Емо стил

Когато ме срещна на улицата,
дали си помисли, че си ме спасила?
Обзалагам се, че си смятала,
че без теб ще умра.
Поглъщаш ме като змия
до такава степен,
че не мога да дишам.
Само за да осъществиш фантазиите си.
Разчиташ на верността да те следва
и на лъжите си.

Грешиш сега,
защото не ми пука!
Не ти вярвам!
Грешиш!
Предполагам, че нямаш късмет
и мечтаеш като изгубен мечтател.

Мамиш ме с тайните си.
Проповядваш мир и милосърдие,
но аз гледам през суетата и лъжите ти.
Смяташ, че имаш най-доброто от мен,
но аз ще пренапиша историята,
и за твоя изненада ще си върна живота.
Ако мога, ще те направя така, че да те боли,
както ти постъпи с мен.
Чакам да дойде моето време.

Грешиш сега,
защото не ми пука!
Не ти вярвам!
Грешиш!
Предполагам, че нямаш късмет
и мечтаеш като изгубен мечтател.

Една малка част от мен
обича да те гледа като плачеш.
Дори да е само една сълза,
тя никога няма да изсъхне.

Грешиш сега,
защото не ми пука!
Не ти вярвам!
Грешиш!
Предполагам, че нямаш късмет
и мечтаеш като изгубен мечтател.

Емо позьорите не са способни да мислят положително и не обичат да гледат истината в очите. За тях лъжата е по-сладка. Сладката лъжа, която повтарят непрекъснато и с която парадират «Аз съм Емо!».

В интерес на истината истинските привърженици на тази субкултура изобщо не парадират с принадлежността си към нея. Те просто така се чувстват, така мислят, така живеят. За тях това е нещо съвсем нормално и не е повод за гордост или показност. Защото истинските привърженици на Емото са много скромни и чувствителни, повече от всичко мразят показността и не парадират с нищо. Контактуват в собствената си затворена група и нямат много вземане – даване с останалите си връстници. Затова и всички ги смятат за странни птици. Но ето това е основната разлика между истинските емота и привидните такива.

Какво искаш да видиш?!
Какво да почувстваш?!
Какъв да станеш?!
Докато в същото време всички искат
просто да се преклонят?
Наистина ли така смяташ?
Наистина ли ще си тръгнеш?
Ще бъдеш ли част от това, което искаш,
от това, което искаш да знаеш?

Не, не това е начинът,
по който се чувстваш,
не е това, което виждаш.
Никой никога не е истински,
не искаш ли да знаеш,
не искаш ли да израснеш?!
Това е начинът, по който нещата стават.

Искаш да си отида.
Искам да знаеш,
че никога няма да бъдеш добре.
Искам да видиш.
Искам да страдаш.
Искам да бъдеш всичко,
което можеш да бъдеш.
А междувременно ще намеря своя изход
да, знам, че ще намеря своя изход!

Всичко наред ли е?
Какво искаш да кажеш?
Кои бяха всички тези неща,
които не можа да ми кажеш?
Наистина ли така смяташ?
Наистина ли ще си тръгнеш?
Ще бъдеш ли част от това, което искаш,
от това, което искаш да знаеш?

Не, не това е начинът,
по който се чувстваш,
не е това, което виждаш.
Никой никога не е истински,
не искаш ли да знаеш,
не искаш ли да израснеш?!
Това е начинът, по който нещата стават.

Искаш да си отида.
Искам да знаеш,
че никога няма да бъдеш добре.
Искам да видиш.
Искам да страдаш.
Искам да бъдеш всичко,
което можеш да бъдеш.
А междувременно ще намеря своя изход
да, знам, че ще намеря своя изход! /2

Искряща сивота във вените ми,
нищо повече от шепот,
никакъв неочакван порив на сърцето ми
и знам ще ги гледам как умират.
Прекарвам неусетно тези дни.

Предадох твоя път,
ти можеше да бъдеш всичко,
предадох своя път,
и изгубих себе си.
Твърде голяма е цената,
която трябва да платя

Противно ми е слънцето
Каза ми, че ме обичаш,
но ме потисна и крещях,
а ти искаше да умра.
Знаеш, че никога не бих те наранила
по този начин.

Толкова си красив в болката си ...

Предаде пътя ми,
а можех да бъда всичко.
Прокарах свой собствен път
Без глупавата ти омраза.

Затова бягам, мрази ме,
ако така ще се чувстваш по-добре
Вече не мога да чуя виковете ти.

Спря ме, но вече съм по-зряла и няма да се предам!
Никога повече няма да ме нараниш!

Смърт се носи около разбитите ни надежди,
а ние чакаме.
Закопани в останките на жаждата си.
Усещам, че не мога да спра да го усещам!
Знаеш ли цената на предателството си?
Ти си тази, която изгуби,
ти си тази, която ще страда!
Усещам го, сякаш всяка частица от теб стене.

Не можеш да ме повалиш,
трябва сама да се сглобиш,
от частиците, които останаха.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен или нека да умра!
Не можеш да отнемеш гордостта ми,
няма да бъда отричан.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен, или нека да умра!

Далеч над теб съм, а ти се влачиш под мен.
Там долу няма да издържиш дълго,
но аз няма да ти подам ръка.
Усещам, че не мога да спра да го усещам!
Знаеш ли цената на предателството си?
Ти си тази, която изгуби,
ти си тази, която ще страда!
Усещам го, сякаш всяка частица от теб стене.

Не можеш да ме повалиш,
трябва сама да се сглобиш,
от частиците, които останаха.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен или нека да умра!
Не можеш да отнемеш гордостта ми,
няма да бъда отричан.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен, или нека да умра!

Помниш ли как се превърна в това,
което си сега?
Помниш ли още какво е да дишаш,
без всичко в теб да боли?

Не можеш да ме повалиш,
трябва сама да се сглобиш,
от частиците, които останаха.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен или нека да умра!
Не можеш да отнемеш гордостта ми,
няма да бъда отричан.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен, или нека да умра!

Много се спекулира с чувствителността на емо хората. Вярно е, че умеят по-добре да улавят случващото се в света около тях, но все пак не трябва да се забравя, че и те са хора като всички останали. Имам немалко приятели, които са емо и мога са със сигурност да кажа, че по-голямата част от нещата, които се пишат за тях са измислица.

Изобщо не е вярно твърдението, че са настроени недружелюбно към околните и че не им се живее. Напротив – живее им се, както на всеки един от вас.

Просто живеят в унисон с вътрешното си Аз и може би това се струва странно на останалите. Емо хората не се притесняват да говорят за себе си, чувствата и страховете си, говорят открито своите любови и разочарования.

И не е вярно, че живеят в собствен, измислен от тях самите свят – вълнуват ги абсолютно същите неща, които и вас и имат същите проблеми – нито по-малки, нито по-големи.

Ти си всичко, което искам да виждам -
усмивка и слънчева светлина.
Смееш се, идваш и ме поглеждаш.
Лъчи лунна светлина минават по мен

Ангел мой, мога ли да ти благодаря?
Ти ме спаси толкова пъти.
Трябва да ти призная,
че винаги ми даваш сили
и не знам докъде ще стигна без теб.

След всички години, истината е една -
силата в сърцето ми си ти.
Докосваш ме, чувствам, че се движа в теб.
Пазя всеки ден, прекаран с теб
и спомените за всичко,
което съм правил с теб.

Ангел мой, мога ли да ти благодаря?
Ти ме спаси толкова пъти.
Трябва да ти призная,
че винаги ми даваш сили
и не знам докъде ще стигна без теб. /2

Ужасно слаба и сама се чувствам. А как копнея да имам приятели, да мога да се смея, да се радвам, да обичам ... Защо животът е толкова несправедлив с мен?! Наказа ме да съм различна, а това ме обрича на самота. Дълбока, болезнена и разкъсваща самота.

Дори когато се опитам да споделя, срещам неразбиране и насмешка. Всички си мислят, че нещо ми има, че нещо в мен не е наред. А всъщност аз съм си добре, просто съм различна. А грешката е във всички онези, които не приемат инакомислещите, хората, които свободно и открито изразяват себе и това, което чувстват. Аз съм такава, различна, аз съм Емо. И не, не ме е срам от това, просто не искам повече да съм сама.

Продават картички,
направени от тапети
и боядисват паспортите в кафяво.
А козметичният салон е препълнен с моряци.
Циркът е в града.
Ето го слепият комисар.
Хванаха го в екстаз.
Едната му ръка е завързана
здраво за пешеходеца,
а другата - в панталона му.

Бунтарите нямат почивка.
Винаги искат да отидат някъде.
Докато ние с дамата сме нащрек
за опустошителна тълпа.

Пепеляшка изглежда толкова лесна.
"Необходимо е време за да опознаеш някой",
Усмихва се тя
и слага ръцете си джобовете
в стила на Бет Дейвис.
Ето го Ромео, стене:
"Вярвам, че си родена за мен"
А някой казва:
"Приятелю, попаднал си на грешното място.
Върви си!"

Единственият останал звук,
след заминаването на линейката
е от метенето на Пепеляшка
след опустошителната тълпа.

В полунощ всички агенти
и свръхчовешки банди
излизат навън и събират всеки,
който знае повече, отколкото трябва.
Ще ги заведат във фабриката,
където машината за инфаркт
е затегната около раменете им.

Керосинът, донесен от замъците
от застрахователен агент,
който отива да провери
дали някой не е избягал
от опустошителната тълпа.

Сега не мога да чета много добре,
затова не ми изпращай писма.
Освен, ако не ги пращаш
от опустошителната врява.

Всичко, за което живея
Всичко, за което умирам
Всичко, за което мисля през нощта

Чувствам, че нощта започва и ме разделя от живота.
В края на краищата след като съединих всяка мисъл
намерих думите, които ме правят по-добър човек.
Само ако знаех как да се дръпна настрана …

Всичко, за което живея
Всичко, за което умирам
Всичко, за което мисля през нощта
Всичко, за което съм желала
макар да исках повече.
Заключих и последната отворена врата,
но духовете ми ме настигат.

Вярвам, че мечтите са свещени
Взимаш най-тъмните ми страхове
и си играеш с тях като с приспивна песен.
Искаш да знаеш защо
Харесва ти играта на маниите ми.
Караш ме да разбирам смисъла
така ще намеря себе си.
Така няма да се изгубя отново.

Всичко, за което живея
Всичко, за което умирам
Всичко, за което мисля през нощта
Всичко, за което съм желала
макар да исках повече.
Заключих и последната отворена врата,
но духовете ми ме настигат.

Мислех, че трябва да променя света.
Да ви накарам да ме виждате,
да бъда единствена.

Всичко, за което живея
Всичко, за което умирам
Всичко, за което мисля през нощта
Всичко, за което съм желала
макар да исках повече.
Заключих и последната отворена врата,
но духовете ми ме настигат.

Поемам си дълбоко дъх и се оглеждам наоколо да те видя.
Виждаш ме и аз те виждам.
Облечена си в рокля.
Не мога да помогна, но забелязах,
че не подхожда на обувките ти.

Продължавай да танцуваш,
дори нощта да си отива.
Продължавай да се усмихваш,
дори нощта да си отива.

Не искам да си тръгнеш,
без да танцуваш с мен.
Не искам да си тръгнеш,
преди да си ме целунала.
Затова върви и си вземи ключовете.
Смятам, че трябва да тръгваме.
Той вижда, че ти гледаш мен.

Поех си дъх и се обърнах, за да те потърся,
но резултатът не беше добър.
Очевидно е, както този забавен стил, който имаш.

Продължавай да танцуваш,
дори нощта да си отива.
Продължавай да се усмихваш,
дори нощта да си отива.

Не искам да си тръгнеш,
без да танцуваш с мен.
Не искам да си тръгнеш,
преди да си ме целунала.
Затова върви и си вземи ключовете.
Смятам, че трябва да тръгваме.
Той вижда, че ти гледаш мен.

Не искам да ми искаш разрешение,
за да танцуваш с мен.
Не искам да ми искаш разрешение,
преди да ме целунеш.
Затова върви и си вземи ключовете.
Смятам, че трябва да тръгваме.
Мисля, че той вижда...

Не искам да си тръгнеш,
без да танцуваш с мен.
Не искам да си тръгнеш,
преди да си ме целунала.
Затова върви и си вземи ключовете.
Смятам, че трябва да тръгваме.
Той вижда, че ти гледаш мен.

И тази вечер съм сам.
Болката ме завладява.
Не ме изоставяй така бездушно.

Докосването ти бе толкова нежно.
Докосването ти ми даваше живот.
Чаках те през цялото време.
Пропилях толкова време.

Не ме изоставяй, защото едва виждам.
Не ме оставяй сам!

Пропадам през пукнатините.
Пропадам в пропастта
дали ще мога да се върна?!
Мечтая всичко да е както преди.
Чуваш ли?
Пропадам!
Пропадам през пукнатините.
Пропадам в пропастта
дали ще мога да се върна?!
Пропадам в нищото.

Не ме изоставяй!
Няма да можеш да чуеш вика ми от бездната.
Сега отново мечтая за теб!

Не ме изоставяй, защото едва виждам.
Не ме оставяй сам!

Пропадам през пукнатините.
Пропадам в пропастта
дали ще мога да се върна?!
Мечтая всичко да е както преди.
Чуваш ли?
Пропадам!
Пропадам през пукнатините.
Пропадам в пропастта
дали ще мога да се върна?!
Пропадам в нищото.

Останах слаба, ранима, тъмна, без мечти
в кошмарите и самотата си.
Сама се мразя за да дишам без теб
Не искам повече да те търся.

Скърбя за теб ...
Не скърбя за теб ...
Ако това е истинска любов,
не може да си отиде.
Дори и да загубя пътя си
знам, че всички пътища водят право към теб.

Копнея да съм като теб,
да лежа студена в земята като теб …

Ореол,
заслепяваща стена между нас,
нека се стопи и отново ни остави двете.
Призрачни звуци някъде там навън.
Вярвам, че любовта ни
може да съществува дори в смъртта.

Копнея да съм като теб,
да лежа студена в земята като теб …

Не си сама!
Няма значение какво са ти казали,
ти не си сама!
Винаги ще съм до теб!

Копнея да съм като теб, сестричке!
Да легна в студената земя, както направи ти.
В гроба има място за двама.
Не скърбя за теб,
лежахме в тихо блаженство.
Знам, че ме помниш!

Копнея да съм като теб,
да лежа студена в земята като теб
В гроба има място за двама.
Не скърбя за теб.
Идвам!

Емо децата противно на мненията изпитват голяма потребност не да обичат и да раздават любов, дори напротив – да мразят. Най-много мразят себе си, след това гадния и жесток в свят, в който са принудени да живеят, родителите си, защото не ги разбират, приятелите си, защото не ги приемат добре и т.н. Поводи за омраза и депресия при тях винаги ще се намерят.

Трагичното в случая е, че тези деца наистина си вярват, че всичко което ги заобикаля е зле настроено към тях, затова и използват цялата си енергия за да мразят.

Ако наистина се мразят, по-добре е да променят в себе си това, което не харесват, вместо да се поддават на подобни разрушителни емоции.

Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор.

Докато следваш правилните движения
налагаш ограничения с железните си юмруци,
наркотиците лесно стават достъпни за всички деца.

Докато следваш правилните движения
налагаш ограничения с железните си юмруци,
наркотиците лесно стават достъпни за всички деца.

Купувам си дозата, целувката, момичетата,
точно тук - в Холивуд.

Повече от 2 милиона американци са хвърлени в затвора,
в системата на затвора,
затворническата система на САЩ.

Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор.
Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор за теб и мен.


Наркопласьори пълнят затвора,
а ти дори не трепваш.
Всички наши платени данъци за вашите войни
срещу новите бедняци.

Наркопласьори пълнят затвора,
а ти дори не трепваш.
Всички наши платени данъци за вашите войни
срещу новите бедняци.

Купувам си дозата, целувката, момичетата,
точно тук - в Холивуд.

Процентът американци в системата на затвора,
се е увеличил двойно от 1985.

Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор.
Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор за теб и мен.

Всички проучвания и наркополитики показват,
че методите за справяне трябва да бъдат подобрени
и законодателното изпълнение намалено,
докато отменим задължителните минимални присъди.

Всички проучвания и наркополитики показват,
че методите за справяне трябва да бъдат подобрени
и законодателното изпълнение намалено,
докато отменим задължителните минимални присъди.

Използвате наркотиците за да платите
секретните войни по света,
наркотиците са глобалната ви политика,
сега вие контролирате света.

Купувам си дозата, целувката, момичетата,
точно тук - в Холивуд.

Парите от наркотици се използват
за да се набавят гласове за изборите
и да обучават жестоките диктатори по света.

Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор.
Опитват се да построят затвор,
Опитват се да построят затвор за теб и мен.

Вървя по пътя си самотен,
защото само него познавам.
Не знам къде ме води,
но е дом за мен и продължавам.

Вървя по празния път,
по булеварда на разбитите мечти.
Вървя натам, където спи градът
и сам вървя по него, както и преди.

Само сянката ми трепери до мен,
единствено сърцето ми опустошено бие.
Понякога мечтая някой друг да ме намери,
но ще вървя сам, докато ме открие.

Крача по невидима черта,
която е някъде там в ума,
там е граничната бразда на пропастта,
а аз вървя по ръба.

Само сянката ми трепери до мен,
единствено сърцето ми опустошено бие.
Понякога мечтая някой друг да ме намери,
но ще вървя сам, докато ме открие.

Вървя по празния път,
по булеварда на разбитите мечти.
Вървя натам, където спи градът
и сам вървя по него, както и преди.

Само сянката ми трепери до мен,
единствено сърцето ми опустошено бие.
Понякога мечтая някой друг да ме намери,
но ще вървя сам, докато ме открие.

Толкова дълго исках да бъдеш с мен
а сега дори не знам защо.
Едва когато се отказах от теб,
ме забеляза...

Обикаляйки наоколо осъзнавам болката,
на която ме подложи.
Изгубена в играта ти,
за да променя същото.
Завинаги изчезнал, завинаги ти.

Има нещо сбъркано във всичко това
Мисля, че ти си знаел всичко.
Прие ме, за да ми объркаш мислите
и ме изостави разбита.

Едва сега осъзнавам истината.
Виждам през теб.
Вече знам начина,
по който играеш,
но не те искам.

Обикаляйки наоколо осъзнавам болката,
на която ме подложи.
Изгубена в играта ти,
за да променя същото.
Завинаги изчезнал, завинаги ти.

Едва сега осъзнавам истината.
Виждам през теб.
Вече знам начина,
по който играеш,
но не те искам.

Усещам всеки удар на сърцето ти,
Усещам те през всички самотни нощи,
Успокояваш болката, заличаваш тревогата ми.
Пречистваш мислите ми.
Ти си спасението ми от това място,
защото ми помагаш да забравя всичко останало..
Притъпяваш цялата болка, която изпитвам.
Как бих могъл да ти кажа какво означаваш за мен,
как ме караш да се чувствам?

Действаш ми по-добре от наркотиците.
Любовта ти ме опиянява.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.
Действаш ми по-добре от наркотиците,
пристрастяваш ме към живота.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.

Усещам те, когато съм неспокоен
Усещам те в моментите,
когато не мога да се справя.
Ти си слабостта ми,
моето спасение, моята противоотрова.
Убиваш лошото в мен.
Позволяваш ми да дишам спокойно.
Притъпяваш маниите ми,
когато се страхувам,
и отново мога да те усетя.

Как бих могъл да ти кажа какво означаваш за мен,
как ме караш да се чувствам?

Действаш ми по-добре от наркотиците.
Любовта ти ме опиянява.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.
Действаш ми по-добре от наркотиците,
пристрастяваш ме към живота.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.

Как бих могъл да ти кажа какво означаваш за мен,
как ме караш да се чувствам?

Усещам всеки удар на сърцето ти.
Усещам те през всички самотни нощи,
Даваш ми сили за живот!

Действаш ми по-добре от наркотиците.
Любовта ти ме опиянява.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.
Действаш ми по-добре от наркотиците,
пристрастяваш ме към живота.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.

Усещам всеки удар на сърцето ти,
усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.
Усещам как ме доближаваш,
за да ме накараш да се чувствам добре.

Срещаме се под горящото небе,
където океанът идва
и ни отвежда далеч от лъжите ни.
Никога не каза, че ще се върнеш.
А те чаках, макар да знаех
къде ще се криеш.

Какво те държи толкова далеч от мен?

Можем да плуваме в тишина.
Можеш да ме дърпаш надолу.
Няма да изплувам за никого.
Мога бавно да потъвам
и да гледам как си отиваш.

Представям си как изглежда
да имаш всичко, от което се нуждаеш
и въпреки това да не си задоволен.
Преминаваш през водата докато гори
и не можеш да видиш през вълните,
че се блъскат в жертвата ти.

Какво те държи толкова далеко?

Можем да плуваме в тишина.
Можеш да ме дърпаш надолу.
Няма да изплувам за никого.
Мога бавно да потъвам
и да гледам как си отиваш.

Потъвам...
Доближавам това,
което не можем да разпознаем.
Плаващо лице долу в лъжите.
Ето ни без следа,
Носим вината,
а ти си толкова далеч...

Какво те държи толкова далеч от мен?

Можем да плуваме в тишина.
Можеш да ме дърпаш надолу.
Няма да изплувам за никого.
Мога бавно да потъвам
и да гледам как си отиваш.

Литий - не искам да заключвам в себе си.
Литий - не искам да забравя как се чувствам без теб.
Литий - искам да остана влюбена в мъката си.
Но искам да му позволя да си върви.

Ела в леглото ми, не ме оставяй да спя сама.
Не мога да скрия празнината, която остави.
Никога не е било така студено.
Не си пил за достатъчно да кажеш, че ме обичаш!

Не издържам повече, чудя се какво ми става!

Литий - не искам да заключвам в себе си.
Литий - не искам да забравя как се чувствам без теб.
Литий - искам да остана влюбена в мъката си.
Но искам да му позволя да си върви.

Не искам да му позволя да ме изиграе и този път,
да сломи волята ми да летя.
В тъмнината познавам себе си
Не мога да бъда свободна
докато не го пусна да си върви.

Скъпи, дори след всичко ти прощавам!
Каквото и да е, е по-добро от самотата
Колкото и да падам,
винаги откривам мястото си сред пепелта.

Не издържам повече, чудя се какво ми става!

Литий - не искам да заключвам в себе си.
Литий - не искам да забравя как се чувствам без теб.
Литий - искам да остана влюбена в мъката си.
Но искам да му позволя да си върви.

Измина дълга година,
откакто си замина.
Аз бях сам тук,
Остарях и се разпадам на парчета.

Всеки път се сгромолясвам,
съвсем сам съм
и се разпадам на парчета.

Пазя дневник със спомени си,
чувствам се самотен,
не мога да дишам,
разпадам се на парчета.

През всичките години се опитвах
да бъда с повече момичета,
дали ще умрат спомените?

Чакам,
но дали ще те намеря?
Мога ли да те намеря?
Сгромолясваме се,
а аз падам…

Всички си мислят, че да си емо е готино. Свободен си да говориш и мислиш каквото искаш, смело да изразяваш чувствата си, но това изобщо не е така. На емо хората изобщо не им е леко, нито пък весело. И изобщо не им пука как изглеждат или какво мислят хората за тях, а всячески се опитват да съберат парчетата от разбитата си душа.

Преди да стана емо си мислех, че е забавно, а се оказа, че не е. Проблемите нарастват и с всеки изминат ден стават все по-тежки. Вече чувствам, че нямам сили да нося това бреме, уморих се да бъда емо, уморих се от живота, от всичко...

Всеки ден си повтарям, че трябва да бъда силна и да не се предавам, но не се получава, въпреки, че много ми се иска. Просто не знам докога ще издържа така.

Стоя си на ъгъла на Стюърт и Авенюто,
пренебрегвайки спокойно смяната
със снимката ти в ръка.
Ти си като неясна сянка
от мъртвото ми минало
и празно съществуване.
А аз седя и се смея на ръба
на своята незначителност!

Съдбата е като мъртва
в ръцете на лошия късмет
Преди имаше някакъв смисъл,
но вече всичко е прецакано!

Сезоните се менят,
точно както и мисленето.
Аз съм като двулик клоун,
като малкия кошмар на майка ти,
размотаващ се с колата на татенцето.

Аз съм пречукан
а мозъкът ми е мъртъв.
Да, сега приличам
на отдавна изчезналия крал на глупаците.
Може да съм тъп,
но не съм толкова глупав,
за да остана с теб!

Обичай ме както никой друг,
защото именно ти бе тази,
която спаси живота ми...
Знаеш всичките ми слабости
и въпреки това съм красив
в очите ти.

Ти си тази, от която имам нужда,
единствената, която ме допълва.
Ти си тази, която остава силна,
когато съм пречупен и слаб.
Ти си единствената, която обичам,
която никога не ме е предавала.
Ти си точно тази, от която имам нужда.
Ти си единствената.
Единствената!

Обичай ме, както никой друг.
Само в теб може да повярва сърцето ми...
И когато потъвам,
знам, че ти ще си тази,
която ще ми подаде ръката си!

Ти си тази, от която имам нужда,
единствената, която ме допълва.
Ти си тази, която остава силна,
когато съм пречупен и слаб.
Ти си единствената, която обичам,
която никога не ме е предавала.
Ти си точно тази, от която имам нужда.
Ти си единствената.
Единствената!

Продължавам да се боря,
макар да съм твърде изтощен.
Никога не съм имал
по-голяма нужда от теб!

Ти си единствената!

Обичай ме както никой друг,
ти си единствената!

Ти си тази, от която имам нужда,
единствената, която ме допълва.
Ти си тази, която остава силна,
когато съм пречупен и слаб.
Ти си единствената, която обичам,
която никога не ме е предавала.
Ти си точно тази, от която имам нужда.
Ти си единствената.
Единствената!

Отново съм омагьосана от теб
и не мога да ти кажа „Не”.
Моля се за сърцето си,
а то кърви в ръцете ти.
Но не мога да ти кажа „Не”.

Не трябва да позволявам
да ме измъчваш така сладко,
но не мога да се освободя от тази си мечта.
Не мога да дишам, но пък усещам, че съм ...

Достатъчно добра.
Чувствам се достатъчно добра за теб!

Изпий до дъно сладкия залез.
Не мога да ти кажа „Не”.
изгубих себе си и не мога възразявам
Не мога да ти кажа „Не”.

Не трябва да ти позволявам
да ме измъчваш така сладко,
но не мога да се освободя от тази си мечта.
Не мога да дишам, но пък усещам, че съм ...

Достатъчно добра.
Чувствам се достатъчно добра за теб!

Още чакам дъждът да се излее,
да ми влее истински живот,
защото не издържам вече на нищо.
Достатъчно добра ли съм
за да можеш да ме обичаш?!

Внимавай какво ще ме попиташ,
защото не мога да ти кажа „Не”.

Когато времето ни изтече,
когато животът на всеки от нас приключи,
ще кажем, че сме се забавлявали.
Ще оставим диря по този път,
и ще казваме, че сме опитали.

Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Това е всичко, което имаме сега,
нека крещим с всички сили.

За цялата любов, която срещнах
не съжалявам ни най-малко.
Ако всичко свърши сега,
то аз съм готов.

Ще оставим диря по този път,
и ще казваме, че сме опитали.

Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Това е всичко, което имаме сега,
нека крещим с всички сили.

Крещете с всички сили /4

Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Докато стоим на покривите,
нека крещим с всички сили.
Това е всичко, което имаме сега,
нека крещим с всички сили.

Затварям очи и се връщам към мислите си,
морето е отмило притесненията.
Виждам промени,
а лицата на хората са размазани
като слънчеви петна и капки дъжд.

Днес всички тези чувства,
ще бъдат изгубени във времето,
но за днес се изтощих в мислите си.

Захвърлям единствените притеснения,
които са в ръцете ми.
И далеч от светлината в очите ми
се опитвам да не крия как се чувствам,
защото чувствата не означават нищо.

Днес всички тези чувства,
ще бъдат изгубени във времето,
но за днес се изтощих в мислите си.

Не мога да се притеснявам.
Чувствам се толкова самотен.
Премахвам цялата любов от сърцето си
Затварям очи и се връщам към мислите си,
където чувствата не означават нищо.

Днес всички тези чувства,
ще бъдат изгубени във времето,
но за днес се изтощих в мислите си. /3

Не мога да се притеснявам.
Чувствам се толкова самотен.
Премахвам цялата любов от сърцето си.

Може би ще кажете какво пък толкова – любов като любов, но не сте съвсем прави. Емо децата са по-чувствителни от останалите и за тях любовта е най-великото чувство, издигат я на пиедестал и са способни да умрат за да я запазят.

Когато едно Емо се влюби, то влага цялото си същество в нея и се посвещава изцяло на любимото си същество. В любовта си тези крехки създания са искрени и всеотдайни, способни са на всякакви жертви за да запазят любовта си чиста като сълза. Очакват същото и от своята половинка, а ако не го получат страдат неимоверно много. Емотата приемат измяната далеч по-тежко от останалите.

Не са едно или две Емотата, сложили край на живота си, тъкмо защото не са успели да превъзмогнат болката от раздялата. Не могат да приемат мисълта да живеят без любимия си и затова смятат, че ако не могат да го имат е по-добре да ги няма. Тъжно, но факт!

Идваш при мен с белези по китките си
Казваш ми, че това ще е последната нощ,
в която се чувстваш така.
Дойдох да ти кажа „Сбогом”
Не исках да ме виждаш как плача,
казвам, че съм добре,
но знам, че е лъжа.

Това е последната нощ,
в която ще си сама.
Погледни ме в очите,
за да знам, че знаеш,
че аз съм навсякъде,
където пожелаеш
Последната нощ,
в която ще си сама.
Ще те обвия в прегръдките си
и няма да те пусна.
Аз съм всичко,
от което се нуждаеш.

Родителите ти казват,
че вината за всичко е твоя,
но те не те познават така, както аз,
те изобщо не те познават.
Писна ми да слушам,
че това е просто период,
и ще се оправиш.
Но знам, че това е лъжа!

Това е последната нощ,
в която ще си сама.
Погледни ме в очите,
за да знам, че знаеш,
че аз съм навсякъде,
където пожелаеш
Последната нощ,
в която ще си сама.
Ще те обвия в прегръдките си
и няма да те пусна.
Аз съм всичко,
от което се нуждаеш.

Това е последната нощ,
далеч от мен.

Нощта е толкова дълга,
когато нищо не е наред.
Ако ми подадеш ръка,
ще ти помогна да издържиш!

Това е последната нощ,
в която ще си сама.
Погледни ме в очите,
за да знам, че знаеш,
че аз съм навсякъде,
където пожелаеш
Последната нощ,
в която ще си сама.
Ще те обвия в прегръдките си
и няма да те пусна.
Аз съм всичко,
от което се нуждаеш.

Колко ли пъти си ми казвал, че обичаш нея?
Толкова често, колкото съм искала да ти кажа истината.
Колко ли дълго съм стояла тук до теб?
Аз живеех заради теб, а ти гледаше през мен.

Самота, все още с мен си единствено ти.
Самота, не мога да стоя далеч от теб.

Колко ли пъти сама съм си го причинявала?
Колко ли дълго ще отнеме преди да прогледна?
Кога ще бъде запълнена тази дупка в сърцето ми?
Кой друг освен мен е изоставен сам?

Самота, все още с мен си единствено ти.
Самота, не мога да стоя далеч от теб.

Всички ме оставиха безпомощна,
забравена, захвърлена и изоставена.
Но не мога да остана тук още една нощ.

Тайната ти обожателка.
Коя може да е тя?

Не успя ли да видиш,
че през цялото това време бях аз.
Как може да бъдеш толкова заслепен,
за да гледаш през мен?

Самота, все още с мен си единствено ти.
Самота, не мога да стоя далеч от теб. /2

Не виждам смисъл да продължавам да се измъчвам по този начин. Какъв е смисълът да живее, когато най-скъпите ти същества те предават непрекъснато, когато разбереш, че приятелите ти не са съвсем искрени с теб, когато приятелят ти ти изневери с най-близката ти приятелка, когато няма с кого да споделиш, на кого да излееш всичката събрана болка и трупаш само горчивина и болка?! Такъв живот не струва пукната стотинка. Но такъв е моят живот – суров, безмилостен, жесток, черен, пропит с болка и сълзи. Такъв живот ли заслужавам? Не, не мисля. Уморих се!

Пред него с удоволствие бих предпочела смъртта. И без това на никого няма да липсвам. Дори може и да не разберат, че вече ме няма. Но това е моето спасение!