Емо стил

Емо децата непрекъснато реват, че никой не ги приема, че се чувстват самотни и изолирани, а всъщност не е така. Сами са си виновни за положението, в което се намират. Те сами се оттеглят и приемат ролята на жертви. Вярно, че тя е по-лесна, пък и е добър повод да поплачат. Жалко е, защото тези деца са умни, красиви, много чувствителни и добри. Жалко е, че прекарват най-хубавите си години в рев и самота, обсебени от кофти мисли и чертаят живота пред себе си в черни краски.

А колко по-лесно би било открито да говорят за чувствата си, когато някой ги обиди, да възразят и защитят позицията си, да се забавляват с приятелите си.

Чудят се защо никой не ги разбира. Ами на никого не му се слуша за проблеми и негативни неща. В крайна сметка когато си 13, 14, 15 години какви толкова проблеми могат да имат?! А как ще се справят, когато станат на 20 и трябва да решават далеч по-сериозни проблеми?! Погрешна е тази самоизолация, а потърпевшите са само и единствено те.