Емо стил

Някои може да мислят,
че заразих Мина с болестта си,
но всъщност тя е тази,
която ме зарази за вечни времена...

Докато слънцето се откъсваше от звездите
в уханната прегръдка на нощта,
целунах червените й устни,
принадлежащи на мечта,
изваяна от бял мрамор,
непорочна в мислите си
като грациозна статуя на целомъдрието.
Изгарях от копнеж,
но тя ми помаха за сбогом,
изгарях от болката, изписана на лицето й.
Мина, мрачни мисли обзеха дните ми,
но аз трябва да им се подчиня!

Казват, че най-мрачният час е преди зазоряване,
когато нищо не може да разпръсне зловещите сенки,
които ме преследват и нашепват името й...

Пристъпвайки от огледалото,
принцесата на смарагда
ме преведе отвъд извора на прокълнатата любов.

Казват че дори в Ада няма такива бесове,
от каквито е обладана жената, презряна от живота.
И докато небесният съдия и съдебните му заседатели
просто биха осъдили такава жена,
оковавайки я във вериги от целомъдрие
тайните й желания за горещи нощи
и опустошителни като буря ухапвания,
аз й подарих Райската градина след потопа.

Верона, Маришка, Алера -
венчани за вечността богини,
простете ми, че искам да съм вечно до нея,
докато моретата не пресъхнат...

Все още съм болен от любов по Мина...