Емо стил

Обединяването в групи може да се разглежда като средство за реализация на потребността за самоутвърждаване, присъща за подрастващите. Освен това неформалните обединения изпълняват и една много полезна функция – направляват и управляват социалната активност на подрастващите. Те играят важната роля на гаранти срещу евентуален културен застой. Представляват своеобразен културен авангард.

Човек, попаднал в някакво неформално движение, става частица от цялото. Той приема всички порядки и закони на новото общество. Променя се ценностната му система и начинът, по който гледа на света. Често обаче младите хора не разбират и не могат да вникнат във философията на съответната неформалка. Ще дам един пример – младите металисти причиняват масови безредици и бунтове, държат се като хулигани, чупят, рушат, съсипват всичко, което се изпречи пред погледа им смятайки, че така трябва да постъпват истинските металисти. Те не разбират или не искат да разберат, че неформалката е създадена най-вече на базата на музиката и нейното светоусещане, а не заради стремежа да разрушат всичко наоколо.

Произнеси неговото и моето име едновременно.
Само не ми казвай, че имат еднакъв вкус.
Нека листата да падат през лятото.
Нека декември блести в пламъци.

Изтривам се и се отпускам.
Започвам отново в Мексико.
Тези приятели не те обичат.
Обичат само хотелските апартаменти.

Не ми пука какво мислите.
Важното е да мислите за мен.
Най-добрите от нас могат да открият щастие ...
в несгодите.

Възползвай се.
Остави тялото си
да стане по-толерантно.
Аз не съм възможност,
а гореща вълна в дрехите ти.

Дръпни си въздух, като от цигара.
Магазин за пешки, аз ги заменям.

Аз съм истината в душата ти.
Нека китарата да крещи.
Изпоти се и млъкни.
Безплатна любов по улиците.
Но по алеите не е толкова евтино.

Тишината те задържа,
Държи те в безопасност засега.
Когато си тръгваш
стъпките ти стават по-шумни.
Всичко, от което се нуждаеше бе време.
Но сега времето ще ни унищожи.

Всичко ще свърши, ето ни и нас.
Заседнали сме в горчивата земя.
Ще пронижеш сърцето ми
и ще остана вцепенен,
докато не изчезна.

Гледаш ме как кървя.
Гледаш как кървя.

Дадох ти всичко, за да умреш с усмивка.
Всичко, което ти искаше бе да живееш известно време.
Отне ми всичко, но остана празна.
Не можеш да ме замениш, не можеш.

Почти свърши, ето ни и нас.
Заседнали сме в горчивата земя.
Ще пронижеш сърцето ми
и ще остана вцепенен,
докато не изчезна.

Гледаш ме как кървя.
Гледаш как кървя.

Всичко ще свърши, ето ни и нас.
Заседнали сме в горчивата земя.
Ще пронижеш сърцето ми
и ще остана вцепенен,
докато не изчезна.

Това е всичко, което ти дадох,
можеш да го запазиш,
Това е всичко, което ти дадох,
можеш да ме забравиш!
Обещавам да се махна,
обещай ми само едно...
Целуни очите ми и ме остави да заспя!

Това е всичко, което ти дадох,
можеш да го запазиш,
Това е всичко, което ти дадох,
можеш да ме забравиш!
Обещах ти сърцето си,
само ми обещай да пееш...
Целуни очите ми и ме остави да заспя!

Целуни очите ми и ме остави да заспя!

Това е всичко, което си мислех,
мислех, че имаш нужда от мен!
Това е всичко, което си мислех,
а сега ме смяташ за наивен.
Обещах ти сърцето си,
а ти обеща да го пазиш!
Целуни очите ми и ме остави да заспя!

Целуни очите ми и ме остави да заспя!

Намирам се перманентното състояние да се режа,
тогава защо не чувствам каквото и да било?

Това е оскверняване.

Може би забравих какво беше,
преди то да влезе в мен.

Значи това е, което те наричат
поредната безкрайна нощ,
да се чувстваш уморен от това да вярваш,
ако това е грешно или правилно,
аз мисля, че тази кауза е загубена.
Иска ми се да можех да спя,
чувствам се като някакво дете от сянка,
поредният роб на седмицата.
Представи си ако живеехме отвъд времето,
бихме могли никога да не бъдем намерени,
никога разкрити.
Ако всичко се обърка,
ако това е още една безкрайна нощ,
Знай, че винаги ще има утре.

Този нож е най-важна принадлежност.

И сега, когато целият ти
е изчезнал в пламъци,
тази нощ е все още така безкрайна.
Все още ли мислиш, че си в безопасност.
Изглежда всичко се е объркало.
Ние бяхме разкрити,
но този път няма никакво утре.

Навън съм и чаках слънцето
с широко отворени очи.
Виждах светове, на които не принадлежа.

Устата ми е пресъхнала
с думи, които не мога да произнеса.
Кажи ми, защо живеем така.

Помогни ми да се съхраня.
Ръцете ти са като кули.
Кули около мен.

Защото сме съсипани.
Какво можем да направим за да възвърнем невинността си
и всички обещания, които боготворяхме?
Върни ни живота отново,
защото просто искаме да бъдем цели.

Заключи вратите,
защото бих желала да уловя този глас.
Идва за мен тази вечер.
Всеки има право на шанс.

Под червените светлини,
ще покажа на себе си, че не беше фалшиво.

Помогни ми да се съхраня.
Ръцете ти са като кули.
Кули около мен.

Защото сме съсипани.
Какво можем да направим за да възвърнем невинността си
и всички обещания, които боготворяхме?
Върни ни живота отново,
защото просто искаме да бъдем цели.

Смятам, че всеки човек трябва поне да има представа какво е това субкултура. Привържениците на емо културата живеят сред нас и са също хора, просто си имат своите увлечения, дори бих могъл да ги нарека странности. Във всяка субкултура има най-различни хора като характери най-вече. Някои са по-плахи, други по-добри, трети агресивни, четвърти склонни към депресия и т.н.

Неформалните движения винаги са ми били интересни. Изучавайки ги внимателно се научих да проявявам повече разбиране към отделните представители. Понякога ми става обидно, когато хора, които нямат представа какво представляват отделните неформални движения, слагат всички под общ знаменател. И за какво ги обвиняват? За това, че са дръзнали да се откроят от тълпата; за това, че изразяват собственото си мнение, което не съвпада с общоприетите норми за поведение, наложени през годините от обществото. Според мен те просто се плашат от всичко, което не разбират; всичко, което е ново и непознато за тях; всичко различно.

В действителност ако проявят желание да ги опознаят, ще се изненадат, че това са едни много мили и добронамерени деца, изключително чувствителни, понякога излишно ревливи. Но като цяло никак не са лоши. С всяка изминала година емо културата печели все повече и повече привърженици сред подрастващите. Един ден може да се окаже, че и вашето дете е емо и тогава какво? Това пак си е вашето дете. То с нищо няма да бъде по-лошо от преди. Крайно време е обществото да се научи, че отделната личност трябва да се оценява според това, което прави, а не в зависимост от това към кое неформално движение принадлежи.

Всъщност субкултурата – това е огромният свят, в кой живеем и който ни открива всички оттенъци на живота.

Какво ако исках да троша.
Да ти се изсмея в лицето.
Какво би направила.
Какво ако бях паднал на земята,
не можейки да понеса повече това.
Какво би направила.

Ела, пречупи ме.
Погреби ме, погреби ме.
Вече приключих с теб.

Какво ако исках да се боря,
молейки се за остатъка от живота си.
Какво би направила?
Казваш, че си искала повече.
Какво още чакаш?
Аз не бягам от теб.

Ела, пречупи ме.
Погреби ме, погреби ме.
Вече приключих с теб.

Погледни ме в очите.
Ти ме убиваш.
Всичко, което исках, беше ти.

Пробвах да бъда някой друг,
но нищо не се промени.
Вече знам, това наистина съм аз.
Най-накрая открих себе си,
борейки се за шанс.
Вече знам, това наистина съм аз.

Ела, пречупи ме.
Погреби ме, погреби ме.
Вече приключих с теб.

Погледни ме в очите.
Ти ме убиваш.
Всичко, което исках, беше ти.

Не пропилявай момента на близост,
няма да почувстваш нищо.
Или бе изпратена за да ме спасиш?
Мислих прекалено дълго.
Няма да откриеш нищо
подходящо или с което да го компенсираш.

За да се пречупиш!
И прекратиш всички чувства.
Да изгориш!
Каквото някога дишаше.
Да подадеш ръка!
И може да отнемеш сърцето ми.
Незавършен плач.
Вик в екстаз.
И какво сполетя безупречния?
Виж какво сътворих.
(Моля те, не го прави) .
Блести така прекрасно.
(Защо не ме погледнеш)?
Сега гледай как ще ме разруши.
Връщам тук, още веднъж и започвам ...
Да се пречупвам!
Да прекратявам всички чувства.
Да изгарям!
Каквото някога дишаше!
Да подавам ръка!
И може да отнемеш сърцето ми.
Да се пречупиш!
И прекратиш всички чувства.
Да изгориш!
Каквото някога дишаше.
Да подадеш ръка!
И може да отнемеш сърцето ми.
Оставих всичко и никога не казах "Сбогом".
Оставих всичко да умре...
Видях раждането му.
Видях го как расте.
Усетих как ме променя.
Взех живота,
погълнах го бавно.
Сега той ме поглъща

Пречупи се!
И прекрати всички чувства
Изгори!
Каквото някога дишаше.
Подай ръка!
И може да отнемеш сърцето ми...

Представи си докато крача към седалките в коридора на църквата
не мога да помогна, но дочувам думите:
"Каква красива сватба!" - казват шаферките на сервитьорките,
но какъв срам, шаферката на булката е блудница".

Отговарям им - "Хората някога чували ли са трясъка на проклетата врата?"
Не, много по-добре ще е да се приемат това разумно.
Отговарям им - "Хората някога чували ли са трясъка на проклетата врата?"
Не, много по-добре ще е да се приемат това разумно.

Между другото, ако погледнем това практически сме спасили нашата сватба
Някой вдига тост, разлейте шампанското.
Между другото, ако погледнем това практически сме спасили нашата сватба
Някой вдига тост, разлейте шампанското.

Отговарям им - "Хората някога чували ли са трясъка на проклетата врата?"
Не, много по-добре ще е да се приемат това разумно.
Отговарям им - "Хората някога чували ли са трясъка на проклетата врата?"
Не, много по-добре ще е да се приемат това разумно.

Тази песен е посвещение
за всяко дете, което някога е водено на фитнес клас,
за всяко дете, никога не си имал среща за училищните танци,
за всеки, който някога е бил наричан откачалка.

Навремето в училище имахме безплатен обяд
и готините деца ни биеха.
И богатите деца караха кабриолети,
а ние трябваше да се возим с автобуса,
Навремето направихме бейзболен отбор,
но те все още ни се присмиват,
Навремето това момиче скъса с мен
затова че не бях достатъчно готин.

Малките неща, които напомнят за отминалите лоши моменти.
Малките неща, се опитват да ме съкрушат,
Малките неща, да ме оставят на мира,
Малките неща, които ме направиха това, което съм сега.

Предпочиташ да ме мразиш в този момент,
но няма да спра сега, защото не мога...

Навремето, майка ми отиде в това учреждение, защото бе разорена.
Колата, която имахме не можеше да запали и трябваше да ходим пеша,
И в същата година в нощта преди Коледа, татко отиде до магазина:
Проверихме стаята му и нещата му ги нямаше ...
и повече не го видяхме.

Аз съм синът на Ярост и Любов.
Исус от предградията.
Никой не е умрял заради греховете ми и не е отишъл в ада.
Доколкото знам...
Поне веднъж се измъкнах безнаказано.

На мен ми няма нищо.
Така трябва да бъда.
В земя на преструвки.
Никой не вярва в мен.

Взимам си телевизионния наркотик.
Докато седя на собственото си разпятие.
Във всекидневната или в собствената си утроба.
Докато майките им са далеч.
Да се влюбиш и да си задължен.
На алкохола, цигарите и Мери Джейн.
Да поддържа лудостта ми, а някой друг да прави кокаин.

На мен ми няма нищо.
Така трябва да бъда,
в земя на преструвки.
Никой не вярва в мен.

В центъра на земята, на паркинга.
От 7 до 11, където учех.
Девизът беше просто лъжа.
Той гласеше:
"Домът е там, където е сърцето", но какъв позор.
Защото сърцата не бият еднакво.
Те бият извън времето

Град на мъртвите.
На края на поредната изгубена магистрала.
Знаците подвеждат към нищото.
Град на прокълнатите,
изгубени деца, с мръсни лица.
Наистина не изглежда, че на някой му пука.

Прочетох графитите в банята.
Като свещените ръкописи от търговския център.
Така, че изглеждаше, че трябва да се изповяда.
Не каза много, но се съгласи,
че центърът на Земята - това е краят на света.
Наистина би могло да ми пука по-малко.

Град на мъртвите.
На края на поредната изгубена магистрала.
Знаците подвеждат към нищото.
Град на прокълнатите,
изгубени деца, с мръсни лица.
Наистина не изглежда, че на някой му пука.

Всички са пълни боклуци.
Родени и възпитани в двуличие.
Сърцата се движат в кръг, но никога не са спасени.
От люлката до гроба.
Ние сме деца на войната и мира.
От Анахайм, до Близкия изток.
Ние сме измислиците и последователите на
Исус от предградията.
Земя на преструвки - никой не ми вярва.
Земя на преструвки.
Аз също не вярвам.
Но не ми пука!

Скъпи влюбени, чувате ли ме?
Не мога да си спомня дума от това, което казвахте.
Обезумели ли сме, или аз съм обезпокоен?
Пространството между вас е ненормално и несигурно.
Терапия, би ли запълнила празнината?
Умствено изостанал ли съм или просто съм прекалено радостен?
Никой не е перфектен и започнах да ви обвинявам.
Поради липса на по-добра дума.
И това е най-доброто ми извинение.

Да живееш без да дишаш,
е все едно да умреш в трагедия.
Да бягаш, да тичаш надалеч.
Да откриеш това, в което вярваш.
Тръгвам си зад този ураган от лъжи.
Изгубих вярата си в това.
Този град, който не съществува.

Така, че бягам, тичам надалеч.
Към светлината на мазохист.
Тръгвам си зад този ураган от лъжи.
Преминавам тази линия.
Милион и един пъти.
Но не и този път!

Не се срамувам.
Няма да се извиня.
Когато няма къде да отидеш.
Бягаш далеч от болката.
Когато си бил жертва.
На разкази от още един разбит дом.

Когато Луната се влюби в Слънцето,
небето бе като злато.
Небето бе като злато,
когато денят се запозна с нощта.

Когато слънцето откри Луната,
тя пиеше чай в градината
под зелената сянка на дървото
в средата на лятото.

Когато Луната откри Слънцето,
изглеждаше като че ли не му пукаше,
но нейните очи запомниха неговите черти,
в средата на лятото.

В средата на лятото
небето бе като злато,
небето беше като злато,
когато денят се запозна с нощта.

Лято,
небето бе като злато,
небето бе като злато,
когато денят се запозна с нощта.
Лято,
небето беше като злато,
когато денят се запозна с нощта.

Той каза:
"Ще бъде ли всичко наред,
ако просто си седим и си
поговорим за мъничко,
освен ако не искаш
да променим времето
и ще накарам да се усмихнеш"

Тя каза:
"Добре, ако ми обещаеш,
че няма да разбиваш
малкото ми сърце,
или да ме оставиш сама през лятото"

Той просто се разхождаше
и тогава се влюби,
не знаеше как,
той просто не можеше
да се върне назад,
просто се разхождаше наоколо
и се влюби.

Лято,
небето бе като злато,
небето бе като злато,
когато денят се запозна с нощта.
Лято,
небето беше като злато,
когато денят се запозна с нощта.

Емо или не, едно нещо запомнете - всеки има правото да избира да бъде фен да Eмото или не. Психическият опит не влияе на личността като цяло. Изобщо не става въпрос за това как изглеждат тези младежи, а за начина, по който се грижат за себе си.

Както казват повечето хора, които не харесват новата модна култура, Eмото се характеризира като едно краткотрайно желание, което ще бъде забравено в близко бъдеще. То един преходен етап в развитието на всеки тинейджър, който ще отшуми, дори по-бързо и от младежките пъпки.

На музикалната сцена критиците ги определят като лишени от талант и артистични заслуги аматьори, тъй като най-често само ръмжат или крещят. В текстовете им няма грам смисъл – единственото, което може да се долови между крясъците са отрицателно заредени думички от типа на смърт, болка, тъга и т.н. Нормално е лабилната младежка психика да се впечатлява от подобни текстове и още по-депресираща музика и първият възникнал проблем да посегне към бръснарското ножче.

Аз самия също не харесвам Емото като стил, и съм съгласен с мнението на критиците, но се старая да бъда толерантен.

Лежа на земята
неподвижен от болка.
Мога да видя живота си,
Преминаващ пред очите ми.
Спя ли?
Всичко това сън ли е?
Събуди ме, аз живея в кошмар.

Няма да умра!
Ще оцелея!

Няма да умра, ще те чакам тук.
Чувствам се жив, когато си до мен.
Няма да умра, ще те чакам тук.
В смъртния си час.

На това легло лежа.
Губя всичко.
Мога да видя живота си
Преминаващ покрай мен.
Не беше ли това твърде много.
Или просто недостатъчно.
Събуди ме, аз живея в кошмар.

Няма да умра!
Ще оцелея!

Няма да умра, ще те чакам тук.
Чувствам се жив, когато си до мен.
Няма да умра, ще те чакам тук.
В смъртния си час.

Няма да умра, ще те чакам тук.
Чувствам се жив, когато си до мен.
Няма да умра, ще те чакам тук.
В смъртния си час.

Какво ти липсва най-много от живота на нормален тинейджър?
Хейли: Домът. Той се е превърнал за нас в повече в чувство, отколкото в конкретно място, защото прибирането вкъщи е повече като бягство, отколкото като почивка. Мисля, че на всеки от нас ни липсва това да си бъдем у дома.

Ти си една от малкото жени вокали. Как се отразява това на бандата?
Хейли: Това, че съм момиче, никога не е било нито пречка, нито преимущество. Може да се каже, че игнорираме това по свой начин. Мисля, че който си дава определения, си поставя граници. Ние сме рок банда и факта, че съм момиче, всички го приемат и това е.

Как обичате да се забавлявате, когато сте си вкъщи?
Джеръми: Обичаме да се разхождаме в парка и да играем фризби.
Хейли: Да. Правим нормални неща, срещаме се с приятели, ходим на кафе.

Ако можехте да имате някаква суперсила, каква бихте искали да е тя?
Джош: Да летя. Представи си, ако можеш да долетиш, докъдето си искаш, без да е нужно да се притесняваш за коли, влакове или автобуси.
Хейли: Не знам. Може би суперсилата да мога да превърна морските краставички в мляко. Аз бих искала да мога нещо съвсем непринудено и почти ненужно. И когато, все някога някой има нужда от него, тогава то да е наистина специално и истинско.

Хейли, не ти ли липсват приятелките, докато си на път сред четири момчета?
Хейли: Не. Имам две-три приятелки, на които държа, но момчетата от групата са най-добрите ми приятели, така че когато съм с тях, всичко си е супер.

Не се ли страхувате, че може да се получи като с Гуен Стефани и Хейли реши да направи свой солов проект?
Джош: Никога не знаеш какво ще се случи, но Хейли просто не е човек, който може да го направи. Ние всички много се обичаме помежду си и обожаваме бандата. Наистина не намираме смисъл в соло проектите.

Това са най-хубавите ти години.
Не приемай съвета ми.
И без това нямаш нужда от добри момчета.
Аз съм в страхотно настроение,
защото проверявах списъка и
подаръците, които ще получиш от мен са:

Едно неловко мълчание
и две очаквания за теб.
Заспивайки плачеща,
в очакване до телефона,
Всичко, което искам от теб тази година,
е да посветиш последната си глътка въздух на мен
преди всичко да свърши.

Не се връщай в къщи за Коледа.
Ти си последното нещо, което искам да видя
под коледното дърво.
Весела Коледа.
Ще се безпокоя по-малко.

Щастлива нова година, бейби.
Дължиш ми най-хубавия подарък,
за който някога ще те помоля.
Да не се обаждаш,
когато снегът вали.
Това е единственото,
което искам от теб тази година.

Едно неловко мълчание
и две очаквания за теб.
Заспивайки плачеща,
в очакване до телефона,
Всичко, което искам от теб тази година,
е да посветиш последната си глътка въздух на мен
преди всичко да свърши.

Не се връщай в къщи за Коледа.
Ти си последното нещо, което искам да видя
под коледното дърво.
Весела Коледа.
Ще се безпокоя по-малко.

Всичко започва, когато 13-годишната Хейли Уилямс се премества от родния си град Меридиан, щата Мисисипи, във Франклин, щата Тенеси. В местното училище, където Хейли започва да учи, се запознава с братята Джош и Зак Фаро и заради любовта си към музиката се записва на уроци по пеене. Тогава тримата свирят в различни малки групи, но постепенно заедно с още няколко приятели започват да се събират и упражняват след училище.

Нещата се задълбочават и те решават да направят истинска група. Отначало момчетата били против да вземат момиче за вокал на бъдещата Раramore, но тъй като били много добри приятели на Хейли, а и песните, които пишела, им харесвали, всичко се наредило.

През 2004-а Джош Фаро (китара, бек вокали), Зак Фаро (барабани), Джеръми Дейвис (бас китара), Хейли Уилямс (вокал) и последният присъединил се към групата Джейсън Бинъм (ритъм китара) официално създават Раramore.

Името на бандата си взимат от второто име на един от приятелите си, докато групата „още свири в гаража". Харесват значението на думата раramour (таен любовник) и решават да се кръстят така, като използват изписването Раramore.

Малко преди записа на дебютния им албум Аll We Know Is Falling Дейвис напуска бандата по лични причини. Останалите четирима продължават работа по проекта, в който проличава и тъгата им по раздялата с Джеръми.

Преди да заминат на турне, за заместник на Дейвис бандата взима бас китариста Джон Ембри, който обаче свири с тях само пет месеца.

След това групата моли Джеръми отново да се върне при тях и Ембри си отива. Малко по-късно Джейсън Бинъм е заменен от Хънтър Ламб. След много работа, участия и промени в състава си през лятото на 2006-а Раramore пробиват на музикалната сцена.

През същата година печелят награда за най-добра нова банда, а читателите на английското списание Кеrrang класират Хейли на второ място в класацията за най-секси дами.

Вторият им албум Riot! излиза през март миналата година, а в него Хънтър Ламб е заменен от стария приятел на братята Фаро Тейлър Йорк. Хънтър се оттегля от бандата в началото на 2007-а, за да се ожени.

През 2008-а групата получи и номинация за наградите на МТV за най-добро рок видео към парчето им Сrush-crush-crush.

Майк Дърнт е роден на 4 май 1972 в Калифорния. Още в училище се запознава с Били Джо и покрай музиката се сприятеляват. В продължение на месеци свирели в гаража на Били Джо, докато на края той се премества да живее у тях. В началото и двамата свирели водещата китара, но по-късно Майк се увлича по бас китарата.

Двамата си сформират група Sweet children, която обаче по нищо не се отличава от многото подобни младежки групи. Скоро обаче ги забелязва Лари Ливърмор, който притежава звукозаписна компания, много харесва музиката, която правят и им предлага да да правят един запис в неговото студио. Така бял свят вижда първият им сингъл 1000 Hours. Тогава сменят и името на групата на Green Day, което както и Sweet children, също е тяхна песен.

За разлика от Били Джо, който напуснал училище, за да отдели повече време на бандата, Майк завършва средното си образование при това с добър успех.

През 1996 година се жени за приятелката си Анастасия, от която има дъщеричка. Малко по-късно се развеждат, но и до ден днешен са в приятелски отношения.

Любовта към музиката предвещава сериозно развитие за Били Джо Армстронг, когато получава електрическа китара - Fernandes Statocaster, която нарича "Блу". И до днес той не се разделя с нея.

Дарбата, наследена от родителите му се проявява още на 5 години, когато Били Джо записва песента "Look For Love" за местен лейбъл, а първата си песен "Why Do You Want Him?" съчинява на 14. Парчето влиза в дебютния албум на Грийн Дей - 1039 / Smoothed Out Slappy Hours (издаден през 1989 г).

В шести клас Били Джо се запознава с Майк Дърнт, сприятеляват се, а в гимназията създават бандата Sweet Children. С времето "Сладките Дечица" започват да употребяват фразата "Зелен ден" от детския сериал "Улица Сезам", която означава мързелив ден. Друга версия за името на Green Day е едно парче, вдъхновено от първата среща на Били Джо с тревата.

По-късно към групата се присъединява Ал Собранте, заместен след това от сегашния барабанист Тре Куул. След първите успехи на бандата Billie Joe напуска училище. В училище е известен като "Two Dollar Bill", защото той снабдявал училището с марихуана за два долара.

През 2005 година Били Джо Армстронг е избран за най-секси рокаджия. Той е роден на 17.02.1972 година. През 1994 се жени за дългогодишната си приятелка, от която има две деца.

Франк Едвин Райт (известен като Тре Куул) е роден на 9.12.1972 година. Той е и най-младия член на Green Day. Роден е във Франкфурт, Германия. Отгледан е от баща си, заедно с двамата си братя. След като баща му напуска армията се местят в Калифорния.

По същото време неговият съсед Лари Ливърмор сформирал група на име The Lookouts и се нуждаел от барабанист. Помолил Франк, който тогава бил едва 12-годишен, да се присъедини към групата. Тъй като всички останали членове имали странни прякори, Лари нарекъл измислил прекора на Фрак – Тре Куул, което в превод от френски означава „готин”. За Тре барабаните били целият му живот. Съвсем рано напуска училище и се отдава изцяло на музиката.

След като Джон Кифмайър напуска Green Day, бандата се нуждаела от нов барабанист. Лари Ливермор посъветвал Били и Майк, че Тре е перфектния барабанист за бандата. Известно време свирили заедно, допаднали си много и така Тре се присъединява към групата.

През март 1995 година, Тре се жени за дългогодишната си приятелка. Няколко месеца по-късно се ражда и дъщеря им Рамона. Скоро след това се развеждат, а пред 2000 година Тре за втори път минава под венчилото, но и този брък не издържа дълго. От него той има син Франкито. И с двете си бивши съпруги Тре поддържа чудесни отношения и прекарва доста време с децата си.

Започнах борба със себе си.
Най- добрата защита е да се преструваш.
Да мисля за себе си, както всеки нормален човек,
единствения друг изход е да забравя.

Чувстваш ли, че сякаш не сме живели?
Чувстваш ли, че сякаш всичко едва започва?

За намериш себе си, просто погледни в останките на миналото си.
За да загубиш всичко, е необходимо просто да излъжеш.
Наясно сме с разбиранията си и няма да ги променим.
Време е за действие, време е да действаме!
Време е за действие, време е да действаме!

Чувстваш ли, че сякаш не сме живели?
Чувстваш ли, че сякаш всичко едва започва?
Чувстваш ли, че сме били живи само вътре в себе си?
Не изглежда ли така сякаш всичко едва сега започва?
Всичко едва сега започва.

Еволюцията приближава!
Революцията започна!

Всички мои любими приятели
се изпариха във въздуха.
Трудно е да летиш,
когато дори не можеш да тичаш.
Някога имах целия свят.
Сега нямам никого.

Ако имах нужда от някой, който да ме контролира,
ако имах нужда от някой, който да ме потиска,
щях да сменя посоката си
и да спася себе си, преди да се... удавя
Ако имах нужда от някой, който да ме контролира,
ако имах нужда от някой, който да ме командва,
щях да сменя посоката си
и да спася себе си преди да се... удавя.

Добро утро, ден!
Съжалявам, ти не си тук.
Но всички пъти досега
не бяха толкова неясни,
Трудно е да вървиш
когато дори не можеш да пълзиш.
Някога имах целия свят.
Но сега изгубих всичко.

Ако имах нужда от някой, който да ме контролира,
ако имах нужда от някой, който да ме потиска,
щях да сменя посоката си
и да спася себе си, преди да се... удавя
Ако имах нужда от някой, който да ме контролира,
ако имах нужда от някой, който да ме командва,
щях да сменя посоката си
и да спася себе си преди да се... удавя.

Време е отново да се разделим
и това те подлудява.
Всеки път, когато си отида,
разстоянието става все по - голямо,
но това ни прави по-силни.

Трябва ли всичко около мен да се разпада?
Ще останеш ли с мен?
Трябва ли да сгреша и да падна
за да събера парчетата?

Забрави за всичко, през което сме преминали,
искам да остана тук завинаги.
Тук с теб ще се изправя пред всичко,
искам да остана тук завинаги.

Дните отминават,
безсилен съм да ги спра
а това ме побърква.
Часовете се изнизват
боли ме когато си помисля,
че скоро това ще свърши.

Трябва ли, всичко, около мен да се разпада?
Ще останеш ли с мен?
Трябва ли да сгреша и да падна
за да събера парчетата?

Забрави за всичко, през което сме преминали,
искам да остана тук завинаги.
Тук с теб, ще се изправя пред всичко,
искам да остана тук завинаги.

Винаги и завинаги...

Връщаме се на улицата, откъдето започнахме.
Чувстваме се добре, като любовници, нали знаеш.
Сега се чувстваме толкова добре.

Избери мислите, които трябваше да прочетем.
Изглежда, че това е краят на историята,
но знаем, че това е просто краят на света.

Връщаме се на улицата, откъдето започнахме.
Чувстваме се добре, като любовници, нали знаеш.

На място, където мислите разцъфтяват
в стая, където е девет вечерта
и знаем, че това може да бъде
и знаем, че това трябва да е
и знаеш, че го желаеш силно
защото е девет часа вечерта!

Очите ти са големи колкото луната,
можеш и си способна да го направиш.
Чувстваме се толкова добре.
Начинът, по който го правим
когато е девет часа вечерта.

Очите ти са големи колкото луната,
можеш и си способна да го направиш.
Чувстваме се толкова добре.

Връщаме се на улицата, по старите си стъпки.
Изгубени в неповторимите си чувства,
сега разбираш какво имах предвид

Връщаме се на улицата, връщаме се на място.
Връщаме се в стаята, откъдето всичко започна.
Връщаме се на улицата, връщаме се на място.
Връщаме се в стаята, откъдето всичко започна.
Защото е девет часа вечерта.

Очите ти са големи колкото луната,
можеш и си способна да го направиш.
Чувстваме се толкова добре.
Начинът, по който го правим
когато е девет часа вечерта.

Нещо не е наред,
мога да го усетя отново.
Това не е първият път,
когато си ме оставял да чакам.
Тъжни извинения и напразни надежди.
Осъзнах, че това се случва
и все още не знам защо те допуснах до себе си.

Знам го от много отдавна,
толкова си предвидим.
Знаех си, че нещо ще се обърка.
Не е нужно да се обаждаш,
или да казваш каквото и да е.
Толкова си предвидим.

Запази си напразните думи
и не спазените обещания.
И цялото време, което ми отне,
защото приключих с теб.
Мога да го пренебрегна.
Ще направя всичко, което трябва.
Сега се променям, живея,
Връщам ти обратно това, което си ми дал -
нямам нужда от нищо.

Знам го от много отдавна,
толкова си предвидим.
Знаех си, че нещо ще се обърка.
Не е нужно да се обаждаш,
или да казваш каквото и да е.
Толкова си предвидим.

Където и да отида,
когото и да срещна,
всеки път, когато се опитам да се влюбя,
всички искат да знаят защо сърцето ми е разбито?
Защо съм толкова студена?
Защо съм толкова затворена в себе си?
Защо съм уплашена?
От какво се боя?
Аз дори и не знам,
тази история няма край.
Аз ще чакам,
ще търся начин,
ще се надявам,
ще си мечтая да се върнеш...
Но зная края на тази история - ти никога няма да се върнеш.

Знам го от много отдавна,
толкова си предвидим.
Знаех си, че нещо ще се обърка.
Не е нужно да се обаждаш,
или да казваш каквото и да е.
Толкова си предвидим.

Където и да отида,
до края на живота ми
всеки, който обичам,
всеки, за който ме е грижа,
всички искат да знаят какво не ми е наред.
Аз знам какво не ми е наред,
знам какво е и приключвам с него точно сега!

Историята на групата започва през 2006 г. когато приятелите от училище Ян и Вова решават да създадат своя група. До него момент и двамата са свирили в малки, никому неизвестни групи и решават да създадат своя, която да се отличава значително от местните групи.

В резултат биват открити невероятно талантливият барабанист Максим и басистът Сергей. Започват усилени репетиции, амбициозните момчета подготвят нови песни и само след половин година записват първото си демо в съседния град Ярослав и започват усилена подготовка за концерти. Композицията им “В пятнах” влиза в два сборни албума и много допада на слушателите.

Малко по-късно групата сменя бас-китариста си и това повлиява много силно на музиката на групата. Всички членове на младежката банда имат различни музикални предпочитания. Харесват различни стилове, а любовта към музиката е това, което ги обединява.

За своето творчество амбициозните младежи споделят, че се стараят да не се ограничават до определен стил. Свирят музиката, която им харесва и по начина, по който я усещат.

Обикновено групата се определя като пост-гръндж, която според тях е много неправилно. Музиката на група Sangie е интересна симбиоза от гръндж, емо, ню-метъл, пост-хардкор и какво ли още не. Определено група има много интересно и индивидуално звучене. Неслучайно за толкова кратко време става много популярна в Русия.

Държа ръката ти в ледения ти танц.
Тогава бих ти казал.
Можехме да отидем на магистралата,
с този багажник, пълен с патрони.
Бих приключил дните си с теб сред дъжд от куршуми.

Опитвам се да ти кажа,
колко много значиш за мен.
След всичко, което преживяхме заедно.

Ще продължа да бъда до края с теб.
Запасен с алкохол и бензин - резервоарът е пълен.
Чувствам, че няма какво да направя.
Освен да ти се докажа и ще продължим да бягаме.

Но този път го искам.
Ще ти кажа, колко много значиш за мен.
Когато снегът пада от пустинното небе.
До края.
Опитвам се да ти кажа,
колко много значиш за мен.
Когато дните изчезват и нощите растат.
Ние ставаме студени.

Но този път ще им покажем.
Ще им покажем, колко много значим.
Когато снегът пада от пустинното небе.
До края...

Когато оловото вали ще умрат и нашите фантоми.
Завинаги!
Като плашила, горивото, пламъкът, изгаряме.
Завинаги!
Знаеш колко много искам да ти покажа, че си единствената.
Като легло от рози има десетки причини в това оръжие.

И когато падаме в тази локва от кръв...
И когато докосваме ръцете си...
И когато падаме в тази локва от кръв...
И когато падаме ще видя очите ти...
В тази локва от кръв, ще срещна очите ти...
Искам го завинаги!

- Планирате ли нов албум и с какво той ще се отличава от останалите? С какво се занимавате през свободното си от концерти време /ако имате такова/?

- През септември планираме да издадем DVD албум, в който сме събрали най-хубавите ни клипове, интересни моменти от концерти и т.н. А новият ни албум ще излезе през 2009 г. Ще се различава много от всичко, което е пускано на пазара до този момент, но като излезе сами ще разберете. В свободното си време предпочитаме да ходим на кино, да спортуваме и да пътуваме. За съжаление сводното ни време свърши и сего ни очакват много участия и концерти.

- Какво изпитвате преди да излезете на сцена и имате ли някакви специални ритуали преди концерт?

- Непрекъснато ни задават този въпрос. Някакви специални ритуали нямаме. Но преди първата песен никога не говорим помежду си. Когато излезем на сцената, първата ни работа е да се здрависаме с публиката. Така беше от самото начало и до ден днешен го правим това. На нас е важно да усетим феновете си.

- Разкажете как се роди композицията “Септември”?

- Историята е много интересна. Нашият китарист Дък я сънувал. Сутринта като дойде я изсвири и на всички много ни допадна.

- Планирате ли някакви промени в състава на групата в бъдеще?

- Всичко е възможно, но засега не мислим за подобни промени.

- Имало ли е моменти, когато сте се чувствали неловко пред публиката?

- Не, винаги се чувстваме много добре, когато свирим пред публика. Разбира се случвало се е да имаме технически или организационни проблеми, но това по никакъв начин не се е отразявало и не ни е карало да се чувстваме неловко пред публиката. Винаги свирим с настроение от началото до края на участията си.

- Пречи ли любовта на творчеството ви?

- По-скоро помага.

- Имате ли музикално образование? Необходимо ли е то на един музикант?

- Всички членове на нашата банда има музикално образование. То е много важно и така се работи по-добре.

- Кажете ми честно каква е тайната на вашия успех? Безспорно в Русия сте една от най-популярните групи. Има лли някаква формула за да се създаде една успешна група?

- Отговорът на този въпрос ще намерите в новият ни DVD албум. Формула определено има, но към нея трябва да се прибавят и многото усилия и труд, които всеки един от нас полага, за да се получи крайният добър резултат. Необходимо е да се работи не всеки ден, а всяка минута. И все пак не всичко зависи от музикантите. Необходим е и късмет, важно е да срещнеш правилните хора, на правилното място, в правилното време. При нас се получи точно така и всички виждате крайният резултат.

- Кои групи са ви оказали най-голямо влияние?
- Няма определени групи, които да са ни повлияли. Слушаме много и различна музика. Стараем се от всичко, което чуем да извлечем интересното, свежото, модерното и пречупено през нашия ъгъл, така правим нашата музика.

В средата на една престрелка.
В центъра на един ресторант
крещят: "Излез с вдигнати ръце!"
Никога няма да ме хванат.
Като куршум през ято гълъби.
Да водиш тази война срещу вярата си в мен.
Животът ти никога няма да бъде същият.
Помоли се пред майка си.
Кажи се молитвата!

Сега! Но не мога и не знам.
Как ние - двама мъже, както бог ни е създал.
Но не мога, не, не мога.
Твърде много, твърде късно, или това не е достатъчно.
Болка в сърцето ми, заради предсмъртното ти желание.
Ще целуна устните ти отново!

Всички те мамят на карти.
А проверяващите са изгубени
Съкилийникът ми е убиец.
Те ме карат да правя лицеви опори,
но на никой не му пука, ако си объркан.
Объркан ли съм?
Мамо, липсваш ми!
Ще ми дадат ли електрическия стол?
Или смъртоносна инжекция?
Или ще увиснеш на въжето, ако посмееш?
Никой не знае за неприятностите, които съм виждал.

Какво те помолиха в твоята стая?
Ще те накарат ли да искаш да кажеш -
Всичко хубаво?
Но не си спомням,
защо си спомням само теб?!

Имаш ли ключове от хотела?
Защото ще подпаля този нещастник!

Животът е само мечта за мъртвите!
Но няма да умра сам.
Ще умра заедно с приятелите си!

Момчета и момичета
на всякаква възраст,
искате ли да видите нещо странно?

Eлате с нас за да видите,
Хелоуин в нашия град.

Tова е Хелоуин, това е Хелоуин,
тиквени писъци в тъмна нощ.

Това е Хелоуин, всички се приготвят за него.
Пакост или лакомство,
докато съседът не умре от борбата.
Това е нашият град, всички крещят.

Аз съм този, който се крие под леглото ти,
с остри като бръснач зъби
и кърваво червени очи.

Аз съм този, който се крие под стълбите ти.
Пръстите ми приличат на змии и имам паяци в косата.

Това е Хелоуин, това е Хелоуин.

В този град се обаждаме по домовете,
всички се поздравяват с тиквената песен.

Този град не ти ли харесва вече?
Всички са в очакване на следващата изненада.

Някъде в ъгъла, се някой крие в купчината боклуци.
Някои чакат за да ти се нахвърлят.

Изплаши ли се?

Е, дотук добре.
Кажи го веднъж, кажи го два пъти.
Пожелай си късмет и хвърли заровете.
Надбягване с луната до късна нощ.

В нашият град е Хелоуин!

Аз съм клоунът с откъснатото лице.
Профучавам и заминавам безследно.

Аз съм този, който казва "Кой е там".
Аз съм ветрецът, който минава през косите ти.

Аз съм сянката от луната в нощта,
завземайки сънищата ти изпълнени с война.

Предложенията идват отвсякъде.
Животът не е забавен без Хелоуин.

Това е работата ни, ако не разбираш,
в града е Хелоуин.

Не ти ли харесва вече?
Всеки чака следващата изненада.
Скелетът Джак, може да те нападне в гръб.

И ще извикаш като на банди,
ще те изкара от кожата ти.
Това е Хелоуин, всеки крещи.
Харесва ми, когато всеки прави
път на някой специален човек.

Нашият Джак е кралят на кърпената тиква
и всеки поздравява краля на тиквата.

Това е Хелоуин, това е Хелоуин!

В този град се обаждаме по домовете.
Всички се поздравяват с тиквената песен.