Емо стил

Напоследък не съм на себе си,
Може би имам нужда от помощ.
Само аз и моето объркване,
Доверявам се на заблудите си.

Не съжалявай,
че си ме срещнал.
Извърви пътя до мен.
Върни се там, откъдето започнахме,
преди да се разпадна.

Ако можех да залича всичко,
щеше да е толкова ясно.
Стоя лице в лице с всичко,
от което се страхувам.
Гледам внимателно,
а не виждам нищо...
Толкова ли е зле, колкото изглежда,
ще открадна частица разум.
В истинския живот
последиците са истински,
но аз отминах границата на реалността.

Това не съм аз.
Това не си ти.
Това са всичките ни постъпки.
Докато не отвориш очи
и не разбереш, че това е просто илюзия.
Това не съм аз.
Това не си ти.
Това е всичко друго, но не и истина.
Докато не осъзнаем,
че това са нещата,
на които се подложихме взаимно.

Това е един кошмар,
който става толкова истински.
Напускаш ме и оставам без посока.
Сега, когато съм безпомощен,
не съм толкова себелюбив.
Кажи ми какво е да си в това положение?
Какво е да си изместен?
Сега съм без лице.
Имаш ли все още чувства?

Това не съм аз.
Това не си ти.
Това са всичките ни постъпки.
Докато не отвориш очи
и не разбереш, че това е просто илюзия.
Това не съм аз.
Това не си ти.
Това е всичко друго, но не и истина.
Докато не осъзнаем,
че това са нещата,
на които се подложихме взаимно.

Трудно ми е да повярвам,
а изглежда толкова истинско.
Напоследък всичко е привидно спокойно.
Защо не мога да се събудя?

Това не съм аз.
Това не си ти.
Това са всичките ни постъпки.
Докато не отвориш очи
и не разбереш, че това е просто илюзия.
Това не съм аз.
Това не си ти.
Това е всичко друго, но не и истина.
Докато не осъзнаем,
че това са нещата,
на които се подложихме взаимно.

Косата ти ми напомня за времето,
когато бяхме едно цяло.
Ноктите ти, които белязаха гърба ми,
сега гният в земята.
Чаршафите, в които спяхме изчезнаха
и сега бурята приключи.
Твоят вкус в устата ми остава
и все още чувам...

Няма любов,
всички плачат.
Няма истина,
всички са заблудени.

Краят е тук.
Няма хапчета, които да изпием.
Горчивият вкус, който усещам ...
Не, няма да издържа с него до утре!

Миризмата ти ми напомня за мястото,
където ходехме с теб.
Целувките по врата ми няма да се върнат.
Леглото, в което спахме мирише по същия начин,
но сега протягането ми е вяло.
Твоят вкус в устата ми остава
и все още чувам …

Няма любов,
всички плачат.
Няма истина,
всички са заблудени.

Краят е тук.
Няма хапчета, които да изпием.
Горчивият вкус, който усещам ...
Не, няма да издържа с него до утре!

Сълзи от гняв, лъжи за сила.
Ти си роден за да се бориш за нищо!
Сълзи от гняв, лъжи за сила.
Ти си роден за да се бориш за нищо!

Представяш ли си ни постоянно двамата,
а аз да мисля за теб ден и нощ.
Прекрасно е да мислиш за момичето, което обичаш,
да я държиш близо до себе си,
да сте толкова щастливи заедно.

Ако можех да те събуждам,
да инвестирам някакви пари.
И ти беше казала, че ми принадлежиш,
и ме беше успокоила.
Представи си какъв щеше да бъде светът за нас,
Толкова прекрасно, толкова щастливи заедно.

Не мога да си представя да обичам
никоя друга, освен теб.
През целия си живот,
когато си с мен скъпа небесата са сини,
През целия ми живот.

Аз и ти, ти и аз
Без значение как ще паднат заровете,
така ще бъде.
Ти си единствената за мен.
Толкова сме щастливи заедно.

Ако можех да те събуждам,
да инвестирам някакви пари.
И ти беше казала, че ми принадлежиш,
и ме беше успокоила.
Представи си какъв щеше да бъде светът за нас,
Толкова прекрасно, толкова щастливи заедно.

Не мога да си представя да обичам
никоя друга, освен теб.
През целия си живот,
когато си с мен скъпа небесата са сини,
През целия ми живот. /4

Не идвай с проблемите си, нямам нужда от тях.
Съвестта ти е тежест, която не мога да понеса,
Ти си единственият, който се преструва,
може би защото беше купуван и продаван
от толкова малък.

Не ми задавай въпроси, не знам отговорите!
Ако само знаеше какво ще ти каже времето!
Всичко това е тест и уроци, които няма да научиш,
Ще разбереш, докато си прекарваш времето в ада!

Докато кръвта ти се разрежда, времето ти изтича!
Никой няма да те слуша, дори и да крещиш,
Когато ангелите ти се превърнат в дяволи,
най-накрая ще разбереш,
че никой няма да бъде с теб когато дойде краят.

Лицемерен си и си противоречиш,
Оплетен в лъжите си, сам не знаеш кое е истина!
Е, това е измисленият ти самотен живот,
Знаеш ли изобщо как да се чувстваш?

Докато кръвта ти се разрежда, времето ти изтича!
Никой няма да те слуша, дори и да крещиш,
Когато ангелите ти се превърнат в дяволи,
най-накрая ще разбереш,
че никой няма да бъде с теб когато дойде краят.

Имаме проблеми,
но не знаем как да ги разрешим.
Където и да отидем, има правила,
по които да се движим.
Натоварени сме и не знаем къде да се отпуснем.
Където и да отидем, когото и да видим в ...

Парада на разбитите сърца!
Изтръгвам сърцето си на показ!
Няма маскаради.
Просто погребална приказка за любовта.
Бандата лудее и пее песен
Облечена в черно и всички ние пеем през ...
Парада на разбитите сърца!
Никога не съм бил по-добре от днес!

Питаш ме как започна всичко това?
Отговорът ми е: откажи се от сърцето си и...
Обичай го, преживей го, остави го и се гмурни в него!
Ако искаш да започнеш сега, направи го в ...

Парада на разбитите сърца!
Изтръгвам сърцето си на показ!
Няма маскаради.
Просто погребална приказка за любовта.
Бандата лудее и пее песен
Облечена в черно и всички ние пеем през ...
Парада на разбитите сърца!
Никога не съм бил по-добре от днес!

Лежал съм буден дълги нощи,
чудейки се кога ли ще се прибереш.
Било ми е трудно да отварям очите си всяка сутрин.

Парада на разбитите сърца!
Изтръгвам сърцето си на показ!
Няма маскаради.
Просто погребална приказка за любовта.
Бандата лудее и пее песен
Облечена в черно и всички ние пеем през ...
Парада на разбитите сърца!
Никога не съм бил по-добре от днес!

Чуйте звука!
Туптенето на едно разбито сърце!
Влез в ритъма, който намериш!
Ритъмът на едно разбито сърце!

Седя сам в спалнята
и се взирам в стените.
Стоял съм буден цяла нощ.
Пулсът ми се ускорява
Любовта ми се засилва.

Задържам дъха си,
затварям очи и мечтая за нея,
защото тя е на 2000 светлинни години от мен.
Държи всичко мое толкова здраво,
че никога няма да се освободя,
защото тя е на 2000 светлинни години от мен.

Седя навън и гледам залеза.
Взирам се докъдето ми стига погледа,
не мога да я видя,
но в пространството чувам смях.
Ние се смеем заедно!

Задържам дъха си,
затварям очи и мечтая за нея,
защото тя е на 2000 светлинни години от мен.
Държи всичко мое толкова здраво,
че никога няма да се освободя,
защото тя е на 2000 светлинни години от мен.

Седя сам в спалнята
и се взирам в стените.
Стоял съм буден цяла нощ.
Пулсът ми се ускорява
Любовта ми се засилва.

Задържам дъха си,
затварям очи и мечтая за нея,
защото тя е на 2000 светлинни години от мен.
Държи всичко мое толкова здраво,
че никога няма да се освободя,
защото тя е на 2000 светлинни години от мен.

Все още чакам
този свят да спре да мрази.
Не мога да намеря добра причина
не мога да намеря надежда,
в която да вярвам.

Изпусна куршум право в главата ми
Думите ти са като пистолет в ръката
Не можеш да промениш състоянието на народа
просто се нуждаем от някаква мотивация
Три поредни пъти не виждам никаква справедливост
Само лъжи.

Е, кажи ми какво би казал.
Бих казал: Време е да слушаме.

Все още чакам
този свят да спре да мрази.
Не мога да намеря добра причина
не мога да намеря надежда,
в която да вярвам.

Игнориране и разбиране
Ние сме първите,
които ще прескочат границата
Вън от това, в което вярваме
Но кой ще остане за да започне защитата?
Колко далеч ще стигне това?
Не трудно да видиш през болестта.

Е, кажи ми какво би казал.
Бих казал: Време е да слушаме.

Все още чакам
този свят да спре да мрази.
Не мога да намеря добра причина
не мога да намеря надежда,
в която да вярвам.

Това не може да продължи вечно,
времето няма да направи нещата по-добри.
Чувствам се толкова самотен.
Не мога да си помогна.
И никой не знае.

Какво направихме?
Намираме се във война,
която не може да бъде спечелена.
Това не може да е истина.
Не знам какво да чувствам.

Все още чакам
този свят да спре да мрази.
Не мога да намеря добра причина
не мога да намеря надежда,
в която да вярвам. /2

За теб все още съществувам.
Но от тук на сетне няма да сме заедно.
И двамата знаем истината.
Сега се отказвам от себе си, заради теб.
Единственото ми желание е да се справиш.
Преди океаните да се разтворят под мен.
Запомни, за мен винаги ще си свещена.

За мен ти винаги ще си свещена.
Сега умирам, но знам,
че любовта ни ще живее още много дълго.
Ръката ти преминава над мен като гълъб.
Запомни, за мен винаги ще си свещена.

Когато ми говориш разбиваш леда в мен.
Със всеки дъх, който си поемаш, ме спасяваш.
Знам, че един ден ще се срещнем отново.
Опитай се да продължиш напред сега.
Дори океаните да се разтварят под краката ти.
Запомни, за мен винаги ще си свещена.

За мен ти винаги ще си свещена.
Сега умирам, но знам,
че любовта ни ще живее още много дълго.
Ръката ти преминава над мен като гълъб.
Запомни, за мен винаги ще си свещена.

Завинаги ти.
Завинаги свещена.
Завинаги.
Завинаги ще си свята.
В очите ти виждам надеждата.

Не се обръщай!
Ще видиш, че можеш да се справиш!
Никога не забравяй,
за мен винаги ще си свещена.

За мен ти винаги ще си свещена.
Сега умирам, но знам,
че любовта ни ще живее още много дълго.
Ръката ти преминава над мен като гълъб.
Запомни, за мен винаги ще си свещена. /2

С кръвясали очи гледам как спиш.
Топлината, която усещам до мен бавно изчезва.
Ще ме чуе ли, ако изрека името й?
Ще ме задържи ли, ако знае за позора ми?

Винаги нещо се обърква,
Пътят, по който вървя е грешен.
Винаги има някой, който да те задържи.
Никой ли не може да ми помогне да се справя?

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.
Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

Моментите умират, а не чувам крясъци.
Гледките останали вътре в мен бавно избледняват.
Ще ме чуе ли, ако изрека името й?
Ще ме задържи ли, ако знае за позора ми?

Винаги нещо се обърква,
Пътят, по който вървя е грешен.
Винаги има някой, който да те задържи.
Никой ли не може да ми помогне да се справя?

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.
Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

Виждал съм тази порутена стая и преди,
Счупените кости вече няма да заздравеят.
Задавям се в последния си дъх.
Чудя се някога ще приключи ли това?
Светът ми свърши за пореден път.

Ще ме чуе ли, ако изрека името й?
Ще ме задържи ли, ако знае за позора ми?

Винаги нещо се обърква,
Пътят, по който вървя е грешен.
Винаги има някой, който да те задържи.
Никой ли не може да ми помогне да се справя?

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.
Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

По-добре!

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

Мислех, че винаги мога да разчитам на теб.
Мислех, че нищо не може да застане между нас.
Казахме си, че докато сме заедно, ще сме добре!

Но излязох глупак.
Ти ме изигра,
никога няма да бъда същия.

Благодаря ти, че ми показа
че не мога да се доверявам
дори и на най-добрите си приятели.
Благодаря ти, че ме излъга.
Приятелството ни, прекрасните ни дни,
сега не можем да ги имаме обратно.

Чудя се защо винаги трябва да боли
от всеки урок, който трябва да научим.
Никога няма да забравя какво направи с мен,
и как ми показа неща,
които бих предпочел никога да не виждам.

Но излязох глупак.
Ти ме изигра,
никога няма да бъда същия.

Благодаря ти, че ми показа
че не мога да се доверявам
дори и на най-добрите си приятели.
Благодаря ти, че ме излъга.
Приятелството ни, прекрасните ни дни,
сега не можем да ги имаме обратно.

Когато нещата се обърнат,
ще си спомниш за мен, приятелю,
Ще поискаш отново да съм тук, до теб.

Ще бъда този, който ще ти липсва най-много,
Но ще намериш само следите ми.
Докато времето минава
може би ще се зачудиш защо си сам.

Благодаря ти, че ми показа
че не мога да се доверявам
дори и на най-добрите си приятели.
Благодаря ти, че ме излъга.
Приятелството ни, прекрасните ни дни,
сега не можем да ги имаме обратно.

Благодаря ти, че ме излъга.
Благодаря ти за всички пъти,
когато си ме наранявал.
Благодаря то, че ме излъга.
Благодаря ти за приятелството,
което не можем да си върнем.

Ако сърцето ми спре да бие
болката няма да е толкова силна.
И никога повече няма да съм длъжна
Да отговарям на никого.
Моля те, не ме карай да го правя.

Защото това никога няма да си отиде,
Но не мога да намеря думи,
с които да ти кажа,
че не искам да съм сама.
Но сега имам чувството,
че изобщо не те познавам.

Един ден ще ти омръзне
да казваш че всичко е наред.
Сигурна съм, че и тогава ще се преструвам.
Точно така, както го правя и тази нощ
Моля те, не ме карай да го правя.

Защото това никога няма да си отиде,
Но не мога да намеря думи,
с които да ти кажа,
че не искам да съм сама.
Но сега имам чувството,
че изобщо не те познавам.

Нека това да си отиде.
Нека да си отиде...

Защото това никога няма да си отиде,
Но не мога да намеря думи,
с които да ти кажа,
че не искам да съм сама.
Но сега имам чувството,
че изобщо не те познавам.

Никога няма да оставя това да си отиде.
Не мога да намеря думи,
с които да ти кажа..
Че имам чувството,
че изобщо не те познавам…

Татко, пиша ти не за да ти кажа,
че все още те мразя,
а просто да попитам как си
и как се разпаднахме като семейство,
как се случи това?
Щастлив ли си някъде там по света?
Мислиш ли за синовете си?
Липсва ли ти малкото ти момиченце?
Когато лягаш как заспиваш?
Изобщо питаш ли се дали сме добре?
Добре сме!

Беше дълъг и труден път,
защото не беше до мен.
Защо не бе при нас през всичките нощи,
през които плакахме?
Разби сърцето на майка ми,
уби желанието за живот у децата си!
Не е правилно, но ние сме добре!
Помня дните, когато в очите ми ти бе герой,
но това е един отдавна изгубен спомен.
Прекарах толкова много години,
учейки се как да оцелея,
сега ти пиша само да ти съобщя,
че все още съм жив!

Дните, които прекарах в студ и глад,
бяха пълни с омраза,
бях толкова разгневен,
белезите са прикрити в татуираното тяло,
има неща, които ще отнеса в гроба,
но съм добре!

Беше дълъг и труден път,
защото не беше до мен.
Защо не бе при нас през всичките нощи,
през които плакахме?
Разби сърцето на майка ми,
уби желанието за живот у децата си!
Не е правилно, но ние сме добре!
Помня дните, когато в очите ми ти бе герой,
но това е един отдавна изгубен спомен.
Прекарах толкова много години,
учейки се как да оцелея,
сега ти пиша само да ти съобщя,
че все още съм жив!

Понякога ти прощавам
и този път ще призная,
че ми липсваш,
да, липсваш ми...

Беше дълъг и труден път,
защото не беше до мен.
Защо не бе при нас през всичките нощи,
през които плакахме?
Разби сърцето на майка ми,
уби желанието за живот у децата си!
Не е правилно, но ние сме добре!
Помня дните, когато в очите ми ти бе герой,
но това е един отдавна изгубен спомен.
Прекарах толкова много години,
учейки се как да оцелея,
сега ти пиша само да ти съобщя,
че все още съм жив!

Понякога ти прощавам
и този път ще призная,
че ми липсваш,
да, липсваш ми...
Чуваш ли, татко...

Госпожице убиец, мога ли /2
да накарам красотата да остане,
ако взема живота си?

Само с поглед, ги разтреперваше,
И рая се поклони пред него.
Само един поглед може да разбие сърцето ти.

Звездите, които пронизват небето,
Той ги изостави, всички до една.
Остави ни да се чудим защо,
той ни изостави.

Госпожице убиец, мога ли /2
да накарам красотата да остане,
ако взема живота си?

Мечтите за провала му няма да отминат.
Всички те го обожаваха.
Красотата ще остане,
въпреки падението.

Звездите, които очароват,
Той ги изостави, всички до една.
И как плачат децата му,
той изостави всички ни.

Каква е пукнатината,
вътре в най далечната мистерия?
С радост бих заложил живота си на нея.
На цената на любовта,
твоят лъч светлина ще угасне
без надежда.

Когато пясъкът просто се стича
през празната ни кожа
Винаги търсим това,
което ни е обещано.
Протягаме се за златния пръстен,
който никога няма да пуснем
Те никога не биха ни позволили
да сложим мръсните си ръце върху него

Госпожице убиец, мога ли /2
да накарам красотата да остане,
ако взема живота си?

Пронизващата лъчиста луна
Изненадва бедния юни
Целият живот, преминава през косата й.

Доближавайки водещата светлина,
Годините ми преминаха в страх,
Мечтите преминават като вятър през главата ми.

През главата ми,
Преди да разбереш се събуди
Животът ти е като отворена книга,
V-образният чип му дава гледка,
Целият живот, преминава през косата й.

Всички паяци са като една мелодия,
Вечерта на луната,
Мечтите преминават като вятър през главата ми.

През главата ми
Преди да разбереш се събуди.

През главата ми
Преди да разбереш,
ще те изчакам да се събудиш.
Мечтите преминават като вятър през косата й. /2

Не съм тук, за да те съдя,
Тук съм, само за да ти кажа какво си съгрешил.
Красивото момиче,
сваля си хавлията и облича рокля.
Оправя си косата,
за да изглежда добре за някой.
Някой, който я чака в колата,
за да отидат в мотел.

Може би не винаги съм бил идеален.
Но винаги ще се опитвам.
Ще кажеш ли молитвите си,
само за да бъдеш честен със себе си?
Ще спасиш ли душата си?
Това ли е, което винаги си искал?

Съпругът не може да понесе да лъже себе си.
Сделките пропадат и той губи всичко,
той спи сам за трети път тази седмица.
Станал е раним, иска просто всичко да свърши.
Иска да е така.

Може би не винаги съм бил идеален.
Но винаги ще се опитвам.
Ще кажеш ли молитвите си,
само за да бъдеш честен със себе си?
Ще спасиш ли душата си?
Това ли е, което винаги си искал?

Кръв по земята.
Какво си направил?
Пистолет в ръцете ти.
Какво си направил?

Може би не винаги съм бил идеален.
Но винаги ще се опитвам.
Ще кажеш ли молитвите си,
само за да бъдеш честен със себе си?
Ще спасиш ли душата си?
Това ли е, което винаги си искал?

Красивото момиче спи само.
Половината легло е студено
и знае, че тя е виновна.
Тя се е предала
и е започнала да се защитава.
Но тя ще се оправи.

Казвал си го и преди,
вече не правиш нещата,
които преди си правил.
Казваш, че се боиш
от това, че се забравяме.
Забравяме кои сме били...

Ще те разочаровам.
Не искам да пропусна.
Не мисля, че можеш
да се справиш сам с това
Загубил си нещо,
което не можеш да намериш.

Приемаш го с усмивка.
Толкова е лесно, когато отричаш.
Точно на време, но извън линията,
не мога да направя всички грешки, които искаш

Ще те разочаровам.
Не искам да пропусна.
Не мисля, че можеш
да се справиш сам с това
Загубил си нещо,
което не можеш да намериш.

Отказваш се.
Знаеш, че не от това имаш нужда
Истина е през какво преминаваш
Опитах се да изслушам всичко,
което никога не каза.

Ще те разочаровам.
Не искам да пропусна.
Не мисля, че можеш
да се справиш сам с това
Загубил си нещо,
което не можеш да намериш.

Чувствам се използван,
а след всичко, през което те пуснах,
виждам - не съм единствен.

Никога не съм мислел,
че някога ще стигнем до това.
Това всъщност никога не е било това,
което искаше от мен.

Чувствам се използван,
а след всичко, през което те пуснах,
виждам - не съм единствен.

Никога не съм мислел,
че някога ще стигнем до това.
Това всъщност никога не е било това,
което искаше от мен.

Най-обикновен страх, който да пребориш
Един чист ум днес бе замъглен
Думите ти са една мълчалива песен
Един различен вкус, остана в съзнанието ти.

Това е животът на Марс.

Мери беше различно момиче.
Падаше си по астронавти.
Мери беше от типа момичета,
които обичаха да играят.
Мери беше невинно момиче.
Свещеникът възбуждаше апетита й.
Мери беше от типа момичета,
които обичаха да се разпадат на парчета.

Кажи ми видя ли лицето й?
Кажи ми усети ли аромата й?
Кажи ми каква е разликата?
Не са ли всички еднакви отвътре?

Мери беше акробатка,
Но още не можеше да диша.
Мери се превръщаше във всичко,
което не искаше да бъде.
Мери халюцинираше
Виждаше небето на стената.
Мери беше от типа момичета,
които обичаха да летят.

Кажи ми видя ли лицето й?
Кажи ми усети ли аромата й?
Кажи ми каква е разликата?
Не са ли всички еднакви отвътре?

Това е животът на Марс.
Това е животът...

Той каза: "Чуваш ли ме? Спиш ли?"
Тя каза: "Сега ще ме изнасилиш ли?"
Той каза: "Остави политиката на лудите."
Тя каза: "Вярвам на лъжите ти."
Той каза: "Под мен има рай."
Тя каза: "Трябва ли да кървя?"
Той каза: "По-добре се моли на Исус."
Тя каза: "Не вярвам в Бог."

Мери беше различно момиче.
Падаше си по астронавти.
Мери беше от типа момичета,
които обичаха да играят.
Мери беше невинно момиче.
Свещеникът възбуждаше апетита й.
Мери беше от типа момичета,
които обичаха да се разпадат на парчета.

Седя в стая, скроена от големи бели стени,
а в коридорите стоят хора,
които ме гледат през прозореца на вратата
въпреки, че знаят точно за какво сме тук.

Не ги поглеждай,
накарай ги да си мислят,
че няма друго място,
на което ще си по-добре.

Винаги си на показ
всеки да гледа теб и да се учи.
Досега не знаеше ли.
Няма връщане назад,
защото този път е всичко,
което някога ще имаш.

Очевидно е, че умираш.
Доказателство е, че камерите лъжат
защото това е твоята нощ, затова се усмихни,
защото ще нарушиш стила си.
Ще нарушиш стила си.

Ако ми беше позволил,
можех да го направя.
Щях да ти покажа
как да си изградиш прегради,
да поставиш ограничения.

Отдели се от света,
от постоянната битка,
в който мразиш да се бориш,
просто обвини прожекторите.

Не ги поглеждай,
накарай ги да си мислят,
че няма друго място,
на което ще си по-добре.

Очевидно е, че умираш.
Доказателство е, че камерите лъжат
защото това е твоята нощ, затова се усмихни,
защото ще нарушиш стила

Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Чувствал ли си някога?
Някога чувствал ли си се така?

Омърсен с гняв, който не можеш да изтриеш,
иначе това би коствало живота ти.
Не би могло да ме интересува повече.

Някога поглъщал ли си това,
което не би трябвало да бъде докосвано?
Някога интересувало ли те е?

Някога интересувало ли те е толкова много?
Мислиш ли, че аз съм този,
който е недосегаем,
или твърде много се страхуваш,
да мислиш изобщо?

Когато загиват приятелите ти,
не ти ли се къса сърцето?
Има ли сълзи в очите ти,
когато твоят свят се разпада?
Забелязваш ли въобще,
или изобщо не те засяга?
Дали съм съвсем сам?

Гледаш света навън
и мразиш нещата,
които се случиха в живота ти...
Той се отдалечава,
а ти не издаваш нито звук,
защото си се научила да премълчаваш това,
което имаш да кажеш.
Винаги ще се страхуваш!

Има само омраза,
само сълзи,
само болка.
Тук няма и следа от любов.
Има само лъжи,
само страх,
само страдания.
Тук няма любов!

Пречупена като огледало на хиляди парченца,
животът те е научил да си затваряш устата
и да се усмихваш мило.
Ако стените на стаята ти можеха да говорят,
биха казали много за теб.
Защото всеки път когато се бориш,
белезите ще спират да болят.
Но никога няма да бъдат заличени.

Има само омраза,
само сълзи,
само болка.
Тук няма и следа от любов.
Има само лъжи,
само страх,
само страдания.
Тук няма любов!

Падаш, крещиш...
Заклещена си в същия стар кошмар.
Той лъже, ти плачеш...
Не остана нищо,
за което да си струва да се бориш.
Затръшваш вратата,
защото знаеш, че това е краят!

Има само омраза,
само сълзи,
само болка.
Тук няма и следа от любов.
Има само лъжи,
само страх,
само страдания.
Тук няма любов!

Как заспиваш през нощта?
Как си стягаш въжето толкова силно?
Толкова е забавно
да се чувстваш като изплюта дъвка,
ще умреш преди да успееш да избягаш.

Изглежда, че всичко вече е решено.
Ще съм щастлив, няма да се преструвам.
Ще съм щастлив, докато те гледам да падаш,
и ще се смея, ще се смея.

Как ще се чувстваш,
когато ти дойде времето.
Аз ще го изпълня,
без да се замисля,
за да се почувстваш отново
като изплюта дъвка.

Мъртъв си,
а аз съм толкова щастлив,
ще си спомням за теб
с много любов.

Когато корабът ти потъне,
аз ще се размотавам,
и ще рисувам из града,
мъртъв си.
Мъртъв си /3

Мъртъв си,
това не е шега,
винаги си бил голям задник,
но сега си заминаваш,
ще стоя и ще гледам как се давиш,
докато корабът ти потъва.
Мъртъв си /4

Казваш най-сладките неща
Не мога да спра сърцето си
да пее твоята мелодия.
Краката ми продължават да се движат
Под звуците на този ритъм.

Прекалено далеч стигнах,
за да се върна отново тук,
нямаш и представа,
не знаеш какво ми причини.
Няма ли някой да спре тази песен?
за да не пея.
Някой да спре тази песен,
за да не пея.

Никога не съм се влюбвала,
мога да предпазя сърцето си от нараняване.
Колкото по-дълго живея с тази идея,
толкова повече потъвам в този ритъм.

Прекалено далеч стигнах,
за да се върна отново тук,
нямаш и представа,
не знаеш какво ми причини.
Няма ли някой да спре тази песен?
за да не пея.
Някой да спре тази песен,
за да не пея.

Тя ще вземе най-доброто от мен тази вечер,
но няма да стигнеш до мен, ако не пея!
Промъква се като паяк,
не може да бъде убита,
колкото и да се опитвам.

Няма ли някой да спре тази песен?
за да не пея.
Някой да спре тази песен,
за да не пея.

Скъпи позьори, не само, че сте изродски грозни, невероятно жалки, неописуемо дразнещи и нечувано комплексирани, но и губите своята личност, своята уникалност като хора!

Превръщате се в прости индивиди или клонинги, които крачат по улицата и заемат еднакви пози при седене! Да си емо не означава да си готин или депресиран, не го ли разбрахте най-накрая?

Кажете ми само, какво ви липсва в живота и от какво се оплаквате? Кажете ми колко е силна вашата вътрешна болка и от какво е породена тя? Вие не може да бъдете музикален стил, защото ЕМО е точно това! Защо си мислите, че ще ревем за вас, когато умрете?

Когато чуя по телевизията или прочета във вестника, че поредните дечица са загинали, защото са си играли с кухненския нож на самоубийци. Не съжалявам за тях, а за глупавата им постъпка. Този свят е изпълнен със сирачета, хора с всевъзможни увреждания и неизлечими болести, а вие глезанковци, които си имате абсолютно всичко, се правите на много нещастни? Да ви разкажа ли историята за един страхотен адвокат, който е роден без ръце? Бръсне се с краката, прави всичко с краката и е един от най-добрите! Как успява? Като малък е решил да докаже, че е кадърен и че може да се справи точно толкова добре, колкото и един нормален човек....и е успял! Въпреки всичко, той не мрънка и не се оплаква....

Когато й се обаждаш, тя не отговаря,
когато й пишеш, тя не отговаря .
Излизаш и го виждаш с нея,
а тя ти казва, че е била болна в къщи.

Пръстенът, който й даде,
е захвърлен, заедно с писмата.
Когато го видиш с нея,
той не се интересува изобщо дори.

Тя го следва навсякъде, както ти нея,
а той дори не се интересува и ти се чудиш.
Единственият начин да задържиш някого близо.
Добре, ще ти позволя за да знаеш.

Има нещо, което не мога да разбера.
Единственият начин жена да иска мъж.
Единственият начин да я имаш в ръцете си.
Разбий й сърцето.

Не й казвай, че е смисълът на живота ти.
Не й давай всичко, което си готов да дадеш.
Ако искаш да задържиш момичето до края на живота си...
Просто й разбий сърцето.

Не виждаш ли как плаче.
Това й дава сили да продължава да опитва,
тя знае, че може да те има.
А той не й дава това, което иска.
Има истина в това,
казваш, че искаш да те забележи.
Добре, ако искаш да си забелязан,
се научи да разбиваш сърца.
Не се опитвай да разбереш.

Не виждаш ли какво направи?
Това, което станах, това което станах.
Не виждаш ли?

Не мога да разбера тази жестокост.
Не мога да разбера... това просто не съм аз.

Не мога да разбера тази жестокост.
Не мога да разбера, но сега виждам.

Мамо, има нещо в килера,
надявам се да не са създанията отгоре.
Използваш ги за да ми разказваш истории,
за да не може мечтите ми да станат скучни.
Но знаем, че винаги конспирациите са неми.

Какво би станало, ако хората знаеха,
че наистина са реални?
Оставих вратата на килера отворена цяла нощ.
Знам, че Ц.Р.У. биха казали,
че всичко което чувам са само слухове.
Бих искал някой да ми каже какво е правилно.

Стоях буден цялата нощ,
и знам, че има нещо много лошо,
знам, че трябва да е късно.
Не съм като вас, момчета,
не съм като вас.

Аз все още съм скептик.
Бил е най–добрия ми приятел
и винаги ще бъде, докато не умра.
Вманиачен съм от страх от отвличане.
Най–добрият ми приятел мисли, че лъжа.

Стоях буден цялата нощ,
и знам, че има нещо много лошо,
знам, че трябва да е късно.
Не съм като вас, момчета,
не съм като вас.

Отиде си!Чудя се защо?
Остави ме ...
Мисля си за това,
И пак, и пак, и пак.

Знам, че никога няма да се върнеш.
Надявам се, че ме чуваш.
Ще чакам да го чуя от теб.
Докато го направя ...

Отиде си!
Останах сам...
Част от мен си отиде,
но няма да мръдна
Чакай ме!
Знам, денят ще дойде.
Ще те срещна там.
Без значение, къде ще ме отнесе животът.
Ще те срещна там
Дори и да се нуждая от теб тук.
Ще те срещна там.

Ще ми се да бях ти казал
Нещата, които тая в себе си,
Но сега предполагам е твърде късно.
Толкова неща ми напомнят за теб.
Надявам се, че ме чуваш.
Липсваш ми!
Сбогом - за последно

Отиде си!
Останах сам...
Част от мен си отиде,
но няма да мръдна
Чакай ме!
Знам, денят ще дойде.
Ще те срещна там.
Без значение, къде ще ме отнесе животът.
Ще те срещна там
Дори и да се нуждая от теб тук.
Ще те срещна там.

Отиде си!
Останах сам...
Част от мен си отиде,
но няма да мръдна
Чакай ме!
Знам, денят ще дойде.
Ще те срещна там.
Без значение, къде ще ме отнесе животът.
Ще те срещна там
Дори и да се нуждая от теб тук.
Ще те срещна там.

Ще те срещна там... /3

Имаш проблем и не можеш да го скриеш,
навици, които изглежда никога няма да умрат.
Дъхът ти превзема целия въздух,
зъбите ти са като черни дупки в главата.

Реалността е очевидна,
това което казваш не може да е истина.
Когато историята се удължава
и става толкова пресилена,
тогава ти липсва извинение.
Ти просто ме излъга.

Майка ти ти разрешаваше само по една простичка лъжа,
но почина и те остави с проблем.
Пинокио продупчи езика ти,
носът ти се разраства в трето измерение.

Реалността е очевидна,
това което казваш не може да е истина.
Когато историята се удължава
и става толкова пресилена,
тогава ти липсва извинение.
Ти просто ме излъга.

Реалността е очевидна,
това което казваш не може да е истина.
Когато историята се удължава
и става толкова пресилена,
тогава ти липсва извинение.
Ти просто ме излъга.

Вървя сам и мисля за дома,
спомням си за преди
няма никой познат тук,
загубих душата си много отдавна.

Лъгана твърде много,
тя каза, че това й е било достатъчно!
Аз ли съм прекалил?
Тя каза, че това й е било достатъчно!

Стоя сам със себе си
Спомням си за човека,
който изоставих вкъщи.
Забравил за живота,
който живях.
Забравил за човека,
който изоставих вкъщи.

Имам нужда да избягам на далеч
без да мога да се върна тук.
Както тя каза:
Прекалено съм опозорен!

Лъгана твърде много,
тя каза, че това й е било достатъчно!
Аз ли съм прекалил?
Тя каза, че това й е било достатъчно!

Стоя сам със себе си
Спомням си за човека,
който изоставих вкъщи.
Забравил за живота,
който живях.
Забравил за човека,
който изоставих вкъщи.

За това, стоя самотен сега
и се уча как да живея живота си сам.

Лъган твърде много.
Мисля, че това ми беше достатъчно!
Аз ли съм прекалил?
Тя каза, че това й е било достатъчно!

Стоя сам със себе си
Спомням си за човека,
който изоставих вкъщи.
Забравил за живота,
който живях.
Забравил за човека,
който изоставих вкъщи.

За това, стоя самотен сега
и се уча как да живея живота си сам.
Забравил за миналото,
което никога няма да позная.
Забравил за човека,
който изоставих вкъщи.

Говоря бързо и няма да повтарям.
Затова слушай всяка дума, която казвам:
Аз съм единственият, който ще избяга
Очарована си от чувствата,
които не изпитвам.
Изнудвам себе си,
Защото нямам никой друг.
Това е измамата,
която ни дава цялото ти вдъхновение.
Притежавам меланхолията
на червения килим, скъпа.

Вдигнете ръце във въздуха и не издавайте звук,
Но не разбирайте грешно идеята.
Ние ще ви взривим.
И няма нищо в твоята глава или джоб,
гърло или портфейл,
Което може да промени как това ще протече.
Не, ние ще ви взривим.

Когато казвам, че ще се върна при теб
имам предвид нещо като повтаряне на болест.
Сега отново си мисля "Негов и неин",
За добро или за лошо.
Но единственият пръстен,
който искам да нося със себе си,
е този под очите ми.

Очарована си от чувствата,
които не изпитвам.
Аз притежавам меланхолията
на червения килим скъпа.

Вдигнете ръце във въздуха и не издавайте звук,
Но не разбирайте грешно идеята.
Ние ще ви взривим.
И няма нищо в твоята глава или джоб,
гърло или портфейл,
което може да промени как това ще протече.

Прибирам се вкъщи.
Нямало ме е прекалено дълго!
Помниш ли ме изобщо?
Заминавам!
Май пак обърках нещата.
Сънувам...
Прекалено много време без теб!
Боли!
Раната е толкова жестока.
Разкъсан съм!
А бях на толкова далеч!

Когато видя лицето ти,
сърцето ми се пръсва в огън!
Сърцата ни се пръсват в огън.

Не си сама!
Да, знам, че съм далеч от вкъщи.
Помниш ли ме изобщо?
Заминавам!
Ще ме чакаш ли отново?
Няма повече дни без теб!!
Боли!
Раната е толкова жестока.
Разкъсан съм!
А бях толкова далеч!

Когато видя лицето ти,
сърцето ми се пръсва в огън!
Сърцата ни се пръсват в огън.

Леглото ми е студено и самотно!
Няма ръце, само чаршафи, които ме прегръщат.
Да не би светът да е спрял?!
Завинаги ли ще останем сами?!
Завинаги сами!

Боли!
Раната е толкова жестока.
Разкъсан съм!
А бях толкова далеч!

Когато видя лицето ти,
сърцето ми се пръсва в огън!
Сърцата ни се пръсват в огън.

Прибирам се!
Бях на толкова далеч!
Помниш ли ме изобщо?
Заминавам!
Крещя!
Мечтая!
Когато сърцата се пръсват в огън!

Как мога да реша кое е правилно?
Когато разсъбличаш ума ми.
Не мога да спечеля твоята загубена битка.

Как мога да си върна това което имах?
Когато винаги страниш.
Но няма да ми отнемеш гордостта.
Не, не и този път.

Как стигнахме до тук?
Мислех си, че те познавам добре,
Как стигнахме до тук?
Мисля, че знам как.

Истината се крие в очите ти
и завършва на езика ти.
Само кипи в моята кръв.
Но мислиш, че аз не виждам
що за човек си?
Ако изобщо си човек.

Как стигнахме до тук?
Мислех, че те познавам добре,
как стигнахме до тук?
Мисля, че знам как.

Виждаш ли,
Какво сме сторили,
Успяхме да го направим като глупаци.
Виждаш ли,
какво сме сторили.
Успяхме да го направим като глупаци.

Как стигнахме до тук?
Мислех, че те познавам добре,
как стигнахме до тук?
Мисля, че знам как.

Има нещо,
което виждам в теб,
може и да ме убие,
искам да бъде истина.