Емо стил

Стоя си на ъгъла на Стюърт и Авенюто,
пренебрегвайки спокойно смяната
със снимката ти в ръка.
Ти си като неясна сянка
от мъртвото ми минало
и празно съществуване.
А аз седя и се смея на ръба
на своята незначителност!

Съдбата е като мъртва
в ръцете на лошия късмет
Преди имаше някакъв смисъл,
но вече всичко е прецакано!

Сезоните се менят,
точно както и мисленето.
Аз съм като двулик клоун,
като малкия кошмар на майка ти,
размотаващ се с колата на татенцето.

Аз съм пречукан
а мозъкът ми е мъртъв.
Да, сега приличам
на отдавна изчезналия крал на глупаците.
Може да съм тъп,
но не съм толкова глупав,
за да остана с теб!