Емо стил

Вчера загубих най-близкия си приятел.
Вчера ми се искаше времето да спре
Чудя се дали някога болката,
обхванала сърцето ми,
ще отшуми ...
Просто те оставих да си тръгнеш –
в 4 сутринта – завинаги!

Може би никога повече
няма да видя усмивката ти
Може би и двамата смятахме,
че е било преструвка.
Всички онези думи,
които никога не изрекох
оставих ги да се изплъзнат
в 4 сутринта – завинаги!

Защо не чуваш,
когато те викам?
Защо не ме изслушваш,
когато се опитвам да ти обясня?
Сбогом, сбогом, сбогом
никога не знаеш
Дали искаш да го задържиш
в 4 сутринта – завинаги!

Може би някой ден
ще продължа нататък.
Може би някой ден,
когато чуеш песента,
няма да я оставиш да се изплъзне
в 4 сутринта – завинаги!

Искам слънцето повече да не изгрява
4 сутринта е, а ти си съсипана.
Надявам се знаеш, че си тръгваш
4 сутринта е, а аз съм сам.

Защо не чуваш,
когато те викам?
Защо не ме изслушваш,
когато се опитвам да ти обясня?
Сбогом, сбогом, сбогом
никога не знаеш
Дали искаш да го задържиш
в 4 сутринта – завинаги!