Емо стил

Не издържам повече на този тормоз! В училище съм единственото емо и всички ми се подиграват, обиждат ме, някои дори си позволяват и да ме удрят, макар че не съм им направила нищо. Писна ми!

Исках да се преместя в друго училище, но ми отказаха. Не ми се ходи вече на даскало. Сърцето ми се свива от болка, срам и страх, смесени в едно, още щом доближа. Знам, че това ще е поредният ден, в който ще бъде подложена на обиди и тормоз. Толкова е жесток светът!

Единствената утеха ми остава музиката. Нямам приятели, нито гадже, никой близък си нямам. Мама почина още когато бях малка, а баща ми се пропи. Расна сама в този студен и зъл свят, съвсем сама, не обичана и не приемана от никого.

Често се питам какъв е смисълът на живота. Ако трябва да живея все с тази болка и самота, не го искам този живот!