Емо стил

Напоследък не съм на себе си,
Може би имам нужда от помощ.
Само аз и моето объркване,
Доверявам се на заблудите си.

Не съжалявай,
че си ме срещнал.
Извърви пътя до мен.
Върни се там, откъдето започнахме,
преди да се разпадна.

Ако можех да залича всичко,
щеше да е толкова ясно.
Стоя лице в лице с всичко,
от което се страхувам.
Гледам внимателно,
а не виждам нищо...
Толкова ли е зле, колкото изглежда,
ще открадна частица разум.
В истинския живот
последиците са истински,
но аз отминах границата на реалността.

Това не съм аз.
Това не си ти.
Това са всичките ни постъпки.
Докато не отвориш очи
и не разбереш, че това е просто илюзия.
Това не съм аз.
Това не си ти.
Това е всичко друго, но не и истина.
Докато не осъзнаем,
че това са нещата,
на които се подложихме взаимно.

Това е един кошмар,
който става толкова истински.
Напускаш ме и оставам без посока.
Сега, когато съм безпомощен,
не съм толкова себелюбив.
Кажи ми какво е да си в това положение?
Какво е да си изместен?
Сега съм без лице.
Имаш ли все още чувства?

Това не съм аз.
Това не си ти.
Това са всичките ни постъпки.
Докато не отвориш очи
и не разбереш, че това е просто илюзия.
Това не съм аз.
Това не си ти.
Това е всичко друго, но не и истина.
Докато не осъзнаем,
че това са нещата,
на които се подложихме взаимно.

Трудно ми е да повярвам,
а изглежда толкова истинско.
Напоследък всичко е привидно спокойно.
Защо не мога да се събудя?

Това не съм аз.
Това не си ти.
Това са всичките ни постъпки.
Докато не отвориш очи
и не разбереш, че това е просто илюзия.
Това не съм аз.
Това не си ти.
Това е всичко друго, но не и истина.
Докато не осъзнаем,
че това са нещата,
на които се подложихме взаимно.