Писмото на едно емо
Скъпи позьори, не само, че сте изродски грозни, невероятно жалки, неописуемо дразнещи и нечувано комплексирани, но и губите своята личност, своята уникалност като хора!
Превръщате се в прости индивиди или клонинги, които крачат по улицата и заемат еднакви пози при седене! Да си емо не означава да си готин или депресиран, не го ли разбрахте най-накрая?
Кажете ми само, какво ви липсва в живота и от какво се оплаквате? Кажете ми колко е силна вашата вътрешна болка и от какво е породена тя? Вие не може да бъдете музикален стил, защото ЕМО е точно това! Защо си мислите, че ще ревем за вас, когато умрете?
Когато чуя по телевизията или прочета във вестника, че поредните дечица са загинали, защото са си играли с кухненския нож на самоубийци. Не съжалявам за тях, а за глупавата им постъпка. Този свят е изпълнен със сирачета, хора с всевъзможни увреждания и неизлечими болести, а вие глезанковци, които си имате абсолютно всичко, се правите на много нещастни? Да ви разкажа ли историята за един страхотен адвокат, който е роден без ръце? Бръсне се с краката, прави всичко с краката и е един от най-добрите! Как успява? Като малък е решил да докаже, че е кадърен и че може да се справи точно толкова добре, колкото и един нормален човек....и е успял! Въпреки всичко, той не мрънка и не се оплаква....
0 коментара:
Публикуване на коментар