Емо стил

Тази нощ се разходи сама с мъртвите
Строши портите на гробището
В роклята, която съпругът ти мрази
Надолу по пътя, избери гроба
Където прожекторите ни откриват
Пиейки до вратата на мавзолея
А те откриха на пода в банята

Липсваш ми!
Липсваш ми толкова дълго.
А допирът на устните ти
направи всичко толкова трудно...

Върни се вкъщи, не се опитвай да бягаш.
Слушай песни, които те карат да си прережеш вените...
Това не е много забавно.
Втренчен в заредено оръжие.
Така, че няма да спра да умирам.
Няма да спра да лъжа,
Ако искаш ще продължа да плача,
Получи ли това, което заслужаваш?
Затова ли винаги ме искаше?

Липсваш ми!
Липсваш ми толкова дълго.
А допирът на устните ти
направи всичко толкова трудно...

Кога ще ми липсваш?
Кога ще ми липсваш толкова дълго?
А допирът на устните ти
направи всичко толкова трудно...