Емо стил

Вървя по пътя си самотен,
защото само него познавам.
Не знам къде ме води,
но е дом за мен и продължавам.

Вървя по празния път,
по булеварда на разбитите мечти.
Вървя натам, където спи градът
и сам вървя по него, както и преди.

Само сянката ми трепери до мен,
единствено сърцето ми опустошено бие.
Понякога мечтая някой друг да ме намери,
но ще вървя сам, докато ме открие.

Крача по невидима черта,
която е някъде там в ума,
там е граничната бразда на пропастта,
а аз вървя по ръба.

Само сянката ми трепери до мен,
единствено сърцето ми опустошено бие.
Понякога мечтая някой друг да ме намери,
но ще вървя сам, докато ме открие.

Вървя по празния път,
по булеварда на разбитите мечти.
Вървя натам, където спи градът
и сам вървя по него, както и преди.

Само сянката ми трепери до мен,
единствено сърцето ми опустошено бие.
Понякога мечтая някой друг да ме намери,
но ще вървя сам, докато ме открие.