Емо стил

Ще те накарам да се огънеш, да се пречупиш
И това ще те доведе при мен.
Кажи си молитвата
и нека хубавото да започне.
В случай, че Господ не ти отговори
нека хубавото да започне.

С тези думи искам да изясня нещата,
но е грешно думите да се превръщат в реалност
“За кой по дяволите се мисли той?!”
Ако това е най-лошото, с което разполагаш, опитай пак.

Една нощ и още веднъж
Благодаря ти за спомените
Дори да не са чак толкова хубави
“Те имат същия вкус като теб, но са по-сладки”
Една нощ и още веднъж
Благодаря ти за спомените
Благодаря ти за спомените
“Те имат същия вкус като теб, но са по-сладки”

Гледам напред към бъдещето
Но кръгозорът ми се е стеснил
И тази кристална топка винаги е неясна, освен
Когато гледам в миналото
Там има една нощ

Една нощ и още веднъж
Благодаря ти за спомените
Дори да не са чак толкова хубави
“Те имат същия вкус като теб, но са по-сладки”
Една нощ и още веднъж
Благодаря ти за спомените
Благодаря ти за спомените
“Те имат същия вкус като теб, но са по-сладки”

Казват, че мисля само как да забивам бройки
Колекционирайки момичета
Подлуди ме и излез от тези дрехи
Още малко и съм на твое разположение

Една нощ и още веднъж
Благодаря ти за спомените
Дори да не са чак толкова хубави
“Те имат същия вкус като теб, но са по-сладки”
Една нощ и още веднъж
Благодаря ти за спомените
Благодаря ти за спомените
“Те имат същия вкус като теб, но са по-сладки”

Ето я моята любима
Зачервена от това, което каза
Сега си отива

О, боже, пак ли го направих
Чувам пулса си толкова силно
Безсилен съм срещу това,
което чувам в главата си
Замахнах и ударих, когато го чух

Ръката ми е окървавена,
но не искам сърцето ми да бъде разбито
Ръката ми е окървавена,
но не искам живота ми да изгори

Видях те, че поглеждаш встрани
Безсилна ли си да понесеш това,
което виждаш или си твърде сляпа за да видиш нещо
Видях те, че бягаш
Видях те че бягаш, не можеш ли да понесеш това,
което направих или те е страх да бъдеш никой

Ръката ми е окървавена,
но не искам сърцето ми да бъде разбито
Ръката ми е окървавена,
но не искам живота ми да изгори

Ако си искала честност
Това е всичко, което трябваше да кажеш
Никога не искам да те разочаровам
или да те пусна да си отидеш
Така е най-добре!

За всички мръсни погледи
Снимките, които гаджето ти направи
Помниш ли, когато си счупи крака,
след като скочи от втория етаж?


Не, не съм добре, не съм добре!
Изтощаваш ме!

Какво ще ми струва, ако ти кажа,
че животът не е това, което изглежда?

Казах ти веднъж и пак, ти пееш думите
но не знаеш какво значи

Да бъде шега и поглед
още един път без завой
Държах те близо до мен,
когато заедно треперихме за последен път


Не, не съм добре, не съм добре!
Изтощаваш ме!

Забрави за мръсните погледи,
Снимките, които гаджето ти направи
Каза, че ще ме прочетеш като книга
Но всички страници са вече скъсани и оръфани!

Не, не съм добре, не съм добре!
Изтощаваш ме!
По дяволите, не съм добре!

Укрепленията ти бяха високи
Стените ти - построени дълбоко вътре
Да, аз съм егоистичен нещастник
Но поне не съм сам.

Намеренията ми никога не се променят
Каквото исках си остава същото
И знам какво трябва да направя
Време е да се подпаля
Сън ли бе това?

Това ли е единственото доказателство,
което го доказва
Снимка с теб и мен
Изтрих отражението ти
Като хиляда изгорени вчерашни дни
Повярвай ми, когато кажа “Сбогом” завинаги
Ще е за добро

Сън ли бе това?
Това ли е единственото доказателство,
което го доказва
Снимка с теб и мен

Снимка на теб и мен...
Влюбени....

Не мога да си отида от тук, не мога и да остана
Преследван завинаги, повече от уплашен
Бих казал, че се задушавам от думите
Изрисуван съм на мрачното небе, докато посинявам

Няма цветя, не и този път
Няма да има ангели, украсяващи очертанията
Намирам само тези изстинали думи
Бих се усмихнал, но съм прекалено слаб
Бих споделил с теб, мога ли само да говоря
колко много ме наранява това

Не мога да остана тук, не мога и да си отида
Точно както всички, които обичах, аз съм една измислица
Въображаемо сърце, изчезвам …
Никой няма да се появи и да ме направи истински

Няма цветя, не и този път....

Ще ти кажа какво ме преследва
Минава през деня ми и потъва в сънищата ми
Ще ти кажа какво ме преследва
Минава през деня ми и потъва в сънищата ми
Но на теб дори не ти пука, че нещо ме преследва

Няма цветя, не и този път....

Какво е това? Какво е това?
Навсякъде е цветно!
Какво е това?
Има бели неща във въздуха
Какво е това?
Не мога да повярвам на очите си
Сигурно сънувам
Събуди се Джак, не е истина
Какво е това?

Какво е това? Какво е това?
Има нещо наистина сбъркано
Какво е това?
Има хора, които песни

Какво е това?
Улиците са обградени от малки смеещи се същества
Всеки изглежда толкова весел
Възможно ли е да съм полудял?
Какво е това? Какво е това?

Тук има деца, които хвърлят снежни топки
вместо да хвърлят глави
Заети са да правят играчки
и абсолютно никой не е мъртъв

Има скреж на всеки прозорец
О, не мога да повярвам на очите си
А в костите си усещам топлината, която идва отвътре

Закачат имел, целуват се
Защо изглежда толкова уникално, вдъхновено?
Събират се, за да чуят някоя история
Пекат кестени на огъня

Имат си дори и малко дърво, колко странно
Кой би си го помислил? И защо?

Покриват го с малки неща
Имат електрически лампички на жички
И всеки се усмихва
Поправете ме, ако греша
Но това изглежда забавно.
Може ли да си пожелая нещо?

Децата спят, но виж, отдолу няма нищо
Няма таласъми, няма вещици, които да крещят и да ги стряскат
Или да ги пленяват, само малки уютни неща
ги пазят в земята на сънищата им

Няма чудовища
И нито един кошмар не може да бъде открит
А на тяхно място изглежда, че навсякъде има добри чувства

Вместо крясъци,
Чувам музика във въздуха
Миризмата на кексове и пайове
е абсолютно навсякъде

Гледката, звуците - те са навсякъде
Никога преди не съм се чувствал толкова добре
Това празно място, вътре в мен, се запълва
Просто не мога да се наситя

Искам го, искам го!
Искам го само за мен!
Трябва да знам,
Какво е това място, което открих?
Какво е това?
Коледен град?!

Отново ме предаде,
но си на границата,
ще си получиш заслуженото.

Погледни ме, погледни ме сега.

Извади ножа от гърба ми!
Скоро аз ще съм този, който ще атакува,
нямам търпение да ти върна услугата.

Погледни ме, погледни ме сега.

Твърде дълго гледах,
как съсипваш приятелството ни.
Винаги е било така и така ще си остане.
Мислиш си, че си нещо повече от мен.
Ще прекратя това още сега
с четири думи, с които да се задавиш.

Погледни ме, погледни ме сега.

Отново ме предаде,
но някога ще прекалиш,
ще си получиш заслуженото.

Погледни ме, погледни ме сега.

Извади ножа от гърба ми!
Скоро аз ще съм този, който ще атакува,
нямам търпение да ти върна услугата.

Погледни ме, погледни ме сега.


Твърде дълго гледах,
как съсипваш приятелството ни.
Винаги е било така и така ще си остане.
Мислиш си, че си нещо повече от мен.
Ще прекратя това още сега
с четири думи, с които да се задавиш.

Погледни ме, погледни ме сега.

Твърде дълго гледах,
как съсипваш приятелството ни.
Винаги е било така и така ще си остане.
Мислиш си, че си нещо повече от мен.
Ще прекратя това още сега
с четири думи, с които да се задавиш.

Погледни ме, погледни ме сега.

Имам един проблем, който не мога да обясня
Няма причина всичко да е толкова просто
Нямам въпроси, но определено имам извинение
Няма причина да съм толкова объркан

Знам как се чувствам, когато съм около теб
Не знам как се чувствам, когато съм около теб

Оставих ти съобщение, но е безполезно
Имам някои снимки, лудостта може да е двойка
Днес ме видя, видя ме, обясни ми
Изигра си играта и започна да планираш

Знам как се чувствам, когато съм около теб
Не знам как се чувствам, когато съм около теб...

Аз ли съм все още този, който те кара да се потиш?
Аз ли съм този, за когото си мислиш в леглото?
Когато светлините са замъглени и ръцете ти треперят,
докато си сваляш роклята.
Тогава си мисля какво направи
Когато светлините са замъглени и сърцето ти забива по-силно,
Докато пръстите ти докосват кожата ми.

По-умен съм, по-добре целувам, по-горещо докосвам, по-добре любя
От всяко момче, което някога ще срещнеш, мила, ти ме имаше.
Момиче, време е да прогледнеш – заслужаваш по-добра любов
Горещината на телата на пътническата седалка...
Не, не, не... знаеш, че винаги ще бъда само аз.

Нека накараме тинейджърските сърца да забият по-бързо, по-бързо...

Така че момчета и момичета,
Ще танцувате ли на този бийт и ще прегърнете ли любовника си?
Така че момчета и момичета,
Ще танцувате ли на този бийт и ще прегърнете ли любовника си?

Сетих се, тъкмо стигнахме до частта,
Където тласъците се наместваха и стомашните киселини намират друг начин
Да те накарат да се поболееш.
Надявам се, че не мислеше, че ще вземеш цялото внимание.
Нека не ставаме егоистични.

Нека накараме тинейджърските сърца да забият по-бързо, по-бързо...

Така че момчета и момичета,
Ще танцувате ли на този бийт и ще прегърнете ли любовника си?
Така че момчета и момичета,
Ще танцувате ли на този бийт и ще прегърнете ли любовника си?

Дойдох тук само за ден
Но останах в тъмнината
Намерих те по пътя
Сега всичко е сребристо и тихо,
всичко е сребристо и студено
Държа те в мрачно сияние...

Греховете ти тегнат върху мен,
прекрасна моя,
греховете ти тегнат върху мен
Както възторженият глас бяга,
аз ще треперя в молитва
и ще моля за опрощение
Греховете ти тегнат върху мен,
прекрасна моя.

Светлина, като пляскането на криле,
чувствам глухия ти глас да напира в мен,
жадуваш да пееш
Така че, ще те боядисам в сребърно
Ще те обгърна със студенина
Ще издигна гласа ти, докато потъвам

Греховете ти тегнат върху мен,
прекрасна моя,
греховете ти тегнат върху мен
Както възторженият глас бяга,
аз ще треперя в молитва
и ще моля за опрощение
Греховете ти тегнат върху мен,
прекрасна моя.

Студен в мъките на живота,
ще заспя заради теб.
Студен в мъките на живота,
само те моля - върви си.
Студен в мъките на живота,
ще заспя заради теб.
Студен в мъките на живота,
само те моля - обърни се,
докато те проникват в мен,
прекрасна моя...

Не искам този момент някога да свърши,
Където всичко е нищо без теб.
Ще чакам вечно само за да видя усмивката ти,
Защото истината е, че аз съм нищо без теб.

През всичко това, направих грешките си.
Спъвам се и падам, но знам какво говоря.

Искам да знаеш,
Че няма да позволя това да свърши.
Тези думи са моето сърце и душа.
Държа на този момент знаеш,
Защото сърцето ми ще кърви скрито
Няма да позволя да си отидеш.

Мислите четaт неизказаното, винаги в съмнение
Парчета от спомени падат на земята
Знам какво ми липсва,
затова няма да позволя това да свърши,
Защото истината е, че аз съм нищо без теб

Всички улици които извървях,
Без да отида никъде
Ме доведоха до края

Искам да знаеш,
Че няма да позволя това да свърши.
Тези думи са моето сърце и душа.
Държа на този момент знаеш,
Защото сърцето ми ще кърви скрито
Няма да позволя да си отидеш.


Пред очите ти, пада от небето,
Кoгато не знаеш какво търсиш да видиш.
Пред очите ти, пада от небето,
Кoгато никога не знаеш какво ще намериш.

Не искам този момент някога да свърши
Където всичко е нищо без тебе

Искам да знаеш,
Че няма да позволя това да свърши.
Тези думи са моето сърце и душа.
Държа на този момент знаеш,
Защото сърцето ми ще кърви скрито
Няма да позволя да си отидеш.

Тя има две ръце за да ме държи,
четири крака за да се увие около мен
Тя не е типичната приятелка.
Тя е моето извънземно

Знае, когато нещо не е наред
Когато нещо не ми принадлежи
Може да чете мислите ми
И да бъде убедена, че с мен
Няма никаква конспирация
Може да ме отведе на мястото,
което нарича свой дом.
В звезден кораб,
който някой ден ще бъде мой
Моля те, отведи ме при водача си
Кажи му, че ще се предам, ще се предам

Тя има две ръце за да ме държи,
четири крака за да се увие около мен
Тя не е типичната приятелка.
Тя е моето извънземно.

Донесох си костюм на астронавт
Сега всичко, което ми е нужно е ракета
Любовта ми, отвъд галактически приятел
Моето извънземно

Тя има две ръце за да ме държи,
четири крака за да се увие около мен
Тя не е типичната приятелка.
Тя е моето извънземно.

Сломен съм
Не мога да понеса това
Трябва да се махна

Нуждая се от теб
Притеснявам се
Не знам какво да правя

Време е
Цяла нощ се опитвам
А сега ми се изплъзваш

Ако ми дадеш шанс
Да поправя грешките си
И да ти кажа

Не си отивай
Обещавам
Няма да те разочаровам,
Ако ми подадеш ръка.
Този път всичко ще е наред
Ако ме хванеш за ръка

Без теб нещата нямат смисъл
Без теб нищо не е същото
Без теб не искам да излизам
И искам да ти кажа

Изморен съм да се боря
Ще те накарам да се чувстваш добре
Ако това ще те спре да си тръгнеш
Ако ми дадеш още един шанс
Да поправя всички грешки

Не си отивай
Обещавам
Няма да те разочаровам,
ако ми подадеш ръка.
Този път всичко ще е наред
Ако ме хванеш за ръка

Чета какви ли не неверни неща за нас, емотата. Искам да кажа на всички, че ние сме същите като вас. Просто слушаме по-различна музика и се обличаме по-екстравагантно. И не, не си режем вените! Разберете го най-сетне. Самата идея е глупава.

Наскоро една позната ми каза, че съм била позьорка, защото винаги съм била весела, а това било неприемливо. Пълни глупости! Весела съм, да, защото съм млада и животът е прекрасен.

Обличам се разноцветно, в ярки и весели цветове, защото така се чувствам. Облеклото ми повдига настроението и ме зарежда с положителна енергия. Какво по-хубаво от това хората около теб да са облечени пъстроцветно, вместо да гледате облечени в сиво и черно намусени физиономии.

Имам познати, които се смятат за емо и те действително се чувстват много потиснати и често се режат. Лисва им вниманието и любовта на най-близките им хора и това ги кара да се чувстват по този начин. Но въпреки всичко рязането и многото сълзи не решават проблемите. Моят съвет към всички емота, които се чувстват депресирани и потиснати е да се усмихнат на света, тогава и той ще им се усмихне. Животът е пред нас и никак не е толкова лош, колкото им се струва!

Вече не ми пука,
запалвам и изгарям,
умирам от скука
в задимената ми скучна стая.

Рошавата ми коса боде в очите ми,
аз аз си тътря краката
за да се добера до улицата,
за да карам покрай градските лампи.

Не пораствам, а просто изгарям
и влязох в строя,
за да ходя сред умрелите.

Апатията ме обгръща целия.
Чувствам се като
просмукан от скучен сън
толкова близо до удавянето,
но нямам нищо против.
Живях в тази пещера,
изхвърлих емоциите си в гроба.
По дяволите, на кого му трябват въобще?

Чакахме прекалено дълго
за да видим как всичко се разпада
И когато се чувстваш зле,
трябва да продължиш напред
Ако можеше да видиш светът през моите очи,
тогава нямаше да се мислиш за толкова велик
Време е да използваме възможностите си,
сядни и се дръж здраво

Има нещо натрапено в мислите ни,
неща които не разбираме.
Нуждая се от карта за да открия пътят си,
да се махна от всичко това
Има стаяващо се зло в главите ни,
което не искаме да открием
Трябва да се върнем
и да се изправим срещу това,
в което се превръщаме

Колкото повече мисля,
толкова повече ми се иска
да можех да спра
и да започна отначало.
Какво ли не бих дал
за да върна дните назад,
да върна дните,
когато на никой не му пукаше.

Спомням си, когато всички си отмъщавахме,
В ученическите години.
Толкова пъти се смях,
толкова много плаках,
но никога не се опитахме
Никога не се опитахме, затова

Това ме преследва,
толкова съм самотен
Просто се опитвам
да открия обратния път към вкъщи
И съм съвсем сам

Какво ако искам да се разпадна,
Изсмей всичко в лицето ми
Какво би направил?
Какво ако падна на пода
Не мога да понесе това повече
Какво би направил?

Какво ако искам да се бия,
Да се моля до края на живота си
Какво би направил?
Казваш, че искаш повече
Какво чакаш,
Ела, не бягам от теб

Опитах се да бъда някой друг
Но не съм аз наистина отвътре

Ела разбий ме
Закопай ме,
Приключих с теб,
Погледни в очите ми
Убиваш ме, убиваш ме
Всичко, което исках беше ти
Ела, разбий ме

Какво ако искам да се разбия?
Какво ако аз, какво ако аз, какво ако аз...
Закопай ме, закопай ме

Поредният ден отмина,
А аз не спирам мисля за теб,
Ти си някъде там,
А аз стоя тук и чакам.


Написах това писмо в мислите си,
Защото толкова много неща останаха неизказани.
Но теб те няма сега
И аз не мога да гледам напред

Това може да е последният ми шанс
Да те накарам да разбереш

Бих направил всичко
Само за да те прегърна
Да се опитам да те разсмея
Не мога да те оставя в миналото
Бих направил всичко
За да заспя до теб
Ще ме помниш ли?
Защото знам,
че не мога да те забравя

Заедно нарушихме всички правила
Мечтаехме да се махнем от училище
И ще напуснем това място завинаги
И никога повече няма да се върнем

След всичките тези години
Не се страхувай, ако ти липсвам
Аз ще съм тук и ще те чакам

Това може да е последният ми шанс да те накарам да разбереш
Не мога да ти позволя да ме изоставиш отново
Затварям очи и всичко, което виждам си ти
Затварям очи, опитвам се да заспя,
но не мога да те забравя
Бих направил всичко за теб

Бих направил всичко
Само за да те прегърна
Да се опитам да те разсмея
Не мога да те оставя в миналото
Бих направил всичко
За да заспя до теб
Ще ме помниш ли?
Защото знам,
че не мога да те забравя

Това съм аз
и това са нещата,
които харесвам
Sum и Blink разтърсват стаята ми.
Ако ме търсиш
Аз ще съм там, където е шоуто,
Никога не намирам по добро място,
на което да отида.

До деня, в който ще умра,
обещавам че няма да се променя!
Така че по-добре се откажи!
Не искам да ми казваш да порасна
И не искам да се променям
Просто искам да се забавлявам.
Не искам да ми казваш да порасна
И не искам да се променям
Така че по-добре се откажи!
Защото няма да се променя,
Не искам да пораствам!

Обичам да стоя до късно,
Говорейки с часове по телефона,
Да се мотая със приятелите си
И да не се прибирам вкъщи.
Не съм мил и се шегувам със всеки
Може да съм незрял,
но искам да си остана така завинаги.

До деня, в който ще умра,
обещавам че няма да се променя!
Така че по-добре се откажи!
Не искам да ми казваш да порасна
И не искам да се променям
Просто искам да се забавлявам.
Не искам да ми казваш да порасна
И не искам да се променям
Така че по-добре се откажи!
Защото няма да се променя,
Не искам да пораствам!

Чувствал ли си се някога съсипан?
Чувствал ли си се някога излишен?
Сякаш мястото ти не е тук.
И никой не те разбира.

Искал ли си някога да избягаш?
Затварял ли си се в стаята си?
С радио, включено толкова високо
Така, че никой да не чува писъците ти.

Не, ти не знаеш какво е,
Когато нищо не е наред.
Ти не знаеш какво е да си като мен.

Да бъдеш ранен,
Да се чувстваш изгубен,
Да си изгубен в тъмнината,
Да си отхвърлен,
Да се чувстваш сякаш си отритнат от околните,
Да бъдеш на ръба да се пречупиш,
И никой не е там да те спаси,
Не, ти не знаеш какво е.

Добре дошъл в живота ми

Искаш ли да бъдеш някой друг?
Писнало ли ти е да се чувстваш толкова изоставен?
Отчаян ли си да намериш нещо повече
Преди живота ти да свърши?

Прободен ли си от света, който мразиш?
Писнало ли ти е от всички наоколо?
С големи престорени усмивки и глупави лъжи
Докато дълбоко в себе си кървиш

Не, ти не знаеш какво е,
Когато нищо не е наред.
Ти не знаеш какво е да си като мен.

Да бъдеш ранен,
Да се чувстваш изгубен,
Да си изгубен в тъмнината,
Да си отхвърлен,
Да се чувстваш сякаш си отритнат от околните,
Да бъдеш на ръба да се пречупиш,
И никой не е там да те спаси,
Не, ти не знаеш какво е.

Добре дошъл в живота ми!

Никой никога не те е лъгал в очите
и никой никога не е забивал нож в гърба ти
Ти може би си мислиш че съм щастлив
Но аз не съм добре!

Да бъдеш ранен,
Да се чувстваш изгубен,
Да си изгубен в тъмнината,
Да си отхвърлен,
Да се чувстваш сякаш си отритнат от околните,
Да бъдеш на ръба да се пречупиш,
И никой не е там да те спаси,
Не, ти не знаеш какво е.

Добре дошъл в живота ми!

Емо са група хора, които в много отношения са забавни. Често обществото смята, че са склонни към самоубийствени и депресивни мисли. Може и да има такива екземпляри, но по-голямата част от представителите на емо са весели млади хора, които се забавляват, слушат хубава музика и се обличат доста ефектно.

Представителите на емо културата се делят на два вида – истински емота и позьори. Аз обаче ще се спра на на външния облик на стила. Всеки иска да бъде различен в много отношения, най-често това става чрез прическата и широките дрехи. Без да се обижда някой, но си мисля, че в днешно време децата изобщо не искат да приличат на родителите си.


Общо взето днешната младеж има по-големи предпочитания – стегнати джинси ала Джеймс Дийн, ексцентрична прическа, обичат да пишат музика и текстове, която отразява тяхната емоционалност.

В ученическите си години бях емо /позьор/ не заради друго, а с цел да впечатля с атрактивната си визия многото емо момичета в нашето училище. Тогава се опитах да разбера техният стил и начинът им на мислене. Тогава открих, че между готите и емотата има голяма разлика. Готите са емоционално обременени и депресирани, а емотата – напротив. Те са забавни, интересни, непрекъснато търсещи промяната и толкова изпълнени с енергия и желание за живот.

Отварям очи
Опитвам се да видя,
Но съм заслепен от светлината
Не помня как
Не помня защо
Лежа тук тази вечер
И не мога да понасям болката
Не мога да я прогоня

Как може това да се случи на мен?
Направих своите грешки
Няма къде да бягам
Нощта продължава
Докато аз се стопявам
Писна ми от този живот
Просто искам да изкрещя
Как може това да се случи на мен?

Всички крещят
Опитвам се да издам звук,
Но никой не ме чува
Плъзгам се по ръба
Едва се държа
искам да започна всичко отначало!

Опитвам се да се вкопча във времето,
Когато нищо нямаше значение
Не мога да обясня какво се случи
Не мога да зачеркна това, което съм направил
Не, не мога

Как може това да се случи на мен?
Направих своите грешки
Няма къде да бягам
Нощта продължава
Докато аз се стопявам
Писна ми от този живот
Просто искам да изкрещя
Как може това да се случи на мен?

Съдбата ще те пипне
Ще те удари по главата
По-добре се прибирай
Много скоро ще си мъртвец.

Какво си мислеше
Смеейки се в лицето на любовта?
Какво се опитваш да направиш?
Всичко зависи от теб.

Съдбата ще те пипне
ще те погледне право в лицето
По-добре се прибирай
Присъедини се към човешката раса
Как ще видиш
смеейки се на глупаците като мен?

Всички ние огряваме
като луната, звездите и слънцето
Всички ние огряваме
Хайде, елате всички!

Съдбата ще те пипне,
Ще те събори
По-добре оцени братята си
и всеки, който срещнеш.

Защо сме тук?
Сигурно не за да живеем в страх и болка
Защо сме там,
Когато ти си навсякъде?
Ела и вземи своя дял

Стоиш до вратата ми.
Тук няма никой друг освен мен и теб

Вътре никога не настава истински ден.
Светлината идва само от мини бара,
Сутрин тук отново не е светло.
Добре дошла в хотела!

Исках само да си поговорим,
a сега ти лежиш тук.
А аз лежа до теб.
Говорим си, говорим …

Ела, няма от какво да се притесняваш
Погрижил съм се за всичко - "Don`t disturb"
Няма значение къде ще сме на сутринта!
Светът е тук, вътре и сега!

Изчаквам те, поглеждам лицето ти.
Устните ти се разтварят.
Говори бавно, не толкова бързо.
Добре дошла в хотела!

Исках само да си поговорим,
a сега ти лежиш тук.
А аз лежа до теб.
Говорим си, говорим …

Суматоха пред вратата, целия свят звъни!
Всеки ме дърпа към себе си,
а аз не искам никоя друга освен теб.
Говорим си…

В мен започва да захладнява
Колко дълго можем да останем тук заедно?
Остани!
Сенките искат да ме привлекат

Ние ходим само заедно
Ти си всичко, което съм аз
И всичко, което тече в моите вени.
Винаги ще се подкрепяме един друг
Независимо накъде отиваме,
Независимо колко на дълбоко.

Не искам да съм сам там
Нека бъдем заедно в нощта
В някакъв момент от времето
В нощта
Чувам, когато тихо ми шептиш
Чувствам всеки дъх, който поемаш.
Дори, когато съдбата ще ни раздели
Няма значение какво ще стане след това,
това е единственото, което ние споделяме.

Не искам да съм сам там
Нека бъдем заедно в нощта
В някакъв момент от времето
В нощта

Дръж ме, защото ще се скитам сам в нощта
Вземи ме пак и ме задръж
иначе ще се скитам сам в нощта

Не искам да съм сам там
Нека бъдем заедно в нощта
В някакъв момент от времето
В нощта

Ти си всичко, което съм аз
и всичко, което тече в моите вени

Събуди се!
Вземи четката и сложи малко грим
Скрий белезите, за да заличиш удара.
Защо остави решенията си на мен?
Върви да създаваш други измислици.

Вземи четка и сложи малко грим
Скрий белезите, за да заличиш удара.
Защо остави решенията си на мен?

Не мисля, че вярваш в моето
Лицемерно самоубийство
Аз плача, когато ангелите заслужават да умрат.

Събуди се!
Вземи четката и сложи малко грим
Скрий белезите, за да заличиш удара.
Защо остави решенията си на мен?
Върви да създаваш други измислици.

Вземи четка и сложи малко грим
Скрий белезите, за да заличиш удара.
Защо остави решенията си на мен?

Не мисля, че вярваш в моето
Лицемерно самоубийство
Аз плача, когато ангелите заслужават да умрат.

Господи! В ръцете ти оставям духа си.
В ръцете си, защо ме изостави?
В очите си, изостави ме.
В мислите си, изостави ме.
В сърцето си, изостави ме.

Повярвай, в лицемерното ми самоубийство
Аз плача, когато ангелите заслужават да умрат.

Той е непознат за едни
И видение за други.
Никога не може да вземе достатъчно
Достатъчно от света.

За щастие би се отказал
Но е трудно да се предположи
Как започва и свършва.

Лицето му е като карта на света.
От вчера идва.
От вчера, страхът.
От вчера, му се обажда.
Но той не иска да чете съобщението тук.

Седи на планина, но не от злато, а от грях
От кръвта се учи,
Гледа на живота, който е имал.
От съвета на един
Ще реши кога е приключил с невинността.

Лицето му е като карта на света.
От вчера идва.
От вчера, страхът.
От вчера, му се обажда.
Но той не иска да чете съобщението тук.

Чух, всичко е толкова важно,
Вече е ясно.
Другите също правят това,
Да, съвсем правилно е.
Смятайте, че ви вярвам.

Назад и после напред,
Ще съм спокоен вече.
Спри, защото иначе си загубен!
Бягай, но твърде надалеч!

Главата ми е пълна,
Сенките ме настигат.
Чух хиляди диагнози,
да, вече е ясно, няма значение.

Днес сме тук,
Светът остава пред вратата.
Какво броите сега?
Къде са ви ръцете?
Хаос в системата,
също, когато изчезваме.
Искам да ви видя.
Къде са ви ръцете?
Ръцете ви...

Чух, сигурен си в това.
Не питай, всичко е планирано!
Това, което ще ми се случи утре,
вие го предусетихте още вчера.

Ляво - дясно, горе - долу,
Да, аз идвам от никъде.
Чух хиляди диагнози,
Да, вече е ясно, няма значение.

Днес сме тук,
Светът остава пред вратата.
Какво броите сега?
Къде са ви ръцете?
Хаос в системата,
също, когато изчезваме.
Искам да ви видя.
Къде са ви ръцете?
Ръцете ви...

Никой не знае как се чувстваш
Никой не искаш да виждаш
Денят бе мрачен и изпълнен с болка
Написа "Помощ" с кръвта си,
Защото единственото, което ти е останало е надеждата,
Отвори очите си, но нищо не се промени

Не искам да ти създавам проблеми
Не искам да остана твърде дълго
Дойдох само за да ти кажа
Обърни се
Аз съм тук
Ако искаш да ме видиш, ето виж ме
Без значение дали съм
Близо или далеч
Аз ще те прегърна
Всеки път, когато протегнеш ръка към мен


Животът ти е безсмислен
Дневникът ти е пълен с глупости
Толкова е трудно да продължиш с празни ръце
Търсиш дъгата, но и тя умря преди миг
Опита се да блести само за теб до края.


Не искам да ти създавам проблеми
Не искам да остана твърде дълго
Просто дойдох за да ти кажа
Че съм до теб, но само за малко

Обърни се
Аз съм тук
Ако искаш да ме видиш, ето виж ме
Без значение дали съм
Близо или далеч
Аз ще те прегърна
Всеки път, когато протегнеш ръка към мен
Ако, светът те обърква и се чувстваш изгубена
Ако бурята не спре и просто не знаеш какво да правиш
Огледай се
Аз съм тук

До теб съм, но за малко
Ще успеем, ако опитаме

Един нормален ден
Улиците се превръщат в гробове
Следите са премахнати
Разследването е отхвърлено

Така студена е нощта
Слабите изгубиха борбата
Има толкова много като тях
На никой не му пука

Изгубени и толкова самотни
Родени, но никога познати
Оставени сам-сами
Забравени деца
Никога няма да чуете името
Те носят цялата вина
Толкова млади, за да счупят оковите
Забравени деца

Виждат
Чувстват
Вярват
Точно като нас
Смеят се
И плачат
Искат да живеят тук
Като мен и теб

Очи без блясък
Толкова уморени от сбогувания
Никога не почувствали прегръдка
Изплашени от всяко лице
Живот в лъжа
Надежда завинаги умряла

Изгубени и толкова самотни
Родени, но никога познати
Оставени сам-сами
Забравени деца
Никога няма да чуете името
Те носят цялата вина
Толкова млади, за да счупят оковите
Забравени деца


Виждат
Чувстват
Вярват
Точно като нас
Смеят се
И плачат
Искат да живеят тук
Като мен и теб


А не трябва да е така.

Ние също виждаме,
Чувстваме,
Вярваме
точно като вас
смеем се
и плачем
искаме да живеем тук
точно като вас...

Държа писмото ти
в ръката си студена
Последното изречение бе дълго.
Толкова дълго, че още гори.
Поглеждам към него...
На всеки ред е написано
поредното щастие.
Това, което остана е мрак
дъждовен облак от теб,
който не мога да спра.

Нямам нищо...
Унищожихме любовта си...
Нямам нищо,
защото нашата мечта
е вече на парчета.
Светът трябва да замлъкне
и завинаги да остане сам.
Изгубени сме,
дори и могъщи сили да се съберат.
Всичко вече е отминало.

Лешоядите кръжат над нас.
Това, което имаме още у себе си
вече не е ценно
дори и да сме заедно.
Те се приближават
зад нас, летят към нас
Искат теб и мен.
Сега ме остави да си вървя...
Не мога повече така

Нямам нищо...
Унищожихме любовта си...
Нямам нищо,
защото нашата мечта
е вече на парчета.
Светът трябва да замлъкне
и завинаги да остане сам.
Изгубени сме,
дори и могъщи сили да се съберат.
Всичко вече е отминало.

Лешоядите кръжат над нас,
убивайки поседното от теб
и последното от мен
Нямам нищо...