Емо стил

Преградите между мен и теб
ни отблъскват един от друг,
нищо не ни остана
освен белези от стари битки.
Разстоянието между търпението и яростта ни
се топи и изчезва с дните.

Преди седях сам в стаята си
и те чаках, така
както ти чакаше мен.
Това ме кара да се чудя...

Дали ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?
Отдавна пропиляхме шансовете си.
Тогава не подозирах, че толкова много ще се нараним.
Но се надявам, че може би ще се изправя на крака.
Отдавна пропиляхме шансовете си
и не мога да повярвам,
че болката все още е толкова силна!

Времето, което измина
след като си казахме онези думи.
Само изгради оправданията ни.
Макар ти никога да не са имали значение,
но от тях болеше още повече.
Вярваш ли, че времето лекува всички рани?
Нещата ще започнат да се оправят,
но когато без теб нямам сили да се боря.

Преди седях сам в стаята си
и те чаках, така
както ти чакаше мен.
Това ме кара да се чудя...

Дали ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?
Отдавна пропиляхме шансовете си.
Тогава не подозирах, че толкова много ще се нараним.
Но се надявам, че може би ще се изправя на крака.
Отдавна пропиляхме шансовете си
и не мога да повярвам,
че болката все още е толкова силна!

Какво съм чакал преди?
Може би трябваше да ти давам повече,
отколкото получавах.
Можех да предотвратя бурята.
Искам да те попитам
какво чакаше досега?
Това беше най-обещаващото нещо в живота ни.

Дали ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?
Отдавна пропиляхме шансовете си.
Тогава не подозирах, че толкова много ще се нараним.
Но се надявам, че може би ще се изправя на крака.
Отдавна пропиляхме шансовете си
и не мога да повярвам,
че болката все още е толкова силна!