Емо стил

Аз съм синът на Ярост и Любов.
Исус от предградията.
Никой не е умрял заради греховете ми и не е отишъл в ада.
Доколкото знам...
Поне веднъж се измъкнах безнаказано.

На мен ми няма нищо.
Така трябва да бъда.
В земя на преструвки.
Никой не вярва в мен.

Взимам си телевизионния наркотик.
Докато седя на собственото си разпятие.
Във всекидневната или в собствената си утроба.
Докато майките им са далеч.
Да се влюбиш и да си задължен.
На алкохола, цигарите и Мери Джейн.
Да поддържа лудостта ми, а някой друг да прави кокаин.

На мен ми няма нищо.
Така трябва да бъда,
в земя на преструвки.
Никой не вярва в мен.

В центъра на земята, на паркинга.
От 7 до 11, където учех.
Девизът беше просто лъжа.
Той гласеше:
"Домът е там, където е сърцето", но какъв позор.
Защото сърцата не бият еднакво.
Те бият извън времето

Град на мъртвите.
На края на поредната изгубена магистрала.
Знаците подвеждат към нищото.
Град на прокълнатите,
изгубени деца, с мръсни лица.
Наистина не изглежда, че на някой му пука.

Прочетох графитите в банята.
Като свещените ръкописи от търговския център.
Така, че изглеждаше, че трябва да се изповяда.
Не каза много, но се съгласи,
че центърът на Земята - това е краят на света.
Наистина би могло да ми пука по-малко.

Град на мъртвите.
На края на поредната изгубена магистрала.
Знаците подвеждат към нищото.
Град на прокълнатите,
изгубени деца, с мръсни лица.
Наистина не изглежда, че на някой му пука.

Всички са пълни боклуци.
Родени и възпитани в двуличие.
Сърцата се движат в кръг, но никога не са спасени.
От люлката до гроба.
Ние сме деца на войната и мира.
От Анахайм, до Близкия изток.
Ние сме измислиците и последователите на
Исус от предградията.
Земя на преструвки - никой не ми вярва.
Земя на преструвки.
Аз също не вярвам.
Но не ми пука!

Скъпи влюбени, чувате ли ме?
Не мога да си спомня дума от това, което казвахте.
Обезумели ли сме, или аз съм обезпокоен?
Пространството между вас е ненормално и несигурно.
Терапия, би ли запълнила празнината?
Умствено изостанал ли съм или просто съм прекалено радостен?
Никой не е перфектен и започнах да ви обвинявам.
Поради липса на по-добра дума.
И това е най-доброто ми извинение.

Да живееш без да дишаш,
е все едно да умреш в трагедия.
Да бягаш, да тичаш надалеч.
Да откриеш това, в което вярваш.
Тръгвам си зад този ураган от лъжи.
Изгубих вярата си в това.
Този град, който не съществува.

Така, че бягам, тичам надалеч.
Към светлината на мазохист.
Тръгвам си зад този ураган от лъжи.
Преминавам тази линия.
Милион и един пъти.
Но не и този път!

Не се срамувам.
Няма да се извиня.
Когато няма къде да отидеш.
Бягаш далеч от болката.
Когато си бил жертва.
На разкази от още един разбит дом.