеди образуват буквата "V",
с неугасваща надежда.
И въпреки Червения септември,
с небе обвито в пламъци
те моля да се покажеш
като трън в очите на Бог.

Студена бе душата ми.
Недоизказана бе болката.
Дори не трепнах,
когато ме изостави с роза в дъжда...
Заклех се да те убия.
Не го бях правил и това ме възпря.
Ще притискаш ли отново вените ми,
с ноктите на вярата?
Гол върху гроба ти,
се моля за самотата ти.
Дали скоро ще бъдеш над мен?
Свързан със самотата ти
винаги можех да открия прорез за ключа ти,
издълбан на дълбочина от шест фута
в сърцето ми, което е като затвор,
изгубило цвета си в тунела.

Болен и слаб от начина си на живот.
От тази похот и вампирска страст.
Няма нищо по-добро от ... амфетамин.

Мое нимфетаминово момиче.

Пристрастен към чара ти,
съм като преследвано животно
обратно в гората при шепота,
при сладките следи.

Отпусни се в прегръдките ми.
дистанцирай се от посланията им
и танцувай под луната.
Така, както правехме в онези златни дни.

Мое нимфетаминово момиче.