Емо стил

Смятам, че всеки човек трябва поне да има представа какво е това субкултура. Привържениците на емо културата живеят сред нас и са също хора, просто си имат своите увлечения, дори бих могъл да ги нарека странности. Във всяка субкултура има най-различни хора като характери най-вече. Някои са по-плахи, други по-добри, трети агресивни, четвърти склонни към депресия и т.н.

Неформалните движения винаги са ми били интересни. Изучавайки ги внимателно се научих да проявявам повече разбиране към отделните представители. Понякога ми става обидно, когато хора, които нямат представа какво представляват отделните неформални движения, слагат всички под общ знаменател. И за какво ги обвиняват? За това, че са дръзнали да се откроят от тълпата; за това, че изразяват собственото си мнение, което не съвпада с общоприетите норми за поведение, наложени през годините от обществото. Според мен те просто се плашат от всичко, което не разбират; всичко, което е ново и непознато за тях; всичко различно.

В действителност ако проявят желание да ги опознаят, ще се изненадат, че това са едни много мили и добронамерени деца, изключително чувствителни, понякога излишно ревливи. Но като цяло никак не са лоши. С всяка изминала година емо културата печели все повече и повече привърженици сред подрастващите. Един ден може да се окаже, че и вашето дете е емо и тогава какво? Това пак си е вашето дете. То с нищо няма да бъде по-лошо от преди. Крайно време е обществото да се научи, че отделната личност трябва да се оценява според това, което прави, а не в зависимост от това към кое неформално движение принадлежи.

Всъщност субкултурата – това е огромният свят, в кой живеем и който ни открива всички оттенъци на живота.