Емо стил

Шишето ти почти е празно.
Знаеш, че не може да продължава така.
Заради теб умът ми препуска.
Иглите пробиват кожата ти.
Белегът потъва.
Пътуването ти започва сега.

Когато си на ръба.
Всичко свършва за теб.
Когато си на ръба.
Всичко свършва.

Знам какво тече в кръвта ти.
Всичко, което вършиш е напразно.
Заради теб умът ми препуска.
И влиза под кожата ми
за да те види как се предаваш.
Пътуването ти започва сега.

Когато си на ръба.
Всичко свършва за теб.
Когато си на ръба.
Всичко свършва.

Сега си мъртъв отвътре.
Все още се чудиш защо.
Всичко свърши.
Сега си мъртъв отвътре.
Все още се чудиш защо.
Всичко свърши.

Раят те очаква.
Само затвори очи и се сбогувай.
Сега, когато всичко спря,
не спирай да вървиш само напред.

Живея живот, изпълнен с болка.
Пожертвах целия си свят само за да те прегърна!
Това бе последният ми дъх,
а сега всичко около мен се разпада.

Кажи „Лека нощ”,
докато моментът не е отминал,
кажи ми „Лека нощ”.

Дадох ти всички цветя
и от толкова много цветове ослепях.
Сега виждам отражението на лицето ти през погледа на дете.

Живея живот, изпълнен с болка.
Пожертвах целия си свят само за да те прегърна!
Това бе последният ми дъх,
а сега всичко около мен се разпада.

Кажи „Лека нощ”,
докато моментът не е отминал,
кажи ми „Лека нощ”.

Кажи ми „Лека нощ”,
ето ме тук - до теб,
ти си вътре в мен!
Ето ме тук - до теб.
Световете ни се сриват!

Тук съм близо до теб
и ще бъда до края.
Спомените са запазени.
Сбогом, приятелко!
Сбогом, приятелко моя!

В началото очите ни горяха,
и никога не се бях чувствал по-жив.
След това ти прехвърли цялата вина на мен,
но не си права, че не съм направил каквото е по силите ми.
Не ми се слушат повече глупости.

Никога не съм искал да свършим по този начин,
но вече не ми пука за теб.
Не си права, че не съм направил каквото е по силите ми,
но вече не ме интересуваш.

Прекарахме твърде много време заедно в началото.
Нямахме какво да крием.
След това ти прехвърли цялата вина върху мен,
но не си права, че не съм направил каквото е по силите ми.
Не ми се слушат повече глупости.

Никога не съм искал да свършим по този начин,
но вече не ми пука за теб.
Не си права, че не съм направил каквото е по силите ми,
но вече не ме интересуваш.

Казваш, че дори не съм се опитал...

Никога не съм искал да свършим по този начин,
но вече не ми пука за теб.
Не си права, че не съм направил каквото е по силите ми,
но вече не ме интересуваш.

Вече не ме интересуваш...

Мислиш ли за него?
Светът е отвратителен,
а ти искаше да си тръгна.

Искам да знаеш,
че светът е грозен,
но ти си красива.
Мислиш ли за мен?
Мислиш ли за него?

Можеш да кажеш “Нали ти казах”,
ако искаше да си тръгна.

Само исках да знаеш,
че светът е грозен,
но ти си красива.

Мислиш ли за мен?
Мислиш ли за него?

Можеш да кажеш “Нали ти казах”,
ако искаше да си тръгна.

Само исках да знаеш...

Светът е гнусен,
но за мен ти си прекрасна.
Мислиш ли за мен?
Можем ли и двамата да сме грозни?
Бихме могли да се борим до края.
Просто искам да подържа ръката ти.

Вероятно си твърде добра...
Просто исках да го знаеш.

Болката вътре в мен е ужасна. Приклещила ме е здраво и отказва да ме пусне. А е толкова трудно да се живее с нея! Вече близо година съм в тая дупка и имам чувството, че никога няма да се измъкна. Когато съм с приятели навън се разсейвам за известно време, но остана ли отново сама става страшно. Самотата ме потиска адски много – тогава си пускам любимата банда на плейъра и потъвам в моя си свят. Там ми е най-добре, там се чувствам сигурна и защитена, това е моят свят – моята Емо вселена!

Добре, че приятелите ми са свестни и се подкрепяме един друг. Болно ми е, когато виждам, че и те страдат като мен, защото знам колко е жестока тази болка. Да си сам и неразбран в този огромен свят, това е може би най-страшното проклятие. Вече привикнах с болката, тя притъпи сетивата ми и дори понякога, когато се чувствам щастлива, макар и за малко, веднага се обажда съвестта ми и нашепва: “А имаш ли право си щастлива? Достойна ли си за това?”. Този глас отново ме връща на земята и ми напомня колко жесток и несправедлив е този свят с нас.

Омръзна ми да чета всевъзможни глупости за нас, емо децата! Ние сме като вас, приемете го най-накрая. Да, вярно е, че имаме уникален стил на обличане и слушаме най-яката музика, имаме най-яките прически и моля, не ни завиждайте! Просто станете едни от нас!

Искам да кажа на всички, които несправедливо ни обвиняват в излишна сополивост и ревливост, че сме едни много жизнени и позитивно настроени млади хора. Радваме се на живота, не по-малко от вас. Да, чувствителни сме, също толкова, колкото и вие! А нима вие не плачете? Нима понякога не ви е писвало от всичко? Хайде, стига с това лицемерие! Това са съвсем нормални неща и на всички ни се случва понякога да излезем извън релси.

Вярно е, че има емота, които се режат, но нито аз, нито някой от моите приятели е правил подобна глупост. Според мен тези, които се режат не са истински емота, а са по-скоро някакво криворазбрано течение. Повечето емо деца са весели и добри, неспособни да причинят нищо лошо на никого.

Уморих се от всичко! Имам чувството, че животът ми не води на никъде. Вече нямам мечти, нито желание за каквото и да било. А съм само на 16! Често си задавам въпроса нормално ли е това? Повечето ми приятели смятат, че не е. А аз – не знам какво да мисля вече. Изтръпнах – нищо не ме радва, нищо не ме интересува. Преди намирах утеха в музиката, а сега дори и тя ми се струва скучна.

Понякога ми се иска да избягам някъде съвсем сама, да срещна нови и прекрасни хора, които ще ме приемат такава, каквато съм, но дори нямам представа къде да ида. Омръзна ми да чувам от всякъде “Престани с тая отвратителна музика!”, “Махни този черен цвят, защото приличаш на смъртник” и т.н. Омръзна ми да се съобразявам с останалите, да живея според техните разбирания. Нима нямам право на мнение, нима нямам право да изразя своята емоционалност по начина, по който я разбирам?! Писна ми! А опитвах много пъти да се променя, но просто не се получава! Вече не знам какво да правя …

Съжалявам, че всичко свърши.
Има толкова много неща, които исках.
Има толкова много неща, от които се нуждаех.
Времето продължава напред.
Скоро всички ще изчезнем.

Нека за малко поговорим.
Грешиш и рядко си трезвен.
Не можем да разчитаме на твоите извинения.
Накрая всичко това ще е безполезно.
Можеш да разчиташ на мен, че ще ти кажа сбогом.
Донеси кораба за да видиш как приятелят ти се дави.
Навеждаш се над ръба и се молиш да паднеш.
Можеш да разчиташ на мен, че ще ти кажа сбогом.

Спомням си куршумите, но никой не ме преследваше.
Разсеяните ми мисли, че сега ти си непознат.
Скрий белезите на фалшивото си лице.
Оставих те в бара, за да се опиташ да запазиш доброто си име.

Можеш да разчиташ на мен, че ще ти кажа сбогом.
Донеси кораба, за да видиш как приятелят ти се дави.
Навеждаш се над ръба и се молиш да паднеш.
Можеш да разчиташ на мен, че ще ти кажа сбогом.
Съжалявам, че всичко свърши.
Има толкова много неща, които исках.
Има толкова много неща, от които се нуждаех.
Времето продължава напред.
Скоро всички ще изчезнем.

Това мога да видя с очите си.
Това е цветът на твоя изгрев.
Това можеш да видиш с очите си.
Можеш ли да видиш светлината зад тези очи?
Измами ме за последния път.

Измами ме за последния път.
Чрез светлината мога да видя истината да блести.
Мога да виждам през твоите очи.
Можеш ли да видиш светлината зад тези очи?
Измами ме за последния път.

Ти си просто още една звезда,
която изгасва прекалено бързо,
но аз все още те виждам да блестиш.
Аз съм само още едно момче,
което зарязват прекалено бързо,
но ти все още ме обичаш.
Защо и аз не знам.

Това мога да видя с очите си.
Черен е цветът на твоя изгрев.
Това мога да видя с очите си.
Това е цветът на твоето тъмно слънце!

Ти си просто още една звезда,
която изгасва прекалено бързо,
но аз все още те виждам да блестиш.
Аз съм само още едно момче,
което зарязват прекалено бързо,
но ти все още ме обичаш.
Защо и аз не знам.

Мислех си за всичко, което исках да бъда.
Мислех си за всичко, за теб и мен.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.

В средата на нищото съм
И точно тук искам да бъда.
На дъното съм
И започвам да вярвам.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.

Кълна се в Бог, накрая ще открия себе си.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох.

Това е историята на моя живот.
Това са лъжите, които създадох…

Не мога да избягам от този Ад,
а толкова пъти се опитвах,
заключен съм отвътре.
Някой да ме извади от този кошмар,
не мога да се контролирам!

Какво като виждаш мракът вътре в мен?
Никой няма да промени животното, в което се превърнах.
Помогни ми да повярвам, че това не е истинското ми Аз.
Някой да ми помогне да го укротя.

Не мога да избягам от себе си,
а толкова пъти лъгах.
И все още има гняв отвътре.
Някой да ме извади от този кошмар,
не мога да се контролирам!

Какво като виждаш мракът вътре в мен?
Никой няма да промени животното, в което се превърнах.
Помогни ми да повярвам, че това не е истинското ми Аз.
Някой да ми помогне да го укротя.

Някой да ме извади от този кошмар,
не мога да се контролирам!
Някой да ме събуди от този кошмар,
не мога да избягам от тази клетка!

Какво като виждаш мракът вътре в мен?
Никой няма да промени животното, в което се превърнах.
Помогни ми да повярвам, че това не е истинското ми Аз.
Някой да ми помогне да укротя
Животното, в което се превърнах.

В основата на Емото, според едно момиче /на чийто блог се натъкнах, докато търсех определение за понятието/ стои демоничния образ. Емо децата смятат, че той е на мода. За пред хората те са усмихнати, но дълбоко в душата си те крият множество емоции – тъга, депресия, понякога дори гняв и агресия. Емо децата са самотници. Живеят в малкия си измислен от тях самите свят, а околните не винаги искат да ги разберат.

Защо наистина обществото не ги приема? Дали тази тайнственост около тях плаши или отблъсква? Според мен те ще бъдат разбрани и приети, само ако го поискат. Не съм убеден обаче доколко осъзнават, че самоизолацията им само им пречи. Ако открито говорят за своите чувства, ако не странят от връстниците си, по-лесно ще преминат през един от най-трудните периоди от живота си, а именно периодът на търсенето на себе си. Безспорно най-лесната роля е тази на жертвата и съжалявам, че трябва да го кажа, но повечето емо деца я предпочитат. По-лесно им е обясняват всичко с това, че никой не ги разбира, никой не ги приема и най-разумното решение е просто да ги няма, което е доста глупаво.

Не е нужно да ставаш Емо, само защото се чувстваш неразбран. Негативните емоции идват от самите тях, от измислената действителност, в която им е по-удобно да живеят. И така самонавивайки се в един момент децата с по-лабилна психика решават, че животът не си струва и е по-добре да сложат край на мъките си още от сега. Само, че не знаят колко интересен и вълнуващ може да е той. Трябва само да поискат да го опознаят!

Няма да покажа
Болката, която изпитвам.
Никой няма да я види
Нито ще разбере за нея.

Ще я пазя вътре в себе си
Дори ще изключа осветлението
За да убедя всички,
Че при мен всичко е наред

Нека хората си мислят,
Че се чувствам отлично.
Ще им кажа,
Че кръвта не е моя.

Отказвам да плача
И те ще спечелят.
Ще сдържа сълзите си,
Защото така е най-добре

Ще сдържам сълзите си
Ще сдържам кръвта си
Докато язовирът прелее
И аз се удавя в потопа.

Корените на ЕМО идват от времето на романтизма и Гьоте и по-специално от неговата творба "Страданията на младия Вертер", която приключва със самоубийство. Комбинацията от романтика и самоубийство води до появата на днешното течение "некроромантизъм", което намира широка публичност в киното, литературата и други изкуства. Тези размисли са провокирани от един шведски филм, който ви препоръчваме. Подробности ще намерите в една статия по темата за некроромантиката.

Трябва ли всеки втори тинейджър да бъде емо, само защото така е модерно и защото всички сега са емо? Не, не мисля! Даже съм против, защото това не носи нищо добро на никого. Новото модно увлечение носи само неприятности. И как така бързо се разпространи не можах да си обясня? И с какво е толкова привлекателно за младите хора, това също не ми е ясно. Тук, на Филипините, това се превърна в хит. Всички се обличат и държат като Емо, смятайки, че по този начин няма да изостанат от модните тенденции и най-вече, че няма да бъдат смятани за загубеняци. Това за мен специално и повече от смешно. Абсолютно съм убеден, че повечето тинейджъри дори не разбират Емо културата. Наистина съм сериозно загрижен за младите хора. Накъде са тръгнали и те самите не знаят, просто са се пуснали по течението.

Вчера моята сестра, която е на 13, ме сюрпризира като заяви, че е Емо. Попитах я какво означава това – не можа да ми даде никакво смислено обяснение. Каза ми неща от сорта, че всичките й приятели били Емо и щели да я игнорират, ако и тя не стане една от тях. Сериозно съм притеснен за нея, но и не ми се иска да се конфронтирам с приятелите й. Знам, че ако го направя, тя ще ме намрази. Само се надявам съвсем скоро сама да осъзнае, че не това е начинът да бъдеш приет от останалите.

Мразя Емо позорьорите! Кои са те ли? Това са тези хора, които се обличат и се опитват да мислят като Емо. Истинските наистина са преживели много и имат право да изразят себе си така, както намерят за добре, но позьорите – те просто преиграват!

Ясно е, че всеки от нас има проблеми, истинските емота имат повече, а позьорите – те просто търсят внимание. Прахосват времето си, симулирайки меланхолия вместо да се наслаждават на живота и младостта си. Вместо да се опитат да разрешават проблемите си, псевдоемотата хленчат по цял ден, борейки се за трохичка внимание от околните. По този начин заблуждават не само себе си, дори по-лошо лъжат и своите приятели. Е, мили позьорчета не се ли уморихте вече да се преструвате? Не ви ли омръзна това безсмислено хленчене всеки божи ден и докога така? Не ви ли стана ясно, че самосъжалението няма дави издигне в очите на другите? Заради вас, страдаме всички ние, истинските емота. Престанете!

Болка без любов
болка - не мога да й се наситя
болка - обичам я
защото предпочитам да чувствам болка,
отколкото нищо!

Писнало ми е да се чувствам отпаднал,
ти не си единствена
ще те хвана за ръка
и ще ти покажа свят, който можеш да разбереш.
Този живот е пълен с болка,
когато щастието не помага,
довери ми се и ме хвани за ръка.
И когато светлините угаснат и ти ще разбереш...

Болка без любов
болка - не мога да й се наситя
болка - обичам я
защото предпочитам да чувствам болка,
отколкото нищо!

Гняв и агония,
са по-добре от мъка.
Довери ми се, аз имам план.
И когато светлините угаснат и ти ще разбереш...


Болка без любов
болка - не мога да й се наситя
болка - обичам я
защото предпочитам да чувствам болка,
отколкото нищо!

Знам, че си наранена.
Знаеш, че съм тук за да те спася.
Знаеш, че винаги ще съм тук до теб.
Знам, че ще ми благодариш по-късно

Болка без любов
болка - не мога да й се наситя
болка - обичам я
защото предпочитам да чувствам болка,
отколкото нищо!

Предпочитам да чувствам болка, отколкото нищо!
Предпочитам да чувствам болка.

Емо е не само музикален жанр, а и състояние на духа, начин на живот, начин на мислене. Ако си емо не трябва да се притесняваш от това и да се страхуваш да го изразиш. Всеки човек е чувствителен – просто някои хора се страхуват да го изразят, а според мен просто се страхуват от самите себе си.

Аз обичам да бъда себе си, макар от това понякога много да боли. Но честно казано вече не ми пука! Мина времето, когато плачех заради най-невинната забележка. Сега пиша тонове поезия – по този начин изразявам чувствата си. От лятото се промених доста. Вече не позволявам на хората да ме тъпчат.

Бях свикнал да се режа, независимо дали поводът беше основателен или не, но спрях!!! Вземете пример от мен. Честно да ви кажа много е трудно, но стига да искаш, можеш да спреш.

Аз съм бисексуален, но това изобщо не ме притеснява, въпреки че близките ми се срамуват от мен. Смятам, че хората трябва да ни приемат такива, каквито сме и не трябва да ни съдят заради това, което правим.

Емо означава да си чувствителен и да изразяваш чувствата си. Ако мисълта за самоубийството като решение на проблемите ви не ви напуска, говорете с някого! Повярвайте ми, ако сложите край на живота си, нищо няма да постигнете. Не правете моята грешка. Чувствам се много по-добре, откакто не се режа.

„Обичам те!” прошепна в ухото ми ...
И аз ти повярвах
О, Господи, повярвах ти
Когато си спомня красивото ти лице
Черните ти, тъжни очи
Парфюмът ти ...
Се влюбвам все повече и повече ...
Надзърташ в душата ми
И откриваш, че зад красивите ми очи
Е скрит същински ангел
Но аз мисля, че в душата ми е скрит самия Дявол
Сега разбираш ли моята любов?
И защо се чувствам така сякаш се намирам в средата на Нищото?
Защото без теб и твоята любов аз съм никоя
Надявам се някой ден да избереш същия път
Същия път с мен ...
Не се притеснявай, това не е тъмнината, която обичам
Това си ти ...
Но сега те няма ...
Не можеш да чуеш разтрепераният ми глас
Но знай –
Душата ми е в твоите ръце
Моля те, бъди внимателен с нея ...

Мисис Джоунс ми преподаваше по английски,
но мисля, че току що убих сина й,
защото ми открадна парите.
С куршум в гърдите не можеш да бягаш.
Сега той кърви в пустия парцел.
Един път през лятото се напушихме с трева,
не си спомням точно къде
но трябваше да видиш това.

Плътта му експлодира
виж го на забавен ход.
Погрижихме се да умре млад,
виж го на забавен ход.

Ченгетата ще ме заловят сега
но, мила, ако ми позволиш
ще взема гащичките ти със себе си.
Имам си едно на ум, да изчезнем и двамата оттук.
А по-късно ще се потопим
в сладката си възбуда.
Ще изсмъркам две линии кока
Докато носът ти прокърви.

Най-красивата червена кръв,
виж го на забавен ход.
Ще запомним този ден,
виж го на забавен ход.
Градския ни живот се руши,
виж го на забавен ход
и хайде вкъщи.

Сестра ми отново яде чипс,
може би затова е луда.
Затворих вратата след стоновете й
и после си прерязах вените,
А ти би ли го направил?
Гледам как съседът пребива жена си,
Защото мрази живота си
Удря я с юмрук докато се завърта.
Човече, каква прекрасна гледка.

Смъртта приближава към мен.
Не искам да съм стар вехтошар, пиещ евтино вино.

Холивуд ми омая гнева.
Аз съм млад градски психопат,
убивам с удоволствие
заради твоите експерименти.
Защото се нуждая от пари.
Това ли е оправданието ти?
Шегуваш ли се?

Миналата нощ почувствах,
че се сбогувахме.
Никой няма да разбере за тези самотни мечти...
Никой няма да опознае тази част от мен...
Непрекъснато се отдалечавам от теб
и съжалявам за това всеки ден.
Не искам да обичам тези егоистични неща,
не искам да живея вечно, без да спра...

Беше мой ред да реша,
знам, че това беше шансът ни.
Никоя друга няма да е како теб.

Ще останеш сама завинаги,
ако чакаш подходящия момент.
На какво се надяваш?
Аз съм тук и съм готов,
да те прегърна силно.
Не позволявай, да си отиде
единственото нещо, което мога да нарека свое.

Все още ми изглежда невероятно,
че ще навърша 23.
Не искам, винаги да обичам това,
което няма да имам...
Не искам винаги да живея в съжаление...

Ще останеш сама завинаги,
ако чакаш подходящия момент.
На какво се надяваш?
Аз съм тук и съм готов,
да те прегърна силно.
Не позволявай, да си отиде
единственото нещо, което мога да нарека свое.

Виждаш ги само по телевизията
или го прочиташ в списанията,
известни личности, търсещи симпатия.
Всичко, което правят, е
да се оплакват и мърморят в интервюта,
обяснявайки ни колко труден може да бъде животът.

Бих искал да ги видя
как ще живеят една седмица на улицата.
Не мисля, че те ще оживеят
ако бъдат за ден-два
в кожата на някой друг.
Мисля, че няма да издържат и ще паднат.

Начинът на живот на богатите и известните,
те винаги се оплакват,
винаги се оплакват,
ако парите са такъв проблем
а те имат имения,
мисля, че трябва да ги ограбим.

Знаеш ли, че ако си известен
и убиеш жена си,
няма такова нещо като от 25 до доживотна,
стига да имаш средствата да си платиш.
Знаеш ли, че ако те хванат докато пушиш трева,
дори и в Макдоналдс няма да те искат на работа,
но ако си известен, винаги можеш
да се кандидатираш за кмет на Вашингтон


Бих искал да ги видя
как ще живеят една седмица на улицата.
Не мисля, че те ще оживеят
ако бъдат за ден-два
в кожата на някой друг.
Мисля, че няма да издържат и ще паднат.

Начинът на живот на богатите и известните,
те винаги се оплакват,
винаги се оплакват,
ако парите са такъв проблем
а те имат имения,
мисля, че трябва да ги ограбим.

Начинът на живот на богатите и известните,
те винаги се оплакват,
винаги се оплакват,
ако парите са такъв проблем
а те имат имения,
мисля, че трябва да ги ограбим.

Ще ви вземем дрехите, парите, колите и домовете,
само спрете да се оплаквате.

Днес беше най-лошият ми ден в училище. Никой не иска да ми е приятел, вземат ме на подбив, а днес съучениците ми дори се опитаха да ме хвърлят през прозореца. Толкова много плаках ...

Днес в стола изживях най-голямото унижение. Обядвах със съучениците си, мина една приятелка, която също е емо и аз я целунах. Така по приятелски. Някой се провикна „Лесбийка!”, а след това всички се разкрещяха. Започнаха да ме бутат, да ме удрят, крещяха като луди, че лесбийките нямат място тук. А аз не съм! Една невинна целувчица с момиче не означава, че си лесбийка, нали така?

Толкова зле се чувствам и в момента. Не издържам това отношение към мен. Всички ми се смеят и ми се подиграват, а това ме наранява още повече. Вече не ми се ходи на училище. Какво да правя? Дайте ми някакъв съвет ...

Знам, че няма да има друга като теб,
ти ми даваше подслон.
Така и не ти благодарих,
мислех си, че винаги ще мога да го направя.

Какво ли си мислиш за мен сега,
че съм щастлив, силен, горд?
Никога не ти благодарих,
сега вече нямам тази възможност.

Нека ангелите те съпроводят.
Чуй ме, приятелко,
в трудни пътувания, по неспокойни пътища,
нека ангелите те съпроводят.

Какво ли си мислиш за мен сега,
че съм щастлив, силен, горд?
Никога не ти благодарих,
сега вече нямам тази възможност.

Нека ангелите те съпроводят.
Чуй ме, приятелко,
в трудни пътувания, по неспокойни пътища,
нека ангелите те съпроводят.

И ако можеше пак да си с мен,
отново щях пея за теб.
Да ти кажа, че радостта, която
изпитвам едва се събира в сърцето ми.

Нека ангелите те съпроводят.
Чуй ме, приятелко,
в трудни пътувания, по неспокойни пътища,
нека ангелите те съпроводят.

Късни изгреви и ранни залези.
Точно като любимите ми пейзажи.
Тогава животът бе перфектен,
точно като на филм.
През цялото време докато се раздаваше,
гледах лицето ти, когато си жива.

Ескалатори вървят нагоре и слизат надолу.
Центове в студени фонтани.
Асансьори и разпродажби на половин цена.
Хванат в капана на всички тези планини.
Бягам надалеч, криейки се с теб.

Никога не съм мислил, че биха ме хванали тук
Не знам, дали би се променила.
Надвих ги всичките, за да те прегърна силно,
но дали някой забелязва?
Дали на някой му пука?
Ако имах смелостта да сложа това на главата ти...
Но ще има ли значение, ако вече си мъртва?
Трябва ли да съм ужасен сега от последното нещо, което каза?
Преди да дръпна спусъка, очите ти са празни и насълзени...

Дали на някой му пука?
Ако имах смелостта да сложа това на главата ти...
Но ще има ли значение, ако вече си мъртва?
Трябва ли да съм ужасен сега от последното нещо, което каза?
Преди да дръпна спусъка, очите ти са празни и насълзени...

Когато каза, че ме обичаш направи нещата още по-трудни.
Тези думи не променят нищо, когато тялото ти остава
Няма стая в този ад.
Нашите спомени ни победиха.
Ще приключа това нещастие.

Дали на някой му пука?
Ако имах смелостта да сложа това на главата ти...
Но ще има ли значение, ако вече си мъртва?
Трябва ли да съм ужасен сега от последното нещо, което каза?
Преди да дръпна спусъка, очите ти са празни и насълзени...
Когато каза, че ме обичаш направи нещата още по-трудни.
Тези думи не променят нищо, когато тялото ти остава
Няма стая в този ад.
Нашите спомени ни победиха.
Ще приключа това нещастие.
Но дали някой забеляза, че има труп в леглото?

Облаците маршируват, сякаш пеят песен.
Ако облаците пееха песен, аз бих пял с тях, а ти?
Само ако знаеше, какво могат да правят.

Ако птиците са просто празни думи.
Летейки, пеещи песен.
Какво ли биха направили,
ако знаеха какво можем да правим?
Само ако знаеха!

Знам, тъжно е, че никога не ми е пукало за времето.
На него също никога не му е пукало за мен.
Знам, тъжно е, че никога не ми е пукало за времето.
На него също никога не му е пукало за мен.
Никога не му е пукало за мен!

Знам, че е лудост, но ако отида в Ада
Ще дойдеш ли с мен или просто ще си тръгнеш?
Знам, че е лудост, но ако светът свършваше,
би ли ме целунала, или просто ще ме оставиш?

Ако птиците са просто празни думи.
Летейки, пеещи песен.
Какво ли биха направили,
ако знаеха какво можем да правим?
Само ако знаеха!

Знам, тъжно е, че никога не ми е пукало за времето.
На него също никога не му е пукало за мен.
Знам, тъжно е, че никога не ми е пукало за времето.
На него също никога не му е пукало за мен.
Никога не му е пукало за мен!

Знам, че е лудост, но ако отида в Ада
Ще дойдеш ли с мен или просто ще си тръгнеш?
Знам, че е лудост, но ако светът свършваше,
би ли ме целунала, или просто ще ме оставиш?

Знам, тъжно е, че никога не ми е пукало за времето.
На него също никога не му е пукало за мен.

Този свят, е толкова студен,
но не трябва да си тръгваш.
Ти си тъжен си и самотен
и на никой сякаш не му пука.
Майка ти я няма, а баща ти те удря.
Тази болка не можеш да понесеш.

Всички страдаме така, както и ти.
Всички преминаваме през същите неща.

Дръж се, ако искаш да се пуснеш.
Дръж се, нещата стават дори по-добре.

Дните ти са прекалено дълги
а през нощта не можеш да спиш
не си сигурен какво търсиш,
но и не искаш да знаеш вече.
Не си сигурен какво чакаш,
но и не искаш да знаеш вече.

Всички страдаме така, както и ти.
Всички преминаваме през същите неща.

Дръж се, ако искаш да се пуснеш.
Дръж се, нещата стават дори по-добре.

Не спирай да търсиш,
приближаваш се.
Не спирай да търсиш,
нищо не е приключило...
Дръж се!

Дръж се, ако искаш да се пуснеш.
Дръж се, нещата стават дори по-добре.

Не спирай да търсиш,
приближаваш се.
Не спирай да търсиш, не е приключило...

Можеш да криеш много неща за себе си,
но какво ще направиш?
Можеш да спиш в ковчег,
но миналото не е приключило с теб.

Защото ние сме тълпа лъжци.
Кажи ми коя искаш да бъдеш?
Всички искаме да го измамим,
защото е трагедия с главно "Т".

Всички искаме да се веселим,
когато погребението свърши.
И всички ще се срещнем,
когато погребем приятелите си.
Минаха осем години,
откакто видях лицето ти.
Ти си тръгваш надалеч,
а аз ще умра на това място.

Понякога дълбаеш и потъваш толкова дълбоко.
Шокиран съм от това, на което си способна.
И ако това е коронация,
аз не чувствам любовта.

Всички ние сме стадо животни,
които никога не предизвикваха внимание в училище.
Разкажи ми проблемите си.

Всички искаме да се веселим,
когато погребението свърши.
И всички ще се срещнем,
когато погребем приятелите си.
Минаха осем години,
откакто видях лицето ти.
Ти си тръгваш надалеч,
а аз ще умра на това място.

Никога няма да ме хванеш жив.
Прави, каквото трябва, за да оцелееш.
Защото все още съм тук.
Никога няма да ме хванеш жив.
Прави, каквото трябва, за да оцелееш.
Все още съм тук.
Никога няма да ме хванеш жив.
Прави, каквото трябва, за да оцелееш.
Все още съм тук.

Всички искаме да се веселим,
когато погребението свърши.
Всички ще се срещнем,
когато погребем приятелите си.
Минаха десет години,
откакто видях лицето ти тук.
Ти си тръгваш надалеч,
а аз ще се удавя в страха.

Не познавам никого в града.
Даде ни място, където да отидем.
Никога не ти благодарих за това.
Мислех си, че ще имам още един шанс.

Какво ли ще си помислиш за мен?
Късметлия - толкова силен и горд.
Никога не ти благодарих за това.
Сега никога няма да имам шанс.

Нека ангелите те въведат.
Чуй ме, приятелю!
На безсънни пътища, безсънни ходят.
Нека ангелите те въведат.

Какво ли ще си помислиш за мен?
Късметлия - толкова силен и горд.
Никога не ти благодарих за това.
Сега никога няма да имам шанс.

Нека ангелите те въведат.
Чуй ме, приятелю!
На безсънни пътища, безсънни ходят.
Нека ангелите те въведат.

Ако беше с мен тази вечер,
Щях да пея за теб още един път.
Песен за сърцето, толкова голяма,
че Господ няма да я остави да живее.

Нека ангелите те въведат.
Чуй ме, приятелю!
На безсънни пътища, безсънни ходят.
Нека ангелите те въведат.

Просто кажи, че съжаляваш
за черните очи и кървящите устни.
Трудно е да се забрави
колко много лъжи изрекохме,
или как пораснахме
преди да кажа "сбогом."
Толкова ожулени колене на игрището.

Но не си виновен ти.
Чувстваш се приет.
Твърде късно е за деня.
Но не си виновен ти.
Чувстваш се предаден.
Не можеш да излезеш да играеш.

Както идва зората
историята ще продаде
неколкостотин книги.
Така и ние ще те следваме нагоре!

Но не си виновен ти.
Чувстваш се приет.
Твърде късно е за деня.
Но не си виновен ти.
Чувстваш се предаден.
Не можеш да излезеш да играеш.

Вдигни ръце нагоре
и позволи на дъжда да се излее.

Като невинността и раждането.
Гледаш като твоята майка.
Гледаш като твоя баща.

Тази нощ се разходи сама с мъртвите
Строши портите на гробището
В роклята, която съпругът ти мрази
Надолу по пътя, избери гроба
Където прожекторите ни откриват
Пиейки до вратата на мавзолея
А те откриха на пода в банята

Липсваш ми!
Липсваш ми толкова дълго.
А допирът на устните ти
направи всичко толкова трудно...

Върни се вкъщи, не се опитвай да бягаш.
Слушай песни, които те карат да си прережеш вените...
Това не е много забавно.
Втренчен в заредено оръжие.
Така, че няма да спра да умирам.
Няма да спра да лъжа,
Ако искаш ще продължа да плача,
Получи ли това, което заслужаваш?
Затова ли винаги ме искаше?

Липсваш ми!
Липсваш ми толкова дълго.
А допирът на устните ти
направи всичко толкова трудно...

Кога ще ми липсваш?
Кога ще ми липсваш толкова дълго?
А допирът на устните ти
направи всичко толкова трудно...