Емо стил

Трудно е да се повярва, че се стигна чак до тук.
Парализира тялото ми с отровната си целувка,
за 40 дни и нощи бях прикован към леглото ти.
Твърдеше, че това е краят на историята.
Нещо в мен наддаде вой,
че свободата ми се е съживила,
и мога да живея в свят без теб.

Каза ми: Скъпи,
без мен ти си нищо.
Накара ме да погледна в очите ти,
и ме нахрани със сладките си лъжи.

Някой стоеше край прозореца,
гледаше навън към небето,
което никога не е било синьо.
Там има свят без теб,
и виждам светлината.
Мога да живея в свят без теб!
Там има надежда,
която ще ме води,
и аз ще оцелея.
Мога да живея в свят без теб!

Трудно е да се повярва, че се стигна чак до тук.
Парализира тялото ми с отровната си целувка,
за 40 дни и нощи бях прикован към леглото ти.
Твърдеше, че това е краят на историята.
Нещо в мен наддаде вой,
че свободата ми се е съживила,
и мога да живея в свят без теб.

Държа ме в плен,
след което ме изхвърли за удоволствие.
Използваше ме отново и отново,
злоупотребяваше с мен, объркваше ме.

Тичам гол из градината ти,
минавам през портите на миналото
и най-накрая се чувствам свободен.
Там има свят без теб,
и виждам светлината.
Мога да живея в свят без теб!
Там има надежда,
която ще ме води,
и аз ще оцелея.
Мога да живея в свят без теб!

Трудно е да се повярва, че се стигна чак до тук.
Парализира тялото ми с отровната си целувка,
за 40 дни и нощи бях прикован към леглото ти.
Твърдеше, че това е краят на историята.
Нещо в мен наддаде вой,
че свободата ми се е съживила,
и мога да живея в свят без теб. /2

Там има свят без теб,
и виждам светлината.
Мога да живея в свят без теб!
Там има надежда,
която ще ме води,
и аз ще оцелея.
Мога да живея в свят без теб!

Много се спекулира с темата и най-вече влиянието, което емо културата оказва върху младите хора. Приписват й се всички лоши качества, но никой всъщност не си дава сметка, че ако беше чак толкова лоша, нямаше всяка година да печели все нови и нови привърженици, нали така?

Крайно време е вече да се спре с всичко това. Младите хора имат свои потребности, които се различават от тези на възрастните и е редно да им се даде шанс да преминат през този период съвсем нормално, без да се правят драми.

Ако се замислят всички възрастни, които сега заклеймяват емо културата, какви са били те точно на тази възраст, ще се окаже, че са били същите, ако не и по-лоши. Младите хора от много години се групират според интересите си в определи общности. Там те се чувстват добре, споделят общи интереси, харесват една и съща музика и т.н. А тази общност ще носи името емо, гръндж, метъл, скейтър и нещо друго, това няма никакво значение. Щом нашите деца се чувстват добре, би трябвало и ние да сме доволни.

Напоследък все по-често се тиражира мнението, че Емото се превръща в секта. Това твърдение само по себе си е глупаво. Сектите са затворени общности от хора, които са саможиви и умишлено се дистанцират от обществения живот. Сами се досещате, че със стремежа си към показност и привличане на вниманието върху себе си, привържениците на Емо културата много се различават от идеята за секта. Затова за подобни твърдения изобщо няма място.

Донякъде това мнение се прокрадва и заради зачестилите случи млади хора да правят опити да се „самоубият”. Това твърдение също е много силно казано, защото на Емо децата всъщност им се живее, но обичат да се оплакват и да предизвикват съчувствие. Защото, съгласете ако някой иска да се самоубие ще си пререже вените и то както трябва, вместо да се надраска с бръснарското ножче, колкото да види малко кръв и после да се хвали с белезите, които си е оставил и да обяснява, как се опитал, но пък не умрял. Това е несериозно и всеки трезво мислещ човек го осъзнава.

Затова смятам, че преди да се произнасят гръмки думи като „секта”, „самоубийство” и т.н. първо трябва да се помисли малко.

Някога, преди време,
имаше много неща,
за които да се борим.
Имахме мечти, имахме и планове.
Бяхме щастливи, завиждаха ни,
но тогава не ни пукаше!

Спомням си, когато се заклех,
че любовта ми към теб ще бъде вечна.
Че ти и аз ще сме заедно винаги!
Спомням си, когато се заклех...
Тогава имахме всичко! /2

Но сега ще отплавам надалеч,
време е да си вървя!
Дъждовните дни, оставям за теб.
Ще изчезна и ще се изгубя от погледа ти,
нощта ме зове.
Ти остани,
а аз ще си ида!

Някога палехме свещи.
Имахме място, което да наречем дом.
Животът, който изживяхме
бе повече от прекрасен!
Всеки ден беше като дар!
Някога...

Спомням си, когато се закле,
че любовта ти никога няма да престане.
Че ти и аз ще сме заедно винаги!
Спомням си, когато се закле...
Тогава имахме всичко!

Но сега ще отплавам надалеч,
време е да си вървя!
Дъждовните дни, оставям за теб.
Ще изчезна и ще се изгубя от погледа ти,
нощта ме зове.
Ти остани,
а аз ще си ида!

Нямам причина да те лъжа.
Няма смисъл да се преструвам.
Спокоен съм да умра,
за да живея отново!
Не се страхувам да отлетя,
за да достигна до края. /2

Но сега ще отплавам надалеч,
време е да си вървя!
Дъждовните дни, оставям за теб.
Ще изчезна и ще се изгубя от погледа ти,
нощта ме зове.
Ти остани,
а аз ще си ида!

Заминавам...

Преградите между мен и теб
ни отблъскват един от друг,
нищо не ни остана
освен белези от стари битки.
Разстоянието между търпението и яростта ни
се топи и изчезва с дните.

Преди седях сам в стаята си
и те чаках, така
както ти чакаше мен.
Това ме кара да се чудя...

Дали ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?
Отдавна пропиляхме шансовете си.
Тогава не подозирах, че толкова много ще се нараним.
Но се надявам, че може би ще се изправя на крака.
Отдавна пропиляхме шансовете си
и не мога да повярвам,
че болката все още е толкова силна!

Времето, което измина
след като си казахме онези думи.
Само изгради оправданията ни.
Макар ти никога да не са имали значение,
но от тях болеше още повече.
Вярваш ли, че времето лекува всички рани?
Нещата ще започнат да се оправят,
но когато без теб нямам сили да се боря.

Преди седях сам в стаята си
и те чаках, така
както ти чакаше мен.
Това ме кара да се чудя...

Дали ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?
Отдавна пропиляхме шансовете си.
Тогава не подозирах, че толкова много ще се нараним.
Но се надявам, че може би ще се изправя на крака.
Отдавна пропиляхме шансовете си
и не мога да повярвам,
че болката все още е толкова силна!

Какво съм чакал преди?
Може би трябваше да ти давам повече,
отколкото получавах.
Можех да предотвратя бурята.
Искам да те попитам
какво чакаше досега?
Това беше най-обещаващото нещо в живота ни.

Дали ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?
Отдавна пропиляхме шансовете си.
Тогава не подозирах, че толкова много ще се нараним.
Но се надявам, че може би ще се изправя на крака.
Отдавна пропиляхме шансовете си
и не мога да повярвам,
че болката все още е толкова силна!

Скъпи, не си ли искал да бъдеш с мен?
И не си ли копнял да бъдеш свободен?
Не мога да продължавам да се преструвам,
че дори не те познавам.
А в нощите си само мой.
Вземи ръката ми!

Напускаме това място още тази вечер.
Не необходимо да казваме на някого,
само ще ни попречат.
И с първите утринни лъчи
ще сме преполовили пътя към някъде,
където любовта е повече от името ти.

Мечтала съм за място само за теб и мен,
никой там не знае кои сме.
Всичко, което искам е
да посветя живота си само на теб.
Мечтала съм толкова дълго,
не мога да мечтая повече.
Нека да избягаме,
аз ще те заведа там.

Забрави този живот и ела с мен,
не поглеждай назад,
с мен си в безопасност.
Отключи сърцето си,
махни решетките.
Никой няма право да те спре!

Здравей отново, защо сме толкова стари?
Времето не беше ли твой приятел?
Трябва да съм казал здравей отново,
струва ми се толкова отдавна,
от последният път.
Кога мина всичко?

Не приемай вината,
защото не се оплаквам.
Сигурен съм, че не твоя е вината.
Знам, че никога не го направи за себе си.
Просто намери малко време
за да заключиш вратата
и да крещиш отново.

Само кажи „Кога”
и ще спреш болката в живота си.
Доведи ме до края!
Само кажи „Кога”
и ще направиш подобрения.
Само кажи „Здравей, отново”.

Здравей отново!
Не е толкова трудно.
Смъртта ме довършва,
дори и с тези белези.

Не приемай вината,
защото не се оплаквам.
Сигурен съм, че не твоя е вината.
Знам, че никога не го направи за себе си.
Просто намери малко време
за да заключиш вратата
и да крещиш отново.

Само кажи „Кога”
и ще спреш болката в живота си.
Доведи ме до края!
Само кажи „Кога”
и ще направиш подобрения.
Само кажи „Здравей, отново”.

Нямаш дом,
защото изгуби трона,
на който седеше,
но къде изчезна?
Може би всичко ще се върне.
Но ти си оставена на ръба,
и ходиш мъртва...
Спъваш се
и се разчупваш на земята.

Само кажи „Кога”
и ще спреш болката в живота си.
Доведи ме до края!
Само кажи „Кога”
и ще направиш подобрения.
Само кажи „Здравей, отново”.

Здравей, отново! /6

Да говоря за позьорството ми е неприятно, но истината не бива да бъде премълчавана.

Първо, кои са тези позьори? Това са тинейджъри, като всички останали. Те обаче се увличат от готиния стил на обличане на емото, яките прически, тежкия грим. Освен това използват прикритието на емото за да спекулират с доверието на околните и да ги манипулират. Ако видите някоя разревана девойка или младеж, който не спира да тряби, че е много нещастен, че на никой не му пука за него или пък ще си посегне на живота, знайте, че това е жалко позьорче. Истината, че те са твърде страхливи за да посегнат на живота си, твърде самотни и поради тази причина се стремят всячески да привлекат вниманието върху себе си и т.н.

Лошото е обаче, че позьорите са повече от нас и някак хората започват да свързват неадекватното им и неуравновесено поведение с нас, истинските емота. И този парад на позьорщината се превръща в синоним на емото, което е много жалко.

Обикновено когато един тинейджър започне да се държи по-странно, родителите отдават това на пубертета. А когато вече установят, че детето им е станало емо, изпадат в паника. Имат ли право да се притесняват?

Не! За притеснението им голяма роля изиграва информацията, която се тиражира във всички медии, че емото е такова или онакова. В повечето случаи тези материали са силно преувеличени. В самия стил и музиката, ако щете няма нищо нередно, нищо потискащо или убиващо. Затова когато един родител разбере, че детето му е емо, няма място за паника, нека поговорят с него, нека послушат някои от любимите му парчета и сами ще се убедят.

Не издържам повече на този тормоз! В училище съм единственото емо и всички ми се подиграват, обиждат ме, някои дори си позволяват и да ме удрят, макар че не съм им направила нищо. Писна ми!

Исках да се преместя в друго училище, но ми отказаха. Не ми се ходи вече на даскало. Сърцето ми се свива от болка, срам и страх, смесени в едно, още щом доближа. Знам, че това ще е поредният ден, в който ще бъде подложена на обиди и тормоз. Толкова е жесток светът!

Единствената утеха ми остава музиката. Нямам приятели, нито гадже, никой близък си нямам. Мама почина още когато бях малка, а баща ми се пропи. Расна сама в този студен и зъл свят, съвсем сама, не обичана и не приемана от никого.

Често се питам какъв е смисълът на живота. Ако трябва да живея все с тази болка и самота, не го искам този живот!

Животът прилича на лодка в бутилка.
Ако се опиташ да плаваш,
няма попътен вятър.
Ден след ден все по-трудно става,
ако се опиташ се да крещиш,
никой не го е грижа.

Виждаш през стъклото едни и същи лица,
чуваш гласовете им бавно да заглъхват.
Когато животът ти е като лодка в бутилка,
да се скиташ сам си обречен.

Не ме изоставяй сега,
остани поне още един ден с мен.

Когато си тъжна, а никой не знае,
ще ти изпратя черни рози.
Когато в сърцето ти е мрак и студ,
ще ти изпратя черни рози.

Далеч един от друг се чакаме,
а аз съм все още по пътя за никъде.
Целуни образа си в огледалото вместо мен,
и сложи в косите си черна роза.

Не губи вяра
и сподели още една нощ с мен.

Когато си тъжна, а никой не знае,
ще ти изпратя черни рози.
Когато в сърцето ти е мрак и студ,
ще ти изпратя черни рози.

Десет черни рози...

Животът прилича на лодка в бутилка.
Ако се опиташ да плаваш,
няма попътен вятър.
Ден след ден все по-трудно става,
ако се опиташ се да крещиш,
никой не го е грижа.

Когато си тъжна, а никой не знае,
ще ти изпратя черни рози.
Когато в сърцето ти е мрак и студ,
ще ти изпратя черни рози.

Десет черни рози...

Щом се спомене за емо музиката, първата асоциация на повечето хора е за депресираща, обагрена в тъмни нюанси музика. А текстовете на песните – от тях лъха смърт, мрачни мисли и песимизъм за бъдещето. Тези, които са запознати с творчеството на емо групите, веднага биха опровергали подобно нелепо твърдение.

В емо музиката има много живот. Тя е много интересна смесица, включваща елементи от най-различни стилове. Именно този букет от различни елементи е много интересен като звучене и ритмика.

А текстове са много смислени и на практика в тях се съдържа всичко онова, което присъства и в метъл парчетата, и рок хитовете от миналия век и т.н.

На практика емо музиката е една много интересна компилация от елементи от почти всички стилове и да се говори, че е пагубна за младите хора, че навява не много добри помисли или пък подтиква към самоубийства и повече от смешно.

Патката ми е много по-голяма от твоята.
Патката ми може да мине направо през вратата.
С толкова чисто чувство,
че те кара да крещиш за още!

Ние сме жестоките регулировчици,
пушещи пури /2

Лайната ми миришат по-добре от твоите,
Лайната ми миришат точно отдолу, през пода.
С толкова чисто чувство,
че те кара да крещиш за още!

Ние сме жестоките регулировчици,
Пушещи пури
Ние сме жестоките регулировчици,
Пушещи пури /2

Не разбираш ли, че обичам патката си?
Не разбираш ли, че обичаш патката ми?
Не разбираш ли, че обичаме патката ми?

Ние сме регулировчиците,
които раз-регулират.
Ние сме аниматорите,
които раз-анимират.

Ние сме пропагандистите на геноцида.
Обгаряме ресурсите на света,
после бягаме и се крием.

Ние сме жестоките регулировчици,
Пушещи пури
Ние сме жестоките регулировчици,
Пушещи пури /2

Ние сме регулировчиците,
които раз-регулират.
Ние сме аниматорите,
които раз-анимират.

Ние сме жестоките регулировчици,
Пушещи пури
Ние сме жестоките регулировчици,
Пушещи пури /2

Патката ми е много по-голяма от твоята.
Патката ми може да мине направо през вратата.
С толкова чисто чувство,
че те кара да крещиш за още!

Много хора не успяват да постигнат нищо съществено в живота си, не заради друго, а защото се лутат в търсене на себе си. Опитват нещо, след известно време установяват, че не е това, което търсят и веднага се втурват към следващото предизвикателство. И когато се обърнат назад установяват, че са изгубили 5-6 години от живота си и пак не открили онова, което да го осмисли. Задавали ли сте си въпроса защо се получава така?! Отговорът е много прост. Тези хора не знаят какво искат, нито какво търсят. Защо ли? Защото не познават себе си!

Когато един човек познава себе достатъчно добре, той е осъзнал какви са реалните му възможности, има определена визия как би трябвало да изглежда животът му след пет или десет години, има и поне бегла представа кои са пътищата, по които трябва да мине за да осъществи целите си.

А пътят към самоопознаването започва още в тинейджърска възраст. Известно е, че това е първата трудна възраст за младите хора и е важно как ще преодолеят този етап от живота си. Моят спасителен пояс през тези години беше именно емо културата, който тогава беше съвсем млада и почти непозната. Именно емото ми помогна да опозная себе си, търсенията и емоциите си и в последствие да подредя приоритетите в живота си.

Ангел ли почука на вратата ми?
Или вятъра?
Дали още спях, изгубен в мечтите?
Или това наистина беше ти?

Плувахме във фонтаните,
под северните звезди.
Плакахме и се смяхме
и умирахме в ръцете си.

Спомняме си и живеем вечно.
Спомняме си, за да живеем за любов.

Отдавна получих писмата си обратно.
Адресът ти е неизвестен.
Минах покрай непозната,
която имаше твоите очи.
Или беше ти?

Бягахме из гробищата,
за да уловим нощното слънце.
Танцувахме пияни и голи,
докато лятото още не бе свършило.

Спомняме си и живеем вечно.
Спомняме си, за да живеем за любов.

Спомняме си и живеем вечно.
Спомняме си, за да живеем за любов.

Причината е много проста. Емото е една сравнително нова и не особено пазната субкултура. За съжаление съвременното общество не е дорасло дотолкова, че да приема новите и различни неща.

И съвсем естествено както всяко ново нещо, и емото беше отхвърлено от широката общественост, а хората дръзнали да признаят себе си в новата култура, автоматично бяха заклеймени едва ли не като сектанти и им се приписаха всички смъртни грехове.

И всичко това заради страха. Защото всяко ново и непознато нещо представлява заплаха. А колко по-лесно би било, ако хората просто се опитат да вникнат във философията на емото ...

Можеш ли да вземеш това разбито момче
и да поставиш парчетата му по местата?!
Нищо че има много играчки,
то никога не се е забавлявало.

Защото това не е достатъчно,
сега ние растем,
предаваме се,
продължаваме напред,
Защото не е достатъчно,
сега порастем,
предаваме се.
Няма да чуя това,
което ще кажеш, затова…

Запази състраданието си,
кого мислиш, че залъгваш?
Всичко е мъртво,
Приветстваш ме с “Добре дошъл”
в града, наречен „Лицемерие”. /2

Можеш ли да вземеш това самотно момиче?
Аз я вдигнах от земята,
защото там няма гордост,
която може да бъде открита.
И докато заспиваш тук,
и като овца следваш стадото около теб
не осъзнаваш,
че в този град няма
никакво бъдеще за нас!

Защото това не е достатъчно,
сега ние растем,
предаваме се,
продължаваме напред,
Защото не е достатъчно,
сега порастем,
предаваме се.
Няма да чуя това,
което ще кажеш, затова…

Запази състраданието си,
кого мислиш, че залъгваш?
Всичко е мъртво,
Приветстваш ме с “Добре дошъл”
в града, наречен „Лицемерие”. /2

Широко разпространено е мнението, че през трудните години на пубертета младите хора, чиято психика все още не е достатъчно стабилна и уравновесена, залитат по различни модни тенденции, като някои от тях представляват сериозна заплаха за тях. Емо движението е сочено за най-опасно сред всички останали. Дали защото е най-ново или пък най-непознато, но още от самото му появяване бе нарочено като нещо лошо, от което трябва да се страни.

А всъщност тези, които са добре запознати какво точно представлява емо културата, знаят че тя не застрашава по никакъв начин нито емоционалния, нито физическия живот на тинейджърите. Дори напротив – помага им да опознаят себе си, емоциите си, да осъзнаят какво искат и в каква посока да насочат търсенията си.

В този смисъл е добре, че съществуват подобни субкултури, които помагат на младите хора по-лесно да преминат през първия труден етап от живота си.

Време е за прошка,
време е за разкаяние,
време е за присъда.
За да живеем без отмъщение.
Никога няма да бъдем заедно,
време е да застанем с лице към истината.

Каза ми, че можем да продължим вечно
но съдбата не може да запечата доверието ни.
Има времена на гняв,
все още кървя от последната ти целувка.
Войната свърши и сега всичко,
от което имам нужда е
прошката ти.

Ти бе вярата ми,
дадох ти душата си,
но това беше светлина.

Ти бе манията ми,
дадох ти цялата власт,
но не знаех,
че сърцето ти е студено,
направено от камък.

Каза ми, че можем да продължим вечно
но съдбата не може да запечата доверието ни.
Има времена на гняв,
все още кървя от последната ти целувка.
Войната свърши и сега всичко,
от което имам нужда е
прошката ти.

Има времена на гняв,
все още кървя от последната ти целувка.
Войната свърши и сега всичко,
от което имам нужда е
прошката ти.

Стане ли дума за емо култура и лайфстайл няма как да не се обърне внимание и на пъстроцветните емо деца – нежни и лесно раними и в същото време с кристално чисти души. Често обаче точно те поемат голяма част от ударите и биват игнорирани от своите връстници, заради тяхната различност.

Често самите емо деца не разбират в какво точно и защо ги обвиняват. Само човек, който не се е сблъсквал с тази сравнително нова култура и не познава отблизо привържениците й, може да твърди, че тя оказва пагубно влияние върху младите хора.

Наскоро имат възможност покрай един проект да се запозная отблизо както с културата, така и с нейни представители. За моя голяма изненада първоначалните ми очаквания да се сблъскам с едни негативно настроени и отчаяни от живота млади хора, се опровергаха още в първите дни. В самата култура няма нищо лошо, а от привържениците й останах очарован. Толкова нежни и чувствителни създания то този момент не бях срещал. И не, съвсем не са отчаяни и ревливи, напротив – те са едни весели и забавни млади хора, точно като своите връстници.

Разминаването идва от недоброто познаване на самата философия на емо културата, както и от закостенялостта на обществото и нежеланието му да приема новото и различното.

От много време не съм си бил вкъщи,
но съм сигурен, че всичко е същото.
Мама и тате заедно в опровергаването
и се надпреварват да поемат вината.

Съжалявам мамо, но не ми липсваш!
Баща е име, което не заслужаваш.
Просто съм едно дете без амбиции
Няма да се върна вкъщи!

Никога няма да узнаеш
в какво съм се превърнал.
Царят на всичко, което каза
и направи забравеният син!

Градът е погребан в поражение
Вървя сам по безименните улици
Казвам „Сбогом” на всички,
защото се провалих.

В края започвам
да горя моста на невинността.
Удовлетворението е гарантирано
от падението на куклата.

На мисия без цел
задържана в тайна.
Плитък гроб
трябва да изкопая за себе си.

Нямало ме е за дълго време
и не мога да си спомня кой беше прав.
Цялата невинност отдавна си замина
Заклевам се във вярност към света на неверните,
към който принадлежа.

Ходещо бедствие!
Синът на всички копелета
Съжаляваш, че ме създаде,
но е твърде късно за да ме спасиш.
Съжаляваш, че ме създаде,
но е твърде късно за да ме спасиш.

Що се отнася до това как се чувствам
може би по-добре от мъртъв
в края на нищото ли съм
толкова добре, колкото заслужавам ли е?

Нямало ме е за дълго време
и не мога да си спомня кой беше прав.
Цялата невинност отдавна си замина
Заклевам се във вярност към света на неверните,
към който принадлежа.

Ходещо бедствие!
Синът на всички копелета
Съжаляваш, че ме създаде,
но е твърде късно за да ме спасиш.
Съжаляваш, че ме създаде,
но е твърде късно за да ме спасиш. /2

Ще съм си вкъщи за дълго.
Не е нужно да казваш и дума.
Не мога да дочакам да видя усмивката ти.
За нищо на света няма да го пропусна. /2

Всички, които плюят емото, просто ни завиждат, че не могат да са едни от нас. Защо ли? Причини за завист има много – обличаме се уникално, имаме най-яките прически и слушаме най-върховната музика.

Говорим това, което мислим и вършим това, което чувстваме, при това без да се страхуваме какво ще кажат или помислят за нас околните. Не ни е страх да бъдем себе си!

Затова е толкова лесно да се нападат хора, дръзнали да бъдат до болка откровени. Лесно е да нападаш беззащитния! Но знаете ли какво?! Нас също ни боли, дори повече от вас. Изложили сме душите си показ и гордо понасяме ударите и обидите. Но това ни прави още по-силни и никога няма да отвърнем на удара с удар, на обидата с обида, защото сме по-висши от вас. Единственото, което можем да направим, е да ви отвърнем с усмивка и любов.

Често ме питат приятели и познати защо съм емо, какво толкова ми харесва в емото, защо слушам тази „гадна” музика”, защо съм облечена през повечето време в черно и т.н. Отговорите на тези въпроси не могат да бъдат еднозначни. Никой, който не е емо няма да може да ме разбере, колкото и да обяснявам, макар, че съм обяснявала стотици пъти.

Емо е на първо място емоция. Чувствам се най-добре именно слушайки тази „гадна, потискаща” музика. Обличам се в черно, защото е стилно и ми харесва като цвят, а не защото животът ми е черен. Емо съм, защото така ми харесва, защото това е моят начин на живот, моето усещане и виждане за най-великото нещо, дадено ни от Господ, а именно живота.

Всички останали неща, които се говорят и пишат за емото са глупости. Обичам музиката, живота, младостта си, обичам емото!

Вчера загубих най-близкия си приятел.
Вчера ми се искаше времето да спре
Чудя се дали някога болката,
обхванала сърцето ми,
ще отшуми ...
Просто те оставих да си тръгнеш –
в 4 сутринта – завинаги!

Може би никога повече
няма да видя усмивката ти
Може би и двамата смятахме,
че е било преструвка.
Всички онези думи,
които никога не изрекох
оставих ги да се изплъзнат
в 4 сутринта – завинаги!

Защо не чуваш,
когато те викам?
Защо не ме изслушваш,
когато се опитвам да ти обясня?
Сбогом, сбогом, сбогом
никога не знаеш
Дали искаш да го задържиш
в 4 сутринта – завинаги!

Може би някой ден
ще продължа нататък.
Може би някой ден,
когато чуеш песента,
няма да я оставиш да се изплъзне
в 4 сутринта – завинаги!

Искам слънцето повече да не изгрява
4 сутринта е, а ти си съсипана.
Надявам се знаеш, че си тръгваш
4 сутринта е, а аз съм сам.

Защо не чуваш,
когато те викам?
Защо не ме изслушваш,
когато се опитвам да ти обясня?
Сбогом, сбогом, сбогом
никога не знаеш
Дали искаш да го задържиш
в 4 сутринта – завинаги!

В последните няколко години емо движението придобива все по-голяма популярност в Русия. Колкото по-известно става то, толкова повече отрицателни мнения чувам. Това по принцип никак не е чудно. Емо децата се превърнаха в обект на закачки, а напоследък на груби шеги и дори насилие.

Възниква логичният въпрос какво представлява емо движението и с какво привържениците му предизвикаха гнева на обществото? За никого не е тайна, че като стил Емото предполага една по-голяма чувствителност, ярки емоции – както позитивни, така и отрицателни. За емо привържениците изразяването на чувствата не е проява на слабост.

Емо – това е образът на живота и мислите на човек. Уви, в нашето общество емото е сравнително ново модно течение. И както всяко ново нещо, то не среща добър прием сред закостенелите представи на обществото. Затова и почти веднага емото бе заклеймено като нещо лошо, аморално и пагубно за младите хора. Тъкмо това е причината да предизвика гнева на широката общественост.

Това, което вземаш е каквото виждаш.
Няма да отнеме много да се пристрастиш към мен.
Затова ме пусни под кожата си
и ще съм твоят хероин.

Страничните ефекти са сексуални.
Готова ли си да пробваш?
Страничните ефекти са сексуални.
Знаеш, за какво говоря.

Аз съм любимата ти дрога,
твоят любим наркотик.
Само един опит не е достатъчен.
Аз съм любимата ти дрога,
твоя любим наркотик.
Не можеш да спреш това пристрастяване, не!
Любимият ти наркотик ...

Ще впия нокти в гърба ти.
О, да, ще ме усещаш като гръбначна атака.
Искаш го от мен на колене,
но не преди да ме помолиш.

Страничните ефекти са сексуални.
Готова ли си да пробваш?
Страничните ефекти са сексуални.
Знаеш, за какво говоря.

Аз съм любимата ти дрога,
твоят любим наркотик.
Само един опит не е достатъчен.
Аз съм любимата ти дрога,
твоя любим наркотик.
Не можеш да спреш това пристрастяване, не!
Любимият ти наркотик ...

Аз съм твоето удоволствие,
в твоя…
Аз съм твоят страх, също като кокаин.
Аз съм твоето съкровище,
само кажи името ми.

Аз съм любимата ти дрога,
твоят любим наркотик.
Само един опит не е достатъчен.
Аз съм любимата ти дрога,
твоя любим наркотик.
Не можеш да спреш това пристрастяване, не!
Любимият ти наркотик ...

Често чета глупости за нас, емо децата и направо побеснявам. Обвиняват ни във всичко възможно – излишна сополивост и ревливост, в което няма нищо вярно. Ние сме тинейджъри като всички останали, просто слушаме по-различна музика и не обичаме посредствеността. А това не се харесва на останалите. Ето това е според мен истината. Всеки, който дръзне да се открои от масата, бива заклеймяван.

Има много тинейджъри, които се смятат за емо, но всъщност те са позьори и не могат и не искат да вникнат в същността на емото. И именно те в стремежа си към показност и жаждата за внимание се режат, реват за глупости и т.н. И ето от тук идва заблудата, че и истинските емота са ревливи разглезени хлапета, които си умират за капка внимание.

Моля всеки, който не познава същността на емото да не бърза да дава определения. Ние, истинските емота сме като всички останали.

Кърви, когато си си помислил, че знаеш,
чуваш ли ме, когато викам?!
Кърви през моята глава,
моето сърце, моите очи.

Какво си мисля сега,
когато те извеждам,
можем да задържим тези мисли,
които имам за теб, докато дойде.

Няма как вече да ти покажа,
че искам да те изиграя.
С всяко зрънце гняв по ред
знаем, че ти отиваш надолу.

Но сега всичко свърши,
аз съм по-спокоен за пурпурното й падение
надолу като вода, аз я видях като удари земята.
Сега свърши, по-спокоен съм за пурпурното й падение
надолу като вода, аз я видях като удари земята.

Наранява, когато те разкъсват,
надалеч ли отидох,
какво за моят юмрук,
твоята уста, нейните белези.

Какво си мисля сега,
когато се препъвам,
ние никога не можем да кажем,
че си си заминала, докато не дойде.

Няма как вече да ти покажа,
че ми писна.
Мисълта за мен вътре в теб
ме отвращава, че ти отиваш надолу.

Но сега всичко свърши,
аз съм по-спокоен за пурпурното й падение
надолу като вода, аз я видях като удари земята.
Сега свърши, по-спокоен съм за пурпурното й падение
надолу като вода, аз я видях като удари земята.

Омраза, когато ти си помисли, че знаеш,
можеш ли да ме чуеш да викам!?
Кърви през главата ми,
моето сърце, моите очи.

Какво си мисля сега,
когато те извеждам,
можем да задържим тези мисли,
които имам за теб, докато дойде.

Няма как вече да ти покажа,
че ми писна.
Мисълта за мен вътре в теб
ме отвращава, че ти отиваш надолу.

Няма как вече да ти покажа,
че искам да те изиграя.
С всяко зрънце гняв по ред
знаем, че ти отиваш надолу.

Писна ми от всичко – от даскалото и да бъда непрекъснато обект на подигравки; от родителите, които никога не ме разбират; от гаджето ми, което все ми върти някакви номера; писна ми от скапания ми живот.

Не се страхувам да умра, но ще ми липсват приятелите и музиката. Ето това са нещата, които ме спират. Често си задавам въпроса защо живеем и какъв е смисълът на нашето съществуване, но уви, до този момент не можах да открия отговор на тези въпроси. Или поне такива, които да ме удовлетворяват.

Честно казано не виждам смисъл в нищо – няма нещо, което да може да ме зарадва, нещо, което да ме интересува, нещо, заради, което да си струва да живея. С две думи - писна ми от всичко!

Не мога да скрия
всички стомашни болки
както и ходенето на бастуните,
когато излезеш и ми шепнеш
за трагичния си живот.
Но не мога да живея,
докато изяждаш последното от мен.

Кога ли ще бъда свободен,
а ти, паразитче,
намери си друг стопанин.
Друг глупак да разиграваш!
Тенията ми казва какво да правя.

Тенията ми казва къде да ходя.
Извади тенията задника си! /4
Не мога да пренебрегна
всичките черти на лошото
и пълнежа на щайгите,
когато излизаш
и се хлъзгаш към мен
с незначителната си величественост.

Но не мога да живея,
докато изяждаш последното от мен.
Кога ли ще бъда свободен,
а ти, паразитче,
намери си друг стопанин.
Друг глупак да разиграваш!

Тенията ми казва какво да правя.
Тенията ми казва къде да ходя.
Извади тенията задника си! /4
Извади тенията от мен…

Седя си в стаята с игла в ръката,
чакащ смъртта на някой умиращ от старост. /2

Тенията ми казва какво да правя.
Тенията ми казва къде да ходя.

Извади тенията задника си! /4