Емо стил

Бягахме през града
Няма повече никакво място,
на което не сме били
Беше един път

Опитахме всичко
Свободата свършва тук
Сега трябва
да минем през тази стена

Внимание, готово, бягайте
Пред нас небето се счупва
Успяваме заедно
Над края на този свят,
който се разлага зад нас


Поглеждаме още веднъж обратно
Това е последният поглед
на всичко, беше завинаги
Ела, подишай още малко.
Може да е начало
Утрешният ден скоро ще ни сграбчи

Остави всичко зад теб
Няма нищо да губене
Всичко е зад теб и мен
Нищо не ни спира

Опитах се да бъда перфектен,
но нищо не си заслужаваше,
не вярвам, че това ще ме направи истински..
Мислех, че ще бъде лесно,
но никой не ми вярва,
а аз все още мисля за нещата, които казах.

Ако вярваш, че то е в душата ми
ще кажа всички думи, които знам
само за да видя дали то ще покаже,
че е по-добре да бъда сам.

Това място е толкова пусто,
а мислите ми са толкова примамливи..
Не знам как всичко стана толкова лошо.
Понякога е толкова объркано,
че нищо не може да ме спаси,
но това е единственото нещо, което имам.

Ако вярваш, че то е в душата ми
ще кажа всички думи, които знам
само за да видя дали то ще покаже,
че е по-добре да бъда сам.

Опитах се да бъда перфектен,
но просто не си заслужаваше..
Нищо не може да бъде по-лошо от това..
Трудно е да ми повярваш,
но животът никога не е лесен,
осъзнавам, че съм знаел това от самото начало..

На ръба на покрива
Въздухът е толкова студен
И толкова топъл
Изричам името ти в тишината
Но точно сега
Не искаш да го чуеш

Очите на града
Броят сълзите,
Които падат надолу.
Всяка една обещава
Това, което никога
Не си имал

В нощта ти крещя:
Не го прави
Не скачай
Тази светлина няма да те преведе през мрака
Не се заблуждавай
Не скачай
Не загърбвай спомена
За теб и мен
Не обръщай гръб на света
Моля те, не скачай

Отваряш очи
Но не знаеш защо
Снегът вали тихо
Но ти не го усещаш

Някъде там
Изгуби себе си в болката
И мечтаеш за края
За да започнеш ново начало

В нощта ти крещя:
Не го прави
Не скачай
Тази светлина няма да те преведе през мрака
Не се заблуждавай
Не скачай
Не загърбвай спомена
За теб и мен
Не обръщай гръб на света
Моля те, не скачай

Не знам колко дълго
Ще мога да те задържа

Не знам колко дълго
Подавам ти ръка
Възползвай се от този шанс
Не скачай

В нощта ти крещя:
Не го прави
Не скачай
Тази светлина няма да те преведе през мрака
Не се заблуждавай
Не скачай
Не загърбвай спомена
За теб и мен
Не обръщай гръб на света
Моля те, не скачай

Не скачай

...Аз ще скоча вместо теб

Tова бе нашата тайна
А сега се крия тук.
Нямам сили да гледам имената ни, написани на стената
И ги изтривам от камъка

Повярвах в теб твърде много
Но не достатъчно, за да те накарам да останеш
Върни се
Губя опората си

Ела и ме спаси
Не виждаш ли, че изгарям
Ела и ме спаси
Само ти можеш да ме освободиш
Ела и ме спаси
Спаси ме

Мечтите ни бяха лъжа
Сълзите ни - фалшиви
Иска ми се да беше тук
за да го отречеш

Изпращам ти зов за помощ по радиото
единствения начин да ти кажа
от какво ме е страх

Ела и ме спаси
Не виждаш ли изгарям?

Ела и ме спаси
Само ти можеш да ме освободиш
Ела и ме спаси
Спаси ме

Усещам, че се задушавам
Не чувствам нищо
Сянката ти ме преследва
Протягам ръка за да докосна лицето ти
Но теб те няма
Тук ли си?

Ела и ме спаси
Спаси ме

Ела и ме спаси
Не виждаш ли, че изгарям
Ела и ме спаси
Само ти можеш да ме освободиш
Ела и ме спаси
Спаси ме

Сега разбирам,
че не мога да те накарам да останеш.
Но къде ти е душата?

И зная,
не остана нищо, което мога да кажа.
за да променя тази част.

Толкова много
ярки светлини, които хвърлят сянка
Но мога ли да говоря?
Толкова ли е трудно ли е да разбереш,
че ме осакатяваш!?
Живот, толкова желан
Слаб съм
Любов, която е толкова търсена
Не мога да говоря.

Не се страхувам да продължавам да живея
Не се страхувам да обикалям този свят сам
Мила, ако останеш аз ще бъда простен
съвсем не можеш да кажеш, че можеш да ме спреш да си отида

Не виждаш ли?
очите ми сияят ярко
защото съм навън от тук, от другата страна
на черното хотелско огледало
и съм толкова слаб
Толкова ли е трудно ли е да разбереш,
че ме осакатяваш!?

Не се страхувам да продължавам да живея
Не се страхувам да обикалям този свят сам
Мила, ако останеш аз ще бъда простен
съвсем не можеш да кажеш че можеш да ме спреш да си отида

Тези ярки светлини винаги ще ме заслепяват

Слушай,
виждам те лежиш до мен
с думи, които мислех, че не искам да изговарям
будна и безстрашна,
заспала или мъртва
защото виждам те лежиш до мен
с думи, които мислех, че не искам да изговарям
будна и безстрашна,
заспала или мъртва

Напъни се, фалшива усмивка
Избегни бедствието, точно на време
Трябва ми питие
Безполезен отговор от мои приятели
Тъпо е да питаш, готино - да игнорираш
Момичетата ме притежават, но никога не ми принадлежат
Погрижих се за появяването ми, избегнах опасностите
Проверих двигателя си, изостанах

Покрай нея имам чувството, че вън вали
Когато бурята отмине разкъсан съм отвътре
Винаги съм нервен в такива дни, като бала
Прекалено съм уплашен, за да се движа,
защото съм едно нещастно момче

Помня когато бях във магазина, сега е моя момент
Загубих думите, загубих куража,
загубих момичето, прекрачих границата
Бих си пожелал нещо на звезда,
но тази звезда не свети
Така че прочети моята книга със скучен край
Кратка история за един самотник


Покрай нея имам чувството, че вън вали
Когато бурята отмине разкъсан съм отвътре
Винаги съм нервен в такива дни, като бала
Прекалено съм уплашен, за да се движа,
защото съм едно нещастно момче


Покрай нея имам чувството, че вън вали
Когато бурята отмине разкъсан съм отвътре
Винаги съм нервен в такива дни, като бала
Прекалено съм уплашен, за да се движа,
защото съм си все същото тъпо безполезно момче

Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песъчинки.

А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си енергия срещу някакво бледнеещо петно, което едва се влачи между вълните на пресъхналия океан. Това петно всъщност е отражение на душата на скитащ самотник. Той отдавна обикаля сред нищото без да знае какво търси и защо го търси. Това изглежда безкрайно за него, защото той не знае, че с всеки изминал миг слънцето просмуква и последните сили от немощното му тяло.

Когато скитникът падне от него ще остане само материя, която ще се пръсне на хиляди прашинки от натиска на небесната просмукана с влага пелена. Тогава всяка от прашинките ще намери своето място в безбрежната пустош, но до тогава бледнеещото петно ще продължи да се влачи безцелно върху сухите елементи на безкрайната пустиня.

Когато си тръгнеш
Не си мисли че ще се опитам да те накарам да останеш.
А може би когато се върнеш,
Аз ще съм далеч, търсейки друг път.

Ако след всичкото това време, което все още ми дължиш
Продължаваш да си не достатъчно добър
Вземи си парцалите и се махай,
По-добре се махай, докато можеш.

А когато си тръгваш,
Поне ще се обърнеш ли да ми кажеш
„Не те обичам както те обичах вчера”..

Понякога молбите ме карат да плача безутешно,
Толкова уморен и отвратен от всички ненужни битки..
Но когато те съборят и измъчат,
Това е мястото, на което заслужаваш ти да останеш!

И след всичката кръв, която все още ми дължиш
Още един долар е само още едно прахосване.
Така че отвори очите си и ставай,
Махай се, докато все още можеш!

А когато си тръгваш,
Поне ще се обърнеш ли да ми кажеш
„Не те обичам, както те обичах вчера?”

Много отдавна
Ти сякаш умря
И потегли с погребалната кола

Сега сме толкова далеч от теб
Като клечка кибрит, която ти подпали изгаряме
Превръщаш в пепел живота на всички твои близки
И кое е най-лошото, което взе със себе си
От всяко сърце, което съкруши
И като острието, което окървави
Очаквах те тази нощ

Кое е най-лошото, което мога да изрека
Всичко ще е по-добре, ако се въздържа
Сбогом ... Лека нощ

Настъпва време
Когато всяка една звезда умира
носейки отново сълзи
Нарани ни много, разочарова ни
И кое е най-лошото, което взе със себе си
От всяко сърце, което съкруши
И като острието, което ти окървави
Аз бях в очакване тази нощ

Кое е най-лошото, което мога да изрека
Всичко ще е по-добре ако се въздържа
Сбогом ... Лека нощ

И дори да продължиш по твоя път
Ще е по-добре да издържа
Сбогом ... Лека нощ


Можеш ли да ме чуеш
Наблизо ли си
Нека получим едно прощално сбогуване
И тогава се срещнем
Отново
Когато колите на двама ни се сблъскат

Кое е най-лошото, което мога да изрека
Всичко ще е по-добре ако се въздържа
Сбогом ... Лека нощ

И дори да продължиш по твоя път
Ще е по-добре да издържа
Сбогом ... Лека нощ

Терминът “поп пънк” се използва, за да се опишат групи, които свирят елементарен пънк рок и хардкор пънк, премесен с поп за няколко години. В началото на 80-те години групи като Descendents (първата поп пънк група), The Vandals и Fastbags се отклоняват от харкора в търсене на някакво средно звучене между пънка и бруталността на хардкора.

Техният подход едновременно саркастичен и позитивен започва постепенно да ги отделя от сериозната хардкор сцена. Този процес продължава до края на 80-те години, когато се сформират групи като All, Sweet Baby, The Mr. Experience and Jawbreaker. Тази музика остава сравнително неизвестна до 1991, когато излиза албумът Nevermind на Nirvana. Този албум помага да се определи гръндж музиката, популяризира алтернативния рок и подготвя сцената за цялостното поп пънк приемане.

Искам всичко да знам
искам всичко
само с допир на изгарящата ми ръка
аз изпратих моите астро зомбита да похитят земята
основна директива, унищожение на
цялата човешка раса

Лицето ти пада в купчината плът,
сърцето ти бие силно
докато се отдава на смъртта
основна директива, унищожение на
каквото и да е останало

Всичко искам да кажа
и всичко трябва да извърша.
За кого ще направя това
за мен или теб?

Искам всичко да знам
искам всичко
само с допир на изгарящата ми ръка
Аз ще изживея моят живот за да разруша твоя свят
основна директива, унищожение на
цялата скапана раса

Лицето ти пада в купчината плът,
сърцето ти бие силно
докато се отдава на смъртта
основна директива, унищожение на
цялата скапана раса

Всичко искам да кажа
и всичко трябва да извърша.
За кого ще направя това
за мен или теб?

Взирам се през счупената врата
Нищо не ми е останало вече
Празната стая ме побърква

Чакам тук толкова дълго
Изглежда нещо се променя
Задават се тъмни облаци

Тичам през бурята
Отвъд света
Към края на времето
Там, където дъждът не наранява

Боря се с бурите в океана

И когато изгубя себе си, мисля за теб
И как двамата ще избягаме някъде...

Отвъд бурите
Само аз и ти

Полумесецът се изгуби от погледа ми, настана мрак
Тогава образът ти озарява пътя ми
Но сега ме остави съвсем сам

Знам, че трябва да те намеря
Не знам как, но чувам името ти
И защо не можем да останем в тъмнината?

Тичам през бурята
Отвъд света
Към края на времето
Там, където дъждът не наранява

Боря се с бурите
В океана

И когато изгубя себе си, мисля за теб
И как двамата ще избягаме някъде...
И нищо няма да може да ме отдели от теб

През бурята

Боря се с цялата тази сила
Изпречваща се на пътя ми
Идвам към теб
Ще тичам нощ и ден

И скоро ще бъда с теб...
Само аз и ти...

Скоро ще сме заедно
Много скоро...

Тичам през бурята
Отвъд света
Към края на времето
Там, където дъждът не наранява

Боря се с бурите
В океана

И когато изгубя себе си, мисля за теб
И как двамата ще избягаме някъде...
И нищо няма да може да ме отдели от теб

През бурята
Само аз и ти

Този свят никога няма да бъде,
какъвто очаквах
и дори да не принадлежа,
кой би го предположил?

Няма да напусна сам
всичко, което имам,
за да те накарам да почувстваш,
че не е твърде късно,
никога не е твърде късно.

Дори и да кажа,
че всичко ще бъде наред,
все още те чувам да казваш,
че искаш живота ти да свърши.

Отново опитваме
само да останем живи.
Може би ще преобърнем всичко,
защото не е твърде късно,
никога не е прекалено късно.

Никой никога няма да види
тази отразена страна
и ако има нещо грешно,
кой би го предположил?

Няма да напусна сам
всичко, което имам,
за да те накарам да почувстваш,
че не е твърде късно,
никога не е прекалено късно.

Дори и да кажа,
че всичко ще бъде наред,
все още те чувам да казваш,
че искаш живота ти да свърши.

Отново опитваме
само да останем живи.
Може би ще преобърнем всичко,
защото не е твърде късно,
никога не е прекалено късно.

Светът, който познавахме
няма да се върне обратно.
Изгубеното от нас време
не може да се върне назад.
Животът, който имахме
няма отново да бъде наш.

Дори и да кажа,
че всичко ще бъде наред,
все още те чувам да казваш,
че искаш живота ти да свърши.

Отново опитваме
само да останем живи.
Може би ще преобърнем всичко,
защото не е твърде късно,
никога не е прекалено късно.

Може би ще преобърнем всичко,
защото не е твърде късно,
никога не е прекалено късно.
Не е твърде късно,
никога не е твърде късно.

Никога не съм казвал, че ще лежа и ще чакам завинаги.
Ако бях умрял, щяхме да сме заедно сега.
Все не мога да я забравя,
но тя би могла да опита.

На края на света
или смъртта, разбирам това си ти.
Никога не се връщам у дома.
Никога не се връщам у дома.
Бих ли могъл?
Трябваше ли?
Всички неща, които никога не ми каза
всички усмивки, които са вечни.

Вземи осезанието, което не си.
Сам съм и си спомням
тя загина в ръцете ми.
Тя загина.

На края на света
или смъртта, разбирам това си ти.
Никога не се връщам у дома.
Никога не се връщам у дома.
Бих ли могъл?
Трябваше ли?
Всички неща, които никога не ми каза
всички усмивки, които са вечни.

Всеки път лежим будни
след всеки удар, който нанасяме.
Всяко чувство, което имам,
но все още не си ми липсвала.

Всеки съквартирант, останал буден
от всяко стенание и вик, който направим.
Всяко чувство, което имам,
но все още не ми липсваш.

Само когато спра да мисля за теб...
Мразя всичко, свързано с теб,
защо те обичам?

Всеки път лежим будни
след всеки удар, който нанасяме.
Всяко чувство, което имам,
но все още не си ми липсвала.

Само когато спра да мисля за теб...
Мразя всичко, свързано с теб,
защо те обичам?

Мразя всичко, свързано с теб,
защо те обичам?

Защо можеш да ме разбереш като никой друг?
Крия се зад тези думи
Но се показвам
Искам да ги държа зад езика си
Крия се зад тези думи
Но се показвам

Сложи ръката си между
Страдаща глава и страдащ свят
Ще ги накараме да ревнуват
Ще ги накараме да ни мразят
Страдаща глава и страдащ свят
Ще ги накараме да ревнуват
Ще ги накараме да ни мразят

Всички начини, по които караш стомахът ми да се преобръща
И всичките дълги пътувания
В неизвестното на моите приятели
Искам да ги държа извън ума си
Крия се зад тези думи

И мисля за всичките места
Където си била изгубена
И после откривам...
Помежду пространство
Помежду доброто и лошото

Сложи ръката си между
Страдаща глава и страдащ свят
Ще ги накараме да ревнуват
Ще ги накараме да ни мразят
Страдаща глава и страдащ свят
Ще ги накараме да ревнуват
Ще ги накараме да ни мразят

Настъпи моментът, в който ще умреш
Събрали сме се тук, за да се сбогуваме
"Не, стига" - ще крещиш
Но не останаха причини, за които да се бориш

Чувстваш болка? Няма повече
Никога преди това не си чувствала емоции
Накъде отиваме?
тя никога няма да узнае

Държа те, за да те предпазя да не паднеш
Очите ти се затварят
Краят на този епизод настъпи

Винаги сме имали трудни моменти
Но не остана нищо от теб
Няма място за страха, няма място
Закрий лицето й

Държа те, за да те предпазя да не паднеш
Очите ти се затварят
Краят на този епизод настъпи

Това е нашето последно сбогом
Настъпи времето ни, вечерта е наша

Държа те
Закрий лицето й
Държа те, за да те предпазя да не паднеш

Държа те, за да те предпазя да не паднеш
Очите ти се затварят
Краят на този епизод настъпи

Това е нашето последно сбогом
Настъпи времето ни, вечерта е наша

Това е нашето последно сбогом!

Хей, татко, погледни ме
Помисли и ми кажи нещо
Пораснах ли според очакванията ти?
И мислиш ли, че си губя времето с нещата, които харесвам
Боли ме, че през цялото време не ме одобряваш

Сега усилено се опитвам да го направя
Искам да те накарам да се гордееш с мен
Не мога да се преструвам,
Че съм добре
И ти не можеш да ме промениш

Ние изцяло загубихме
Нищо не трае вечно
Съжалявам,
Не мога да съм перфектен
Сега е прекалено късно и
Не можем да се върнем назад
Съжалявам,
Не мога да съм перфектен

Опитвам се да не мисля
За болката, която чувствам в мен
Знаеш ли, че ти бе моят герой
Дните, които прекара с мен
Сега изглеждат толкова далечни
И изглежда това не те интересува

Сега усилено се опитвам да го направя
Искам да те накарам да се гордееш с мен
Не мога да се преструвам,
Че съм добре
И ти не можеш да ме промениш

Ние изцяло загубихме
Нищо не трае вечно
Съжалявам,
Не мога да съм перфектен
Сега е прекалено късно и
Не можем да се върнем назад
Съжалявам,
Не мога да съм перфектен

Нищо няма да промени казаното от теб
Нищо няма да оправи нешата
Моля те, не ми обръщай гръб
Не мога да повярвам, че е толкова трудно
Да говоря с теб
Но ти просто не разбираш

Ние изцяло загубихме
Нищо не трае вечно
Съжалявам,
Не мога да съм перфектен
Сега е прекалено късно и
Не можем да се върнем назад
Съжалявам,
Не мога да съм перфектен

Такъв самотен ден
и той е мой.
Най-самотният ден в моя живот.

Такъв самотен ден
ще бъде забранен
Това е ден, който аз не мога да издържа.

Най-самотният ден в моя живот
Най-самотният ден в моя живот

Такъв самотен ден
не ще съществува
Това е ден, който никога не съм срещал.

Такъв самотен ден
и той е мой
Най-самотният ден в моя живот.

И ако тръгнеш,
аз ще тръгна с теб.
И ако умреш,
аз ще умра с теб.
Нека те хвана за ръка и да си вървим.

Най-самотният ден в моя живот.
Най-самотният ден в моя живот.
Най-самотният ден в моя живот.

Такъв самотен ден
и той е мой
Това е ден, който съм щастлив, че преживях.

Бил съм тук преди, няколко пъти
и ми е твърде ясно, че умираме,
здрависваш се за сбогом,
бих те върнал обратно, ако ме поискаш.
Така че, ето ме тук, опитвам,
ето ме тук, готова ли си?

Хайде, нека те подържа, докосна, почувствам
винаги,
да те целуна, вкуся цяла нощ,
винаги...

Липсва ми смехът ти, усмивката ти,
ще приема, че греша, ако ми кажеш.
Толкова ми е писнало от спорове, мразя ги.
Да започнем отначало,този път настина.

Така че, ето ме тук, опитвам,
ето ме тук, готова ли си?

Хайде, нека те подържа, докосна, почувствам
винаги,
да те целуна, вкуся цяла нощ,
винаги...

Бил съм тук преди,няколко пъти
и ми е твърде ясно,че умираме...

Обърни се
ако можеш да ми дадеш
чаша вода, защото устните ми са напукани и посинели
извикай леля Maри
помогни й да събере всичките ми вещи
и да ме погребе в любимите ми цветове
мои сестри и братя, все още
не ще ви целуна,
защото най-трудната част от това
е да ви напусна.

Обърни се сега,
защото представлявам ужасна гледка,
косата ми окапа
О, страдание мое!
Зная, че никога не ще се оженя
Изтощен съм от химиотерапията,
и броя дните, оставащи до края.
Това не е живот
Надявам се да знаеш
че ако кажеш
сбогом днес
ще те помоля да бъдеш истинска,
защото най-трудната част от това
е да ви напусна.

Там, където отиваш
ти си толкова права
всичко това е едно голямо шоу
всичко това за теб.
Ти мислиш, ти знаеш
от какво всички се нуждаят
винаги намираш време да ме критикуваш.

Изглежда всеки ден
правя грешки,
просто не мога да го направя правилно
аз съм единствения
който мразиш,
но не и днес

Така че млъкни
не искам да го чувам
излез, приближи се
Никога няма да ме спреш
нищо, което кажеш днес
няма да ме унижи.

Там, където отиваш
никога не питаш защо
всичко е една голяма лъжа
каквото и да правиш
мислиш си, че си специална,
но аз знам и ние знаем,
че не си
Ти винаги си там, за да изтъкнеш грешките ми
и да ми ги покажеш в лицето
сякаш съм единствения, който обичаш да мразиш,
но не и днес.

Така че млъкни,
не искам да го чувам
излез,
приближи се
Никога няма да ме спреш
нищо, което кажеш днес
няма да ме унижи.

Не ми казвай кой трябва да бъда.
Не ми казвай кой трябва да бъда
и не се опитвай да ми кажеш какво е правилно за мен
не ми казвай какво трябва да направя
аз не искам да си губя времето
аз ще гледам как изчезваш.

Не искам да се събуждам днес,
Защото всички дни са еднакви.
Толкова дълго чаках
Нещата да се променят.
Писна ми от този град,
От работата ми,
Писна ми от приятелите,
Защото всички са измъчени.
Писна ми от това място, искам да съм свободен,
Толкова съм обезнадежден, искам просто да…

Скачам!
Не искам да мисля за утре!
Просто тази нощ не ми пука
Само искам да скачам!
Не искам да мисля за болката си.
Да вървим!
Забравете проблемите си
Искам само да скачам!

Не искам един ден да се събудя
И да открия, че е твърде късно
Да направя всички неща, които искам,
Така че си опаковам багажа,
Никога няма да се върна!
Защото годините минават,
А аз си губя времето!
Писна ми от тази къща,
Омръзна ми да съм пречупен.
Писна ми от този град, това ме убива,
Омръзна ми това място, искам да съм свободен
Толкова съм обезнадежден, искам просто да…

Скачам!
Не искам да мисля за утре!
Просто тази нощ не ми пука
Само искам да скачам!
Не искам да мисля за болката си.
Да вървим!
Забравете проблемите си
Искам само да скачам!

Не издържам повече!

Забрави за утре, искам само да скачам!
Не искам да мисля за утре
Тази вечер просто не ми пука,
Само искам да скачам!
Не искам да мисля за болката си,
Нека да вървим!
Забравете проблемите си
Време е да си отидат,
Забравете за утре, нека да скачаме!

От последния албум на System Of A Down изминаха три години. След като албумът се появи на музикалния пазар, всеки от членовете на бандата пое по свой собствен път.

През 2007 година вокалистът на групата Серж Танкиян издаде солоалбум. В едно интервю пред медиите, той заяви, че едва ли скоро ще издадат нещо с момчетата от бандата, тъй като всеки работи по собствени проекти.

Думите му бяха потвърдени и от Дарън Малакиън /китарист на бандата/ и Джон Долмаян /барабани/, които работят по съвместен проект / Scars on Broadway/ и усилено подготвят албум. Макалиън твърди, че някой ден ще се върне отново в System Of A Down, но моментът още не е дошъл. Засега Scars on Broadway е основният му приоритет.
Басистът на групата Шаво Одаджиян също работи по собствен проект.

Всички музиканти от Scars on Broadway обаче са категорични – отново ще се съберат, без значение колко време ще им отнеме.

Отварям очи
опитвам се да видя,
но съм заслепен от бялата светлина
Не помня как, нито защо
Лежа тук, тази вечер
И не мога да понасям болката
Не мога да я прогоня
Не, не мога да понасям болката

Как може това да се случи на мен
Направих доста грешки
Няма къде да бягам
Нощта продължава
а аз се стопявам

Писна ми от този живот
Просто искам да изкрещя
Как може това да се случи на мен
Всички крещят
Опитвам се да издам звук, но никой не ме чува

Вървя по ръба и едва се държа
искам да започна всичко отначало

Опитвам се да се вкопча във времето
когато нищо нямаше значение
Не мога да обясня какво се случи
Не мога да изтрия направеното от мен
Не, не мога

Как може това да се случи на мен
Направих своите грешки
Няма къде да бягам
Нощта продължава
а аз се стопявам

Писна ми от този живот
Просто искам да крещя
Как може това да се случи на мен
Направих своите грешки
Няма къде да бягам
Нощта продължава
а аз се стопявам
писна ми от този живот
просто искам да крещя
Как може това да се случи на мен

Всяко време си има своята музика, своите идоли, своята мода. Когато бях тинейджър страшно много се слушаше пънк музика, сега на мода е емото.

Това, което ми прави впечатление е, че привържениците на модерната субкултура са момчета и момичета на възраст между 12 и 16 години. И веднага си спомням за себе си. Емото, както и пънка преди години, не е нищо повече от едно бягство от изпълнените с разочарование и хормони тинейджърски години. Нищо друго освен голяма доза тийн наивност, гел по косата и някакви бегли намигвания към пънк стила на обличане.

Доста хора се изказват лошо на привържениците на стила. Наскоро дори четох статия, че емото представлявало заплаха за обществото. Не мисля, че е правилно да съдим децата толкова строго. Ако всеки един от вас се върне мислено назад в своите тинейджърски години и си припомни как е изживял тази трудна възраст, сигурен съм ще осъзнаете, че емо децата не правят нищо лошо. Просто това е техният начин да изразят себе си, да преодолеят кризата. Просто ги оставете на мира. Ще дойде време и те сами ще осъзнаят, че не това е техният начин на живот.

Бъдете толерантни и проявете разбиране така, както нашите родители сториха същото, когато бяхме тинейджъри!

Мъртвец лежи на дъното на гроба
Чудейки се кога ще дойде спасителя, ще бъде ли спасен
Може би си грешник в сегашния си живот
Може би си клоун, може би заслужаваш да умреш.

Плакаха, когато синовете им ги напуснаха
Господ е облечен в черно,
Той стигна дотук за да открие истината
Никога няма да се прибере

Плакаха, когато синовете им ги напуснаха
Всичките ти войници трябва да отидат
Той дойде дотук, но не откри надежда
Никога няма да се върне


Млади мъже стоят над гробовете си
Чудейки се кога ще дойде спасителят, ще бъдат ли спасени
Жесток е зимният маг, разказвайки лъжите си на краля
Може би си тъжен, може би заслужаваш да умреш


Плакаха, когато синовете им ги напуснаха
Господ е облечен в черно
Той стигна дотук за да открие истината
Никога няма да се прибере

Плакаха, когато синовете им ги напуснаха
Всичките ти войници трябва да отидат
Той дойде дотук, но не откри надежда
Никога няма да се прибере

Добре дошли на бойното поле
Където няма никой, друг освен мен
Хора, израснали за да умрат
Няма никой друг, освен мен

System of A Down е американска банда, създадена през 1995 година в Лос Анджелис от четирима арменци, живеещи в САЩ.

Стилът на групата е нестандартен – включва хеви метъл, хардкор и пънк, изкусно примесени с индъстриъл, класически хард рок, арменски фолклорни елементи, блус и джаз мотиви.

Песните им се базират на тежки насечени рифове, силен бас и агресивни, крещящи вокали, които рязко се променят в бавни мелодични пасажи с изчистени вокали. Текстовете са социално и политически насочени, на моменти засягат дори религията, а някои от тях са посветени на Армения. Често се срещат различни арменски национални инструменти в части от някои песни. Главната заслуга за музиката и текстовете е на китариста Малакиън.

Членове на групата са Серж Танкиан /вокал, кийборд/, Дарън Малакиън /китара, вокал/, Джон Долмаян /барабани/ и Шаво Одаджиан /бас китара/.

След като продадоха няколко милиона копия от дебютния си албум The Poison, най-голямата английска хардкор група Bullet for my valentine пуска на пазара втория си албум Scream Aim Fire.

Дебютният албум на групата предизвика същински фурор и макар че изминаха две години от издаването му все още продължава да се продава добре. Пропорционално на продажбите, расте и популярността на групата.

Scream Aim Fire бележи малка промяна в стила на четворката от Уелс. Като цяло албумът има по-мелодично звучене. Поп метълът, на който заложиха Bullet for my valentine в първия си албум следва същата линия, която проправиха през 80-те години великани като Def Leppard, Van Halen и Mötley Crüe. И в новия албум изобилстват китарните партии за радост на всички хардкор фенове.

Безпомощен съм,
очите ми кървят,
а страхът е скрит зад тях.

Ти погуби живота си,
а с това всичко ми отне.

Не се опитвай да ме спреш,
аз ще отмъстя на този свят.
Няма глас, който бих послушал.

Събуждайки демона в себе си.
Къде избяга?
Разхождайки се в мрака
гледаш как кръвта се лее.

Не остава още много
Затова не се опитвай да се бориш
Тялото ти се предава.
Втурваш се към светлината.

Всички тези, изпълнени с болка, моменти,
изпълнени със самота, със срам
Не, няма да ги преживея отново,
там нищо не е така, както трябва да бъде.

А ти не спираш.
Няма непреодолими граници за теб.

Предупредих те,
но ти продължаваш
да си играеш с разума ми.

Изпитвам гняв
не знам как да го преодолея.
Къде е реалността?

Събуждайки демона в себе си.
Къде избяга?
Разхождайки се в мрака
гледаш как кръвта се лее

Не остава още много
Затова не се опитвай да се бориш
Тялото ти се предава.
Втурваш се към светлината

Всички тези, изпълнени с болка, моменти,
изпълнени със самота, със срам.
Не, няма да ги преживея отново
там нищо не е така, както трябва да бъде.

Живей за мен,
не ме събуждай от този спокоен сън
Остани със мен
Чувството, че те имам е пленително

Живей за мен,
не ме събуждай от този спокоен сън
Остани с мен
Чувството, че те имам е пленително
Събуждайки демона в себе си

Здравей, ангел от моите кошмари,
сянката в дъното на моргата,
неподозиращата жертва на мрака в алеята.
Можем да живеем като Джак и Сали ако поискаме
Там, където винаги можеш да ме намериш
ще празнуваме Хелуин на Коледа.
И в нощта ще желаем това никога да не свършва

Къде си, така съжалявам
Не мога да спя, не мога да сънувам тази нощ
Нуждая се от някой и винаги
този извратен, странен мрак
се промъква тихомълком и ме плаши всеки път
Като се загледах преброих
паяжините на всички паяци,
хващащи разни неща и изяждащи вътрешностите им.

Не се решавам да ти се обадя
и да чуя твоя изменен глас
Ще се прибереш ли, за да спреш тази болка
Да спреш болката тази нощ.

Не си губи времето с мен, ти вече си само
гласът в главата ми
Не си губи времето с мен, ти вече си само
гласът в главата ми
Липсваш ми ...

Кълна се, че мога да продължа отново
Моля те, кажи ми, че моя лош ден ще свърши
Ще остана в историята като твой любовник, твой приятел
Дай ми устните си и с една целувка започваме

Припев:
Страх ли те е да си сама
Защото мен ме е страх, загубен съм без теб
Страх ли те е да си тръгнеш тази вечер
Защото мен ме е страх, загубен съм без теб

Ще оставя стаята си отворена до изгрева заради теб
Ще се взирам търпеливо в теб
Къде си сега, чувам стъпки, сънувам
И ако искаш, не ми давай да се събудя и да повярвам

Припев:
Страх ли те е да си сама
Защото мен ме е страх, загубен съм без теб
Страх ли те е да си тръгнеш тази вечер
Защото мен ме е страх, Загубен съм без теб

Никога не можах да съзра това в далечината
Никога не можах да видя, че идва
разрухата на моя живот

Защо всичко е толкова трудно
Не мисля, че мога да се примиря с нещата, които каза,
затова просто не си отивай

В перфектния свят
Това никога нямаше да се случи
В перфектния свят
Ти все още щеше да бъдеш тук
това за теб няма никакъв смисъл.
Можех да събера
счупените парчета.
Но за теб това не значи нищо,
изобщо нищо

Мислех, че съм силен
до деня, в който всичко се обърка
Нуждая се от чудо, за да преодолея всичко
и да продължа

Иска ми се да се върнеш обратно при мен
Иска ми се да върна времето назад
Защото не мога да тръгна
Не мога да намеря своя път
Без теб аз просто не мога да открия своя път

В перфектния свят
Това никога нямаше да се случи
В перфектния свят
Ти все още щеше да бъдеш тук,
а това за теб няма никакъв смисъл
Можех да събера счупените парчета
Но за теб това не значи нищо, изобщо нищо

Сега не знам какво трябва да направя
Не знам къде трябва да отида
Все още съм тук, чакам те
Изгубен съм, когато не си наоколо
Изпитвам нужда да те задържа
Просто не мога да те оставя да си тръгнеш

В перфектния свят
Това никога нямаше да се случи
В перфектния свят
Ти все още щеше да бъдеш тук
а за теб това няма никакъв смисъл
Можех да събера счупените парчета
Но за теб това не значи нищо, изобщо нищо

Ти не означаваш нищо за мен

Може би не съм достатъчно добър за теб,
Може би просто не искам да съм като теб.
И може би просто не искам да знам
До колко ниско си готов да паднеш.
Няма да се променя, не можеш да ме накараш спри се!

Ти не означаваш нищо за мен!
Ти си това, което никога не искам да бъда!

Кажи ми, хубаво ли е да съм като теб
И защо изобщо трябва да си губя времето с теб?
Може би защото винаги ме сваляш?
И ми омръзна да се разпореждаш с мен!
Няма да се променя, не можеш да ме накараш спри се!


Ти не означаваш нищо за мен!
Ти си това, което никога не искам да бъда!

Знам, че си мислиш че ме познаваш
Ти не знаеш нищо!
Знам, че искаш да ми помогнеш,
Нямам нужда от нищо
Не ми казвай къде да ходя,
Нямам нужда да знаеш!

Ти не означаваш нищо за мен!
Ти си това, което никога не искам да бъда!

Прозорецът не се отваря повече
Тук вътре е пълно от теб и празно
И пред мен се стопява и последната свещ
вече чакам цяла вечност
май-накрая сега е дотук
там отвън черните облаци се издигат

Припев:
Трябва да мина през пролетния дъжд
зад света до края на времето
докато не пада повече дъжд
срещу бурята
по продължение на пропастта
и когато не мога нищо повече мисля за това


Някога ние ще тичаме заедно
През пролетния дъжд
Тогава всичко ще е добре
половината луна се стопява пред мен
била е още именно при теб
и наистина удържа
на това, което ми обеща
чувам твоето име в урагана
все още вярвам в това,в което не мога да вярвам...

Припев:
Трябва да мина през пролетния дъжд
зад цвета до края на времето
докато не пада повече дъжд
срещу бурята
по продължение на пропастта
и когато не мога нищо повече ,мисля за това

Някога ние ще тичаме заедно
защото нас просто нищо повече не може да ни задържи
през пролетния дъжд
сражавам се през силите
зад тази врата.
Ще победя, и тогава ще ме доведат при теб
и тогава всичко ще е добре,тогава всичко ще е добре...

Припев:
Трябва да мина през пролетния дъжд
зад цвета до края на времето
докато не пада повече дъжд
срещу бурята
по продължение на пропастта
и когато не мога нищо повече, мисля за това

Някога ние ще тичаме заедно
защото нас просто нищо повече не може да ни задържи
през пролетния дъжд
Тогава всичко ще е добре
през пролетния дъжд
тогава всичко ще е добре

Те са добри, шумни, толкова отдадени на музиката и на своите фенове, че и след една година непрекъснати концерти вокалът Били Джо продължава да иска още. Пред медиите той споделя, че турнето е най-красивият и дълъг сън, който някога е сънувал.

За 33-годишния фронтмен на Green Day пътуването около света е било и пътуване и към самия себе си. Твърди, че турнето е било своеобразна терапия за него. “Когато си на сцена и чуваш как 60 000 души пеят песните ти, добиваш чувство, че феновете ти разбират точно това, което чувстваш.Това бяха много емоционални моменти за мен, които ми помогнаха да излекувам стари рани.” – твърди в интервю пред медиите.

Музикантите остават силно развълнувани, когато тълпата пее всеки ред. Сега им се струва, че всички парчета, които някога са писали, имат много по-голям смисъл. А подобно доказателство наистина е било нужно, защото преди турнето Били, Майк и Тре са се съмнявали в своите песни. Докато са записвали "American Idiot", са се опасявали, че никой няма да хареса албума. Но продължили да следват стила си така, както винаги са го правили.

Голяма част от песните изразяват възгледите им към войните, корумпираните полицаи и много от американските им сънародници. Изведнъж албумът се превърна в много успешен. Това дава на Green Day доказателство, че не са просто музиканти от Оукланд, които никой не взима на сериозно, а мнението им е важно.

Признанието на феновете им се отразява добре и ги направи по-силни като музиканти, като група и като личности. Днес по-добре от всякога знаят кои са те и за какво се борят.

Момчетата от Green Day искат да използват позитивната енергия от турнето за да започнат работа по новия си проект. Не искат да се оставят успехът да ги заслепи.

А за нас остава да чакаме нови песни от Green Day ...

Когато бях в гимназията, целуването на най-добрия ти приятел и носенето на грима и панталоните на по-малката ти сестра, автоматично те идентифицираше като хомосексуалист. Тогава това бе срамно и унизително.

Прави ми впечатление, че най-новата мода сред американската младеж е да бъдеш “емо”. Емо или емоционалните деца изобщо не се притесняват от етикети като “хомосексуален”. Не ги притеснява и това да изглеждат слаби и жалки, дори напротив, стремят се да го подчертаят. Да бъдеш емоционален и да изразяваш себе си, това е може би най-важната част от от цялата емо философия.

Наскоро ходих в гимназията, в която преди 15 години завърших. Почти половината от децата бяха облечени с твърде тесни дрешки /най-вероятно взети назаем от по-малките им братя или сестри/, гримирани /част от тях бяха се престарали с черния молив/,видях две момчета да се целуват съвсем спокойно и това не притесняваше никой от останалите, явно бе съвсем нормално. Често казано излязох от там с доста смесени чувства – объркан, отвратен, стана ми жал за тези дечица. хубави деца, най-вероятно и умни, но приличащи на палячовци с всичкия този грим по тях и разноцветните и безвкусни дрешки. По-страшното е, че на тях това им харесва.

Вчера бях в ужасно настроение. Учителите ме дразнеха, майка ми ходеше по петите ми цял следобед, най-добрият ми приятел ме издразни много и на всичкото отгоре се скарах с приятелката си. Каза, че толкова съм се променил напоследък, чак не може да ме познае, не искала да ме вижда повече и т.н. Направо щях да откача. Чувствах се толкова зле, бях разочарован от всичко и всички, чак не ми се живееше. Чувствах се толкова емо ….

Ако трябва да съм честен, не мисля, че промяната е кой знае колко голяма. Вярно, промених си стила на обличане, имам нови, по-готини приятели /също емо/, а най-новата ми придобивка е пиърсингът на веждата. Но на мен тази промяна ми харесва. Чувствам се някак различен и по-готин. Прави ми впечатление как ме оглеждат хората по улиците и това ми харесва.

Както и да е. Днес вече се чувствам по-добре. Дори забелязвам светлинка в тунела на мрачния ми живот – малка, едва блещукаща, но все пак светлинка. Отново се скарах с приятелката ми. Не мога да разбера защо толкова се дразни от близостта ми с моите приятели. Не намирам нищо лошо в бисексуалността.

Защо е толкова трудно? Защо приятелката ми не може да ме приеме такъв, какъвто съм? Защо и родителите ми не ме разбират? Добре, че имам добри приятели /емо разбира се/, които винаги са до мен и ме подкрепят. Те са кислородът, който ми е необходим за да живея.

Според мен много неща и много хора неправилно биват определяни като емо. Едно от тези неща и бандата My Chemical Romance. В случай че не ви е известно това е алтернативна рок банда. Ако попитате случайни хора за My Chemical Romance всички до един ще ви кажат, че това е най-известната емо банда.

Първо на първо в емото няма нищо лошо. То означава “емоционален, емоционалност, емоции”. Емо не означава рязане и безчет опити за самоубийство, депресирани сополиви дечица и нищо останалите гадости, които се свързват с него. Това е първият проблем и може би една от главните причини много хора да ненавиждат My Chemical Romance без дори да са ги слушали.

Възниква въпросът как My Chemical Romance е била въвлечена в емото? Първата и най-проста причина – посредством хората, които обичат стереотипизират нещата. Виждат разни депресирани ревливи дечица, които се режат, които наблягат на това, че са много емоционални и оттам емото започва да се свързва с нещо лошо. Съответно и музиката, която предпочитат тези млади хора, минава под същия знаменател. Нали не смятате сериозно, че всички по-емоционални хора са потенциални самоубийци? Това е смешно и звучи несериозно. Но едно нещо не може да се отрече - в представите на повечето хора My Chemical Romance е ужасна банда, толерираща рязането на китки, с тъжни и депресиращи текстове на песните, тласкащи младите хора към самонараняване и самоубийство.

Знам колко кофти се чувства едно ЕМО. Може би няма да ви кажа нищо ново, но все пак - проблеми във семейството; отхвърленост; нещастна/несподелена/ любов; нов имидж ....
това са най-честите причини, които карат едно дете да стане привърженик на емо стила.

Емо стилът е доста специфичен и притежава доста оригинални елементи. Модерно е да се носи контрастно облекло. Черното и розовото са вай-актуалните цветове. Смята се, че те отразяват душевното състояние на емотата. Модерна е русата коса /с черни, розови или други ярки кичури, задължително изправена с преса/ с много черни сенки на очите.

Всичко това изглежда толкова безобидно на наивните тинейджъри, че понякога без да се усетят правят точно това. Всичко е наред, до момента, в който разберат, че това е стил със собствена идеология. Стил, който твърди: чувствата ми са разбити на 1 000 000 парчета и само една сълза може да ги съедини в едно сърце; на никой не му пука за мен; никой не ме разбира; на този свят дойдох случайно и то за да бъда сам; на мен също не ми пука за никой; искам хората да ме съжаляват; да ми завиждат; да не могат да са като мен; искам да съм по-уникален от всички останали; светът е гаден; хората са гадни; момчетата са използвачи/момичетата мислят само за парите ти; ако ти е кеф да живееш - живей; ако ли не - не си губи времето...

И още много други подобни неща, които в повечето случаи са абсолютно неверни и дори звучат абсурдно. Но на разочарованите тинейджъри, които имат малка трудност самоубийството им се вижда добро спасение...

Има няколко философски и културни белега, които могат да диференцират “инди” от останалите музикални стилове. Инди-изпълнителите са ангажирани повече със собственото си виждане, отколкото с комерсиални идеи.

Усещането, което произлиза от пънка през 70-те е често се асоциира с “инди”. Инди често има интернационални възгледи, които подкрепят с чувство на солидарност към другите фенове, групи и лейбъли в други държави, които имат същите лични убеждения. Малките инди лейбъли често разпространяват записи на подобни на тях дори и зад граница. Много често инди групите със собствени средства си организират турнета в други градове и държави, където онези от локалните инди сцени им осигуряват постоянна подкрепа да организират концерти и им помагат по доста други начини.

Хората, които водят този начин на живот са наричани "indie kids", независимо от възрастта и често използват този термин за себе си. В наши дни се използва и терминът “hipster” , превърнал се в синоним на тази субкултура. В Австралия се употребява терминът "coolsies".

Държеше в ръце червени рози, символизиращи една година. Една прекрасна година, изпълнена с любов и доверие.

След минута се зададе тя, неговата любима Татяна. Той и подаде розите, целуна я и нежно прошепна:
- Честита една година! Обичам те много!
- Благодаря за розите. Много са красиви...
- Като теб. Бодливи, ако не се внимава, но много красиви!
- Да, като мен.

Вървяха бавно по алеята в парка и мълчаха.
- Нещата между нас, Алекс вече не са същите - наруши неловкото мълчание Таня. - Вече я няма онази голяма любов... - Но какво говориш...?Не разбирам! Обясни ми, моля те!
- Алекс ... обичам те, но...
- Но какво?
- В живота ми има друг.
Тези думи прободоха сърцето му. Той не можеше да осъзнае къде се намира. Изправи се и тръгна - без значение къде, просто трябваше да се махне ...

А Татяна се обля в сълзи. Не знаеше какво да прави, по какъв друг начин да го предпази. Бръкна в чантичката си и извади амбулаторен лист. В него пишеше, че на Татяна и оставаха най-много два месеца живот. Гледаше листа и плачеше безутешно.

На другия ден тя отиде до Алекс. Почука няколко пъти на вратата:
- Отвори ми, моля те! Знам, че си вътре. Ако не ми отвориш... сама ще вляза!
Отново никой не и отвори и тя извади ключа си. Отключи и влезе вътре. Той наистина беше там. Облян в кръв. До него имаше писмо адресирано до неговата любов - до Татяна.

„В твоя живот може да има друг, но в моя друга няма. Тази година, изпълнена с любов (поне от моя страна) бе най-красивата за мен. Не мога да си представя живота без теб. Ти бе всичко за мен. Моят живот, моите мечти, моите надежди... всичко! Обичам те много! Бъди щастлива!"

- Господи! Какво направих!? Убих човека, за когото бих убила...
Татяна разбра, че щеше да бъде по-добре ако му беше казала истината. Че сега нейният любим щеше да е жив. Тя хвана ножа, с който Алекс се е самоубил и си преряза вените. Наведе над него и го целуна за последно и каза:
- Алекс, чакай ме! Ето ме. Идвам при теб...

Отново дойдоха в обичайния час. Седнаха на любимата си пейка и замълчаха. Двамата гледаха в определени точки и не смееха да започнат трудния разговор. След известно време тя се обърна, погледна го и му каза:

- Знам, че и на двама ни ще е трудно, но просто нямаме избор. Местим се и ще трябва да се разделим. Едва ли пак ще се върна отново тук. Искам да знаеш, че винаги ще имаш място в сърцето ми!... - след тези думи тя замълча, чудеше се какво още да каже, а тишината я изнервяше още повече. - Няма ли да кажеш нещо? Моля те, кажи нещо!

- Колко лесно каза всичко това, а после искаш да говоря! Замисляла ли си се за миг колко ме наранява всяка една от тези думи!?!

Една сълза се стече по лицето му, той я изтри, стана и тръгна ”Сбогом!” - това бяха последните му думи, които отекваха в съзнанието на младото момиче. Толкова я заболя. Не си представяше, че голямата им любов ще приключи по този начин. Стоеше в парка сама, в този самотен парк... сякаш се намираше в собствената си душа.

Мина година, но тя не го забрави, всяка седмица му пишеше писма. В началото получаваше отговор, но след това той престана да й пише. Мислеше си, че просто няма възможност да отговаря на писмата й.

Един ден, прибирайки се от училище, видя в пощенската си кутия писмо. Усмивка озари на лицето й. Изтича в стаята си, хвърли чантата и зачете. В началото на лицето й се изписа учудване, а след това сълзите й рукнаха неудържимо. Смачка писмото и заплака с глас. В писмото, адресирано до нея, пишеше само: ""Здравей, след като замина той повече не проговори. Беше се затворил в себе си и никой не знаеше какво му е. Няколко месеца след това, той просто изчезна, след което намериха тялото му в парка. А до него с кървави букви на лист хартия бе написано: „За винаги ще бъдеш в сърцето ми! Обичам те!”. Болно ми е да пиша тези редове, той беше мой брат. Но мисля, че трябваше да го знаеш, а не да се надяваш напразно за писмо. Бъди щастлива там, където си сега!”.

В Англия инди музикалните чартове съществуват от 80-те години на миналия век. Тези класации първоначално са включвали независими банди, които са пънк или пост-пънк, както и инди-поп изпълнители като Aztec Camera и Orange Juice, движението С86 и twee-pop движението от изпълнителите в Sarah Records. Групите са известни с това, че са имали издадени записи от малки лейбъли, независими от големи музикални компании. Инди сцената през 80-те години вдъхновява бритпоп изпълнители като Blur и Suede.

Реално терминът “инди рок” е обхваща толкова много неща, че почти всичко от пост-пънк, synth-pop, afrobeat, а покрай тях и noise pop, IDM до psychedelic folk и още много жанрове могат да бъдат вписани в него.

Към момента терминът е използван, за да причисли към себе си и новата вълна от алтернатив-рок като Franz Ferdinand. Ядрото на тази вълна има своите корени от времето на изостреното звучене на пост-пънк от 80-те като този на Gang Of Four, Television и Wire. Други подобни групи на Franz Ferdinand са Bloc Party, The Futureheads и Razorlight.

Често този стил е смесван с друг доста по-твърд жанр като garage rock (Death From Above 1979), synth rock (The Killers) и пост-пънк ( Interpol). Някой би могъл да класифицира Scissor Sisters и много други в този жанр, което е много популярно в Англия.

В Монреал, Канада 13-годишните Pierre Bouvier и Charles - Аndre Сomeau /Chuck/ започнават като две музикално надарени момчета, призвани да станат звезди. Първа им банда "Reset", в която членували още няколко човека, издава 2 албума: "No Worries" и "No Limits". Скоро Chuck и Pierre Bouvier прекъсват училище. През 2000 г., Chuck и приятелите му от училище Sebastien Lefebvre и Jeff Stinco оснoвават нова банда. Те имали нужда от вокалист и Чък кани Pierre Bouvier.

Четиримата пишат първата си песен, хит, който скоро кара хората да се влюбят в тях: "I'd Do Anything". David Desrosiers заместил Pierre Bouvier в Reset и мислел скоро да напуска. Когато останалите четирима му предложили да стане част от групата, той се съгласил. Петимата сформират групата Simple Plan, чието име откраднали от филма, който наистина им харесвал: "A Simple Plan".

През 2001 г., продуцентът на Lava Records бил в града за да прослуша нова банда. Chuck го убедил да види шоуто на Simple Plan, той се съгласил и през 2002 г., те издали първия си албум "No Pads, No Helmets... Just Balls". В стила на поп пънка, критиците може би нямало да ги харесат много, но те вече имали милиони фенове по целия свят.

Музиката на Simple Plan е използвана в над 50 филма/тв предавания, включително живо изпълнение във филма на Мери-Кейт и Ашли Олсън: "New York Minute" и две песни в един от любимите на децата сериали Scooby Doo.

През октомври 2004 г., групата издава втория албум: "Still Not Getting Any...", кръщавайки го на други любими филми: "Get Rich Or Die Trying" и "In The Zone", защото те казват: "still were not getting any good reviews" .

Името на групата е избрано след допитване до феновете и е заимствано супергероя Radioactive Man от The Simpsons.

Биография
Fall Out Boy е алтернативна рок поп пънк група от предградията на Чикаго, Илиноис, сформирана през 2000 г. Групата се състои от Patrick Stump (вокали, китари), Peter Wentz (бас, бек вокали и текстописец), Joe Trohman (китари) и Andy Hurley (барабани).

Началото
Fall Out Boy се събира от китариста Joe Trohman и басиста Peter Wentz, които вземат участие в настоящата чикагска хардкор сцена. Те вербуват местния барабанисти Andy Hurley и Patrick Stump, макар че Stump взема основните задължения на вокалист и китарист. Новият музикален стил на групата не се различава много от досегашния опит на членовете, който е повлиян от поп-пънк стила на the Descendents и Green Day.

Групата издава Split EP през 2002 г., а през 2003 г. момчетата издават дебютния си албум Fall Out Boy - Evening Out With Your Girlfriend, отново за Uprising Records. В този си период Fall Out Boy се изявяват основно в Чикаго, а заобикалящите го предградия се превръщат в популярна сцена за пънк и хардкор музиката. Място за изпълнения от особено значение е Knights of Columbus Hall. Това е мястото на много от ранните изпълнения на Fall Out Boy.

Барабанистът Andy Hurley се присъединява към групата след издаването на Evening Out With Your Girlfriend. Същата година те издават и втория си албум Take This to Your Grave, със сингли като Grand Theft Autumn и Saturday, които се въртят по FUSE и MTV. Албумът се превръща в платинен. През 2003 г. групата подписва договор с Island Records. През 2004 г. издават акустичното EP My Heart Will Always Be the B-Side to My Tongue, което включва и DVD.

През 2005 г. стабилността на групата е заплашена, след като Wentz прави опит за самоубийство. През май 2005 г. Fall Out Boy издават From Under The Cork Tree, който дебютира в класацията Billboard под номер 9, с продажби от над 70 000 копия през първата седмица и скоро след това достига двоен платинен статус. Първият сингъл Sugar, We're Goin' Down се изкачва до номер 8 в Billboard Hot 100 и достига номер 1 в предаването TRL по MTV. Видеоклипът също печели награда на MTV Video Music Awards през 2005 г. Групата е номинирана за Best New Artist на наградите Грами през 2006 г.

Fall Out Boy вземат участие и в саундтрака към видеоиграта Tony Hawk's American Wasteland, който излиза на пазара през октомври 2005 г. За целта те записват своя версия на хардрок класиката на Gorilla Biscuits - Start Today.

Американска пънк рок банда, сформирана през 1987 година в Калифорния. Billie Joe Armstrong /вокал и китара/, Mike Dirnt /бас и беквокали/и Al Sobrante /барабани/ се събират под името Sweet Children.

Вадят сингъла Slappy Hours, а от 1989-а имат нов барабанист Frank Edwin. Същата година излиза първият им албум 1039 / Smoothed Out Slappy Hours. Вторият Kerplunk /1992/ ги прави доста известни и им осигурява договор с "Уорнър".

Dookie (1994) им донася световен успех: хитовете Basket Case, When I Come Around и Longview яхат върха на Билборд за модерен рок. Албумът става мултиплатинен.

Европейското им турне през пролетта на 1996 е пълна катастрофа.

Със следващия си албум Warning (2000) поемат в посока поп-рок, а рок-операта American Idiot (2004 г.) чупи всички рекорди в продажбите.

Green Day имат две награди Грами - за най-добър рок/алтернатив албум и за най-добър запис на годината.

Други албуми: Insomniac (95), Nimrod (97), International Superhits! (2001) и видео варианта му Interanational Supervideos!, Sheningans. Имат и много издадени сингъли: Holiday, Boulevard Of Broken Dreams, American Idiot, Poprocke & Cocke, Warning, Minority Good Riddance (Time Of Your Life), Longview, Basket Case и други.

Ти бе дявола до мен,
а казваше ми,
че аз съм ангела -
най-красивия ангел!

Не толкова красиво
заби острието си в мен
като дявола трънлив!

С устни нежни,
а после горещи
впи в мен
ръцете си, дяволе зловещи!

Не бе туй то страст,
а примамка лъжлива
за жертва наивна и страхлива!

Както господар хваща с примка
жертвата си,
така ти наказа ме
в ада тъй горещи!

Жертва твоя поредна
в краката ти коленича
и моля се за обич, нежна.

Sex Pistols се завръщат в звукозаписното студио, за да работят по нов материал след 30-годишно отсъствие от музикалната сцена.

Джон Ротън, Глен Матлък, Стив Джоунс и Пол Кук планират да започнат записи на нови парчета в най-скоро време.

В интервю пред медиите Пол Кук споделя, че обсъждат нови проекти, но ще им бъде изключително трудно да работят, тъй като Джон Ротън и Стив Джоунс са в Щатите, а той и Глен Матлък във Великобритания. Но въпреки разстоянията, ще направят всичко възможно да зарадват феновете си с първото парче още в началото на юли.

За момента Sex Pistols не обсъждат възможността за цял нов албум, но музикантите се надява да направят поне няколко нови парчета, които да бъдат готови до фестивала Isle of Wight Festival през есента.

Въпреки че имат записан само един студиен албум в цялата си кариера, който излиза през 1977 г. и носи името "Never Mind The Bollocks, Here's The Sex Pistols", Sex Pistols оставят трайна следа в музиката. Групата има и много концертни и сборни албуми.Те въвеждат нов стил на обличане, свирене и живот. Възходът на групата продължава само три години (1975–1978) поради смъртта на Сид Вишъс.

Инди-музиката (от англ. independent) се характеризира с независимост от масовата и комерсиална поп-музика, сценично поведение и самостоятелна идея.

Терминът “инди” често се бърка с музиката, която музикантите представят. В действителност е начинът, по който песента е представена или завършена. “Инди” често е приписван на определен изпълнител или група, които не са част от световната музикална сцена или правещи музика, която не наподобява нищо, което им е било вдъхновение. Макар че звученето на тези групи може да се различава много, “инди” определението идва от DIY идеята и способността да не работят с големи корпорации.

Една от най-приетите и прости дефиниции на “инди” е определението да не са свързани с голям звукозаписен лейбъл (в момента четирите най-големи са – Warner, Universal, Sony BMG, EMI). Това е определението, използвано от инди-музикалните чартове във Великобритания между другите.

Проблемът е в това, че често има връзка между комерсиалността или свободата на творчеството, предлагани от големи лейбъли и онези, извън “Голямата четворка”. Повечето от големите независими лейбъли имат същите бизнес принципи като големите лейбъли. Големите лейбъли си осигуряват предварително независимо-ориентирани изпълнители, които имат голяма креативност и които получават одобрение от критиците. Някои от по-забележителните такива са Sonic Youth, Radiohead, Pulp, The Flaming Lips.