Paramore – Чудо
Прекалено дълго живях и сякаш не съм жива.
Затова ще започна отначало тази нощ.
Ще започна с теб и мен.
И когато този спомен избледнее
Ще се убедя, че е заличен
Заедно с шансовете, които имахме
Надеждата ми е притисната
Надявам се да си ме разбрал.
Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.
Научихме се да бягаме
От всичко, което ни е неприятно.
Прикриваме болката си и никой не знае,
че отвътре ни боли.
Опитах се да изгладя нещата,
Да избърша сълзите и да убия страховете си.
Но вече ти казах:
Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.
Това, че сутрин отваряш очи,
не те прави по-силен.
Защо?
Приеми го правилно този път
Нека да зарежем всичко това
Това, че сутрин отваряш очи,
не те прави по-силен.
Защо?
Прекалено дълго живях и сякаш не съм жива.
Затова ще започна отначало тази нощ.
Ще започна с теб и мен.
Не искам да бягам от всичко неприятно
Не искам, не!
Имам нужда от тази болка,
за да бъда жива.
Няма да си тръгна ,
Защото до сега чаках да се случи чудо.
Няма да си тръгна.
Няма да ти позволя.
Няма да ти позволя да разчиташ на чудо,
защото то може да те спаси.
Да, то може да те спаси!
0 коментара:
Публикуване на коментар