Емо стил

Болката вътре в мен е ужасна. Приклещила ме е здраво и отказва да ме пусне. А е толкова трудно да се живее с нея! Вече близо година съм в тая дупка и имам чувството, че никога няма да се измъкна. Когато съм с приятели навън се разсейвам за известно време, но остана ли отново сама става страшно. Самотата ме потиска адски много – тогава си пускам любимата банда на плейъра и потъвам в моя си свят. Там ми е най-добре, там се чувствам сигурна и защитена, това е моят свят – моята Емо вселена!

Добре, че приятелите ми са свестни и се подкрепяме един друг. Болно ми е, когато виждам, че и те страдат като мен, защото знам колко е жестока тази болка. Да си сам и неразбран в този огромен свят, това е може би най-страшното проклятие. Вече привикнах с болката, тя притъпи сетивата ми и дори понякога, когато се чувствам щастлива, макар и за малко, веднага се обажда съвестта ми и нашепва: “А имаш ли право си щастлива? Достойна ли си за това?”. Този глас отново ме връща на земята и ми напомня колко жесток и несправедлив е този свят с нас.