Някой вече репетира за изборите
Ромите са гражданското общество, понеже българите са социално гнусливи
Гинка, която рови в контейнера, и котаракът, който обикаля около контейнера, са еднакво лъскаво черни и гладни. Гинка прехранва семейството си от кварталния контейнер, тя позна по-точно от правителството началото на кризата по качеството и количеството на изхвърляната храна.
Вярвам й повече, отколкото на министър Дянков, който през април заяви, че кризата си отива. Според находките на Гинка в боклука кризата си е тук.
Нали ще ми кажеш, когато забележиш, че кризата си отива, казвам. Няма да дочакам, вика Гинка, заминавам. Не мога повече, изпъшква Гинка,
много ми е Вече прекалено...
Тук ще останеш само ти, полицията и пожарникарната, предрича Гинка.
Гинка е една от непреброени-те стотици хиляди роми, които нямат никаква представа, че в момента тече Десетилетие на ромското включване. Да живееш в България и да си против Гинка, е все едно да живееш в Аляска и да си против снега.
Гинкините събратя са все повече, все по-гладни, все по-неграмотни, все по-изолирани. Както показват няколко случая напоследък - и все по-агресивни. Ние към тях - също.
Нещо става с прословутия български етнически модел напоследък, нещо скрито и дълбоко под тук-там бълбукащата повърхност. Ако се съди по изказванията на българските политици, сняг в Аляска няма. Ако се съди по телевизионните репортажи обаче...
Роми на екрана виждаме в два случая. Първият: когато камери предават директно от площади в градовете, в които кметовете са следствени
и водят шумни местни войни. Ямбол, Сливен, Садово напоследък.
Преките предавания започват с намерение за дебат, но преминават във войнствени ромски крясъци и хвърляне на яйца. Тълпата е неукротима. Телевизионни водещи, обикновено са безпомощни. Те не знаят, че ромите са по рождение актьори.
А в тези предавания те играят главна роля - ролята на гражданското общество. Срещу 2-3 лева и едно яйце, което сърцето им се къса, че трябва да метнат по някого, вместо да го изпържат.
Ромите винаги са оцелявали с наличното край себе си, това е генетично заложена дарба. Ако в страната ни липсва гражданско общество, те са готови да го играят.
Българи на подобни площади няма, българите са социално гнусливи хора, не искат да имат нещо общо, когато две мутри в един град се карат. Затова в тези телевизионни предавания по-права изглежда онази страна, която е наела повече и по-шумни роми и е купила повече яйца.
Това е репетиция за избори. Местните избори са след година, механизмът и там ще е същият - купувачи на избиратели и роми, правещи се на гражданско общество срещу заплащане.
Така ние, останалите, си плащаме за социалната гнусливост.
Вторият случай: роми обясняват на екрана колко добре си живеят в квартала, в който ром заклал (пребил или стрелял) по българин. Понякога -обратното.
И от двете страни твърдят, че проблемът не е етнически. От тази дума ние много се страхуваме, заобикаляме я с тихи стъпки.
Повтаряме като заклинание: тук няма етнически проблем има само пребит, ранен или заклан човек. Мислим си, че щом я няма думата, значи го няма и явлението.
Явлението обаче обикаля около прословутия ни етнически модел все по-близо и по-близо, клати го. Можем да го видим или сега, когато все още има начин да го спасим, или когато рухне и вече няма да можем да се преструваме.
Гинка е по-честна от политиците, тя казва, когато "много ни става вече прекалено".
Не че политиците не го усещат. Само че - за да намалят агресията от втория вид репортажи - те трябва да се откажат да наемат ромите за гражданско общество от първия вид репортажи.
Тоест да назоват нещата и да ги подредят по местата им.
