Емо изповед: Уморих се от живота!
Не виждам смисъл да продължавам да се измъчвам по този начин. Какъв е смисълът да живее, когато най-скъпите ти същества те предават непрекъснато, когато разбереш, че приятелите ти не са съвсем искрени с теб, когато приятелят ти ти изневери с най-близката ти приятелка, когато няма с кого да споделиш, на кого да излееш всичката събрана болка и трупаш само горчивина и болка?! Такъв живот не струва пукната стотинка. Но такъв е моят живот – суров, безмилостен, жесток, черен, пропит с болка и сълзи. Такъв живот ли заслужавам? Не, не мисля. Уморих се!
Пред него с удоволствие бих предпочела смъртта. И без това на никого няма да липсвам. Дори може и да не разберат, че вече ме няма. Но това е моето спасение!
Знам какво ти аз се чувствам по същинят начин преди месец замалко да се самоубия но има поне един на тоя свят койте те обича и никога няма да те предате който ще те спре да погубиш живота си
И аз бях така,но се управих. Наистина,дори и да съм малка пак понякога де чувствам така!!!