Емо стил

Не харесвам емо стила нито като обличане, нито като мислене. Напоследък се забелязва една тревожна тенденция – много млади хора решават да станат емо, защото виждат в това алтернатива за справяне с проблемите им. Само по себе си подобно решение е чиста глупост и е явен сигнал, че тези млади хора имат нужда от помощ. Нужен им е приятел, родител или просто някой, на който имат доверие и който да успее да им докаже, че е много по-добре и много по-интересно най-хубавите им години да бъдат щастливи и да се усмихват повече.

Проблемите, колкото и сериозни да им се струват на този етап са именно затова, за да бъдат разрешавани, а с рев и рязане на вени това няма да се случи. Затова какъв е смисълът да се хабят нерви?!

Имах приятелка, която беше емо и повечето й познати са отдръпнаха от нея, подиграваха й се непрекъснато, а веднъж в училище я бяха били. Аз обаче не я предадох, бях й единствената опора, единственият човек, с когото споделяше. Бавно, с много търпение и говорене успях да я убедя, че животът може да бъде прекрасен, стига да го поиска. Едва след няколко месеца започна да се поддава под „нежния” ми натиск, започна да се усмихва повече, спря да се реже, защото сама се убеди, че от това няма полза, постепенно изхвърли тъмните дрехи от гардероба си и в нея отново започна да се завръща онова жизнерадостно момиче, което познавах отпреди.