Интервю с група Paramore
Какво ти липсва най-много от живота на нормален тинейджър?
Хейли: Домът. Той се е превърнал за нас в повече в чувство, отколкото в конкретно място, защото прибирането вкъщи е повече като бягство, отколкото като почивка. Мисля, че на всеки от нас ни липсва това да си бъдем у дома.
Ти си една от малкото жени вокали. Как се отразява това на бандата?
Хейли: Това, че съм момиче, никога не е било нито пречка, нито преимущество. Може да се каже, че игнорираме това по свой начин. Мисля, че който си дава определения, си поставя граници. Ние сме рок банда и факта, че съм момиче, всички го приемат и това е.
Как обичате да се забавлявате, когато сте си вкъщи?
Джеръми: Обичаме да се разхождаме в парка и да играем фризби.
Хейли: Да. Правим нормални неща, срещаме се с приятели, ходим на кафе.
Ако можехте да имате някаква суперсила, каква бихте искали да е тя?
Джош: Да летя. Представи си, ако можеш да долетиш, докъдето си искаш, без да е нужно да се притесняваш за коли, влакове или автобуси.
Хейли: Не знам. Може би суперсилата да мога да превърна морските краставички в мляко. Аз бих искала да мога нещо съвсем непринудено и почти ненужно. И когато, все някога някой има нужда от него, тогава то да е наистина специално и истинско.
Хейли, не ти ли липсват приятелките, докато си на път сред четири момчета?
Хейли: Не. Имам две-три приятелки, на които държа, но момчетата от групата са най-добрите ми приятели, така че когато съм с тях, всичко си е супер.
Не се ли страхувате, че може да се получи като с Гуен Стефани и Хейли реши да направи свой солов проект?
Джош: Никога не знаеш какво ще се случи, но Хейли просто не е човек, който може да го направи. Ние всички много се обичаме помежду си и обожаваме бандата. Наистина не намираме смисъл в соло проектите.
0 коментара:
Публикуване на коментар