Емо стил

Срещаме се под горящото небе,
където океанът идва
и ни отвежда далеч от лъжите ни.
Никога не каза, че ще се върнеш.
А те чаках, макар да знаех
къде ще се криеш.

Какво те държи толкова далеч от мен?

Можем да плуваме в тишина.
Можеш да ме дърпаш надолу.
Няма да изплувам за никого.
Мога бавно да потъвам
и да гледам как си отиваш.

Представям си как изглежда
да имаш всичко, от което се нуждаеш
и въпреки това да не си задоволен.
Преминаваш през водата докато гори
и не можеш да видиш през вълните,
че се блъскат в жертвата ти.

Какво те държи толкова далеко?

Можем да плуваме в тишина.
Можеш да ме дърпаш надолу.
Няма да изплувам за никого.
Мога бавно да потъвам
и да гледам как си отиваш.

Потъвам...
Доближавам това,
което не можем да разпознаем.
Плаващо лице долу в лъжите.
Ето ни без следа,
Носим вината,
а ти си толкова далеч...

Какво те държи толкова далеч от мен?

Можем да плуваме в тишина.
Можеш да ме дърпаш надолу.
Няма да изплувам за никого.
Мога бавно да потъвам
и да гледам как си отиваш.

Кажи ми къде отлетя времето ни?
И ако беше прекарано добре,
просто не ме оставяй да заспя
с чувство за празнота.

Страх ме е, че ще се пречупя,
че няма да го понеса.
Тази нощ няма да заспя,
усещайки празнотата.

Мога да почувствам натиска,
приближаващ се към мен.
По-добре ни е без теб.
Мога да почувствам натиска,
приближаващ се към мен.
По-добре ни е без теб.

Сега, когато губя надежда
и не ми остана нищо, което да покажа.
С всички дни, които пропиляхме,
се отдалечавам от дома.

Някои неща никога няма да науча
и трябва да ги оставя да си вървят.
Стоя съвсем сама,
и усещам празнотата.

Мога да почувствам натиска,
приближаващ се към мен.
По-добре ни е без теб.
Мога да почувствам натиска,
приближаващ се към мен.
По-добре ни е без теб.

Някои неща никога няма да науча
и трябва да ги оставя да си вървят. /2
Стоя съвсем сама,
и усещам празнотата.

Мога да почувствам натиска,
приближаващ се към мен.
По-добре ни е без теб.
Мога да почувствам натиска,
приближаващ се към мен.
По-добре ти е без мен.

Мисля, че имаме спешен случай! /2
Ако си мислиш, че ще си тръгна - грешиш,
защото няма да се откажа.

Чуваш ли ме?
Виждаш ли ме?
Ако си мислиш, че ще си тръгна - грешиш,
защото няма да се откажа.

Това е спешно.
Чуваш ли ме?
Не мога да кажа,
че не виждам всичко това.

Наистина вината не е твоя,
а и на никой не му пука
и не говори за това.

Виждала съм как любовта умира
прекалено много пъти,
когато заслужава да е жива.
Виждала съм те да плачеш
прекалено много пъти,
когато заслужаваш да си жив.

Пропиляваш всеки шанс,
само за да почувстваш отново...

Мисля, че е спешно... /2
Правиш най-доброто,
за да покажеш любов.
Но самият ти не знаеш какво е любов!

Затова слушаш ли?
Това е спешно.
Чуваш ли ме?
Не мога да кажа,
че не виждам всичко това.

Наистина вината не е твоя,
а и на никой не му пука
и не говори за това.

Виждала съм как любовта умира
прекалено много пъти,
когато заслужава да е жива.
Виждала съм те да плачеш
прекалено много пъти,
когато заслужаваш да си жив. /2

Прекалено дълго живях и сякаш не съм жива.
Затова ще започна отначало тази нощ.
Ще започна с теб и мен.
И когато този спомен избледнее
Ще се убедя, че е заличен
Заедно с шансовете, които имахме
Надеждата ми е притисната
Надявам се да си ме разбрал.

Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.

Научихме се да бягаме
От всичко, което ни е неприятно.
Прикриваме болката си и никой не знае,
че отвътре ни боли.
Опитах се да изгладя нещата,
Да избърша сълзите и да убия страховете си.
Но вече ти казах:

Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.

Това, че сутрин отваряш очи,
не те прави по-силен.
Защо?

Приеми го правилно този път
Нека да зарежем всичко това

Това, че сутрин отваряш очи,
не те прави по-силен.
Защо?

Прекалено дълго живях и сякаш не съм жива.
Затова ще започна отначало тази нощ.
Ще започна с теб и мен.

Не искам да бягам от всичко неприятно
Не искам, не!
Имам нужда от тази болка,
за да бъда жива.

Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.

Да, то може да те спаси!

Ако сърцето ми спре да бие
болката няма да е толкова силна.
И никога повече няма да съм длъжна
Да отговарям на никого.
Моля те, не ме карай да го правя.

Защото това никога няма да си отиде,
Но не мога да намеря думи,
с които да ти кажа,
че не искам да съм сама.
Но сега имам чувството,
че изобщо не те познавам.

Един ден ще ти омръзне
да казваш че всичко е наред.
Сигурна съм, че и тогава ще се преструвам.
Точно така, както го правя и тази нощ
Моля те, не ме карай да го правя.

Защото това никога няма да си отиде,
Но не мога да намеря думи,
с които да ти кажа,
че не искам да съм сама.
Но сега имам чувството,
че изобщо не те познавам.

Нека това да си отиде.
Нека да си отиде...

Защото това никога няма да си отиде,
Но не мога да намеря думи,
с които да ти кажа,
че не искам да съм сама.
Но сега имам чувството,
че изобщо не те познавам.

Никога няма да оставя това да си отиде.
Не мога да намеря думи,
с които да ти кажа..
Че имам чувството,
че изобщо не те познавам…

Седя в стая, скроена от големи бели стени,
а в коридорите стоят хора,
които ме гледат през прозореца на вратата
въпреки, че знаят точно за какво сме тук.

Не ги поглеждай,
накарай ги да си мислят,
че няма друго място,
на което ще си по-добре.

Винаги си на показ
всеки да гледа теб и да се учи.
Досега не знаеше ли.
Няма връщане назад,
защото този път е всичко,
което някога ще имаш.

Очевидно е, че умираш.
Доказателство е, че камерите лъжат
защото това е твоята нощ, затова се усмихни,
защото ще нарушиш стила си.
Ще нарушиш стила си.

Ако ми беше позволил,
можех да го направя.
Щях да ти покажа
как да си изградиш прегради,
да поставиш ограничения.

Отдели се от света,
от постоянната битка,
в който мразиш да се бориш,
просто обвини прожекторите.

Не ги поглеждай,
накарай ги да си мислят,
че няма друго място,
на което ще си по-добре.

Очевидно е, че умираш.
Доказателство е, че камерите лъжат
защото това е твоята нощ, затова се усмихни,
защото ще нарушиш стила

Казваш най-сладките неща
Не мога да спра сърцето си
да пее твоята мелодия.
Краката ми продължават да се движат
Под звуците на този ритъм.

Прекалено далеч стигнах,
за да се върна отново тук,
нямаш и представа,
не знаеш какво ми причини.
Няма ли някой да спре тази песен?
за да не пея.
Някой да спре тази песен,
за да не пея.

Никога не съм се влюбвала,
мога да предпазя сърцето си от нараняване.
Колкото по-дълго живея с тази идея,
толкова повече потъвам в този ритъм.

Прекалено далеч стигнах,
за да се върна отново тук,
нямаш и представа,
не знаеш какво ми причини.
Няма ли някой да спре тази песен?
за да не пея.
Някой да спре тази песен,
за да не пея.

Тя ще вземе най-доброто от мен тази вечер,
но няма да стигнеш до мен, ако не пея!
Промъква се като паяк,
не може да бъде убита,
колкото и да се опитвам.

Няма ли някой да спре тази песен?
за да не пея.
Някой да спре тази песен,
за да не пея.

Как мога да реша кое е правилно?
Когато разсъбличаш ума ми.
Не мога да спечеля твоята загубена битка.

Как мога да си върна това което имах?
Когато винаги страниш.
Но няма да ми отнемеш гордостта.
Не, не и този път.

Как стигнахме до тук?
Мислех си, че те познавам добре,
Как стигнахме до тук?
Мисля, че знам как.

Истината се крие в очите ти
и завършва на езика ти.
Само кипи в моята кръв.
Но мислиш, че аз не виждам
що за човек си?
Ако изобщо си човек.

Как стигнахме до тук?
Мислех, че те познавам добре,
как стигнахме до тук?
Мисля, че знам как.

Виждаш ли,
Какво сме сторили,
Успяхме да го направим като глупаци.
Виждаш ли,
какво сме сторили.
Успяхме да го направим като глупаци.

Как стигнахме до тук?
Мислех, че те познавам добре,
как стигнахме до тук?
Мисля, че знам как.

Има нещо,
което виждам в теб,
може и да ме убие,
искам да бъде истина.

Буташ ме и ме дърпаш надолу към теб,
но аз не знам какво, аз...

Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям за теб.
Буташ ме и ме дърпаш надолу към теб,
но не знам какво искам,
не, не знам какво искам.

Имаш някаква магия.
Хипнотизираща.
Оставяш ме безжизнена.
Мразя това.
Не си този, в когото вярвам,
Господ ми е свидетел.

Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям за теб.
Буташ ме и ме дърпаш надолу към теб,
но не знам какво искам,
не, не знам какво искам.

Не знам какво искам,
но знам, че не е теб.
Продължаваш да ме буташ и дърпаш надолу,
но знам в сърцето си - това не си ти.

Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Сега, когато се хванах
трябваше да се спра
от това да кажа нещо,
което никога не трябваше
да си помислям.
Знам в сърцето си - не си ти
Знаех, но сега знам какво искам.
Не трябваше никога да си го помислям!

Какво ти липсва най-много от живота на нормален тинейджър?
Хейли: Домът. Той се е превърнал за нас в повече в чувство, отколкото в конкретно място, защото прибирането вкъщи е повече като бягство, отколкото като почивка. Мисля, че на всеки от нас ни липсва това да си бъдем у дома.

Ти си една от малкото жени вокали. Как се отразява това на бандата?
Хейли: Това, че съм момиче, никога не е било нито пречка, нито преимущество. Може да се каже, че игнорираме това по свой начин. Мисля, че който си дава определения, си поставя граници. Ние сме рок банда и факта, че съм момиче, всички го приемат и това е.

Как обичате да се забавлявате, когато сте си вкъщи?
Джеръми: Обичаме да се разхождаме в парка и да играем фризби.
Хейли: Да. Правим нормални неща, срещаме се с приятели, ходим на кафе.

Ако можехте да имате някаква суперсила, каква бихте искали да е тя?
Джош: Да летя. Представи си, ако можеш да долетиш, докъдето си искаш, без да е нужно да се притесняваш за коли, влакове или автобуси.
Хейли: Не знам. Може би суперсилата да мога да превърна морските краставички в мляко. Аз бих искала да мога нещо съвсем непринудено и почти ненужно. И когато, все някога някой има нужда от него, тогава то да е наистина специално и истинско.

Хейли, не ти ли липсват приятелките, докато си на път сред четири момчета?
Хейли: Не. Имам две-три приятелки, на които държа, но момчетата от групата са най-добрите ми приятели, така че когато съм с тях, всичко си е супер.

Не се ли страхувате, че може да се получи като с Гуен Стефани и Хейли реши да направи свой солов проект?
Джош: Никога не знаеш какво ще се случи, но Хейли просто не е човек, който може да го направи. Ние всички много се обичаме помежду си и обожаваме бандата. Наистина не намираме смисъл в соло проектите.