Емо стил

В основата на Емото, според едно момиче /на чийто блог се натъкнах, докато търсех определение за понятието/ стои демоничния образ. Емо децата смятат, че той е на мода. За пред хората те са усмихнати, но дълбоко в душата си те крият множество емоции – тъга, депресия, понякога дори гняв и агресия. Емо децата са самотници. Живеят в малкия си измислен от тях самите свят, а околните не винаги искат да ги разберат.

Защо наистина обществото не ги приема? Дали тази тайнственост около тях плаши или отблъсква? Според мен те ще бъдат разбрани и приети, само ако го поискат. Не съм убеден обаче доколко осъзнават, че самоизолацията им само им пречи. Ако открито говорят за своите чувства, ако не странят от връстниците си, по-лесно ще преминат през един от най-трудните периоди от живота си, а именно периодът на търсенето на себе си. Безспорно най-лесната роля е тази на жертвата и съжалявам, че трябва да го кажа, но повечето емо деца я предпочитат. По-лесно им е обясняват всичко с това, че никой не ги разбира, никой не ги приема и най-разумното решение е просто да ги няма, което е доста глупаво.

Не е нужно да ставаш Емо, само защото се чувстваш неразбран. Негативните емоции идват от самите тях, от измислената действителност, в която им е по-удобно да живеят. И така самонавивайки се в един момент децата с по-лабилна психика решават, че животът не си струва и е по-добре да сложат край на мъките си още от сега. Само, че не знаят колко интересен и вълнуващ може да е той. Трябва само да поискат да го опознаят!