Емо стил

С кръвясали очи гледам как спиш.
Топлината, която усещам до мен бавно изчезва.
Ще ме чуе ли, ако изрека името й?
Ще ме задържи ли, ако знае за позора ми?

Винаги нещо се обърква,
Пътят, по който вървя е грешен.
Винаги има някой, който да те задържи.
Никой ли не може да ми помогне да се справя?

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.
Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

Моментите умират, а не чувам крясъци.
Гледките останали вътре в мен бавно избледняват.
Ще ме чуе ли, ако изрека името й?
Ще ме задържи ли, ако знае за позора ми?

Винаги нещо се обърква,
Пътят, по който вървя е грешен.
Винаги има някой, който да те задържи.
Никой ли не може да ми помогне да се справя?

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.
Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

Виждал съм тази порутена стая и преди,
Счупените кости вече няма да заздравеят.
Задавям се в последния си дъх.
Чудя се някога ще приключи ли това?
Светът ми свърши за пореден път.

Ще ме чуе ли, ако изрека името й?
Ще ме задържи ли, ако знае за позора ми?

Винаги нещо се обърква,
Пътят, по който вървя е грешен.
Винаги има някой, който да те задържи.
Никой ли не може да ми помогне да се справя?

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.
Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.

По-добре!

Сълзите ти не капят, те се разбиват около мен.
Съвестта й поражда смут от това да се прибере вкъщи.