Емо стил

Смърт се носи около разбитите ни надежди,
а ние чакаме.
Закопани в останките на жаждата си.
Усещам, че не мога да спра да го усещам!
Знаеш ли цената на предателството си?
Ти си тази, която изгуби,
ти си тази, която ще страда!
Усещам го, сякаш всяка частица от теб стене.

Не можеш да ме повалиш,
трябва сама да се сглобиш,
от частиците, които останаха.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен или нека да умра!
Не можеш да отнемеш гордостта ми,
няма да бъда отричан.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен, или нека да умра!

Далеч над теб съм, а ти се влачиш под мен.
Там долу няма да издържиш дълго,
но аз няма да ти подам ръка.
Усещам, че не мога да спра да го усещам!
Знаеш ли цената на предателството си?
Ти си тази, която изгуби,
ти си тази, която ще страда!
Усещам го, сякаш всяка частица от теб стене.

Не можеш да ме повалиш,
трябва сама да се сглобиш,
от частиците, които останаха.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен или нека да умра!
Не можеш да отнемеш гордостта ми,
няма да бъда отричан.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен, или нека да умра!

Помниш ли как се превърна в това,
което си сега?
Помниш ли още какво е да дишаш,
без всичко в теб да боли?

Не можеш да ме повалиш,
трябва сама да се сглобиш,
от частиците, които останаха.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен или нека да умра!
Не можеш да отнемеш гордостта ми,
няма да бъда отричан.
Не остана нищо, за което да се борим.
Ще живея свободен, или нека да умра!