Емо стил

Татко, пиша ти не за да ти кажа,
че все още те мразя,
а просто да попитам как си
и как се разпаднахме като семейство,
как се случи това?
Щастлив ли си някъде там по света?
Мислиш ли за синовете си?
Липсва ли ти малкото ти момиченце?
Когато лягаш как заспиваш?
Изобщо питаш ли се дали сме добре?
Добре сме!

Беше дълъг и труден път,
защото не беше до мен.
Защо не бе при нас през всичките нощи,
през които плакахме?
Разби сърцето на майка ми,
уби желанието за живот у децата си!
Не е правилно, но ние сме добре!
Помня дните, когато в очите ми ти бе герой,
но това е един отдавна изгубен спомен.
Прекарах толкова много години,
учейки се как да оцелея,
сега ти пиша само да ти съобщя,
че все още съм жив!

Дните, които прекарах в студ и глад,
бяха пълни с омраза,
бях толкова разгневен,
белезите са прикрити в татуираното тяло,
има неща, които ще отнеса в гроба,
но съм добре!

Беше дълъг и труден път,
защото не беше до мен.
Защо не бе при нас през всичките нощи,
през които плакахме?
Разби сърцето на майка ми,
уби желанието за живот у децата си!
Не е правилно, но ние сме добре!
Помня дните, когато в очите ми ти бе герой,
но това е един отдавна изгубен спомен.
Прекарах толкова много години,
учейки се как да оцелея,
сега ти пиша само да ти съобщя,
че все още съм жив!

Понякога ти прощавам
и този път ще призная,
че ми липсваш,
да, липсваш ми...

Беше дълъг и труден път,
защото не беше до мен.
Защо не бе при нас през всичките нощи,
през които плакахме?
Разби сърцето на майка ми,
уби желанието за живот у децата си!
Не е правилно, но ние сме добре!
Помня дните, когато в очите ми ти бе герой,
но това е един отдавна изгубен спомен.
Прекарах толкова много години,
учейки се как да оцелея,
сега ти пиша само да ти съобщя,
че все още съм жив!

Понякога ти прощавам
и този път ще призная,
че ми липсваш,
да, липсваш ми...
Чуваш ли, татко...