Аз съм едно обикновено емо
Вчера бях в ужасно настроение. Учителите ме дразнеха, майка ми ходеше по петите ми цял следобед, най-добрият ми приятел ме издразни много и на всичкото отгоре се скарах с приятелката си. Каза, че толкова съм се променил напоследък, чак не може да ме познае, не искала да ме вижда повече и т.н. Направо щях да откача. Чувствах се толкова зле, бях разочарован от всичко и всички, чак не ми се живееше. Чувствах се толкова емо ….
Ако трябва да съм честен, не мисля, че промяната е кой знае колко голяма. Вярно, промених си стила на обличане, имам нови, по-готини приятели /също емо/, а най-новата ми придобивка е пиърсингът на веждата. Но на мен тази промяна ми харесва. Чувствам се някак различен и по-готин. Прави ми впечатление как ме оглеждат хората по улиците и това ми харесва.
Както и да е. Днес вече се чувствам по-добре. Дори забелязвам светлинка в тунела на мрачния ми живот – малка, едва блещукаща, но все пак светлинка. Отново се скарах с приятелката ми. Не мога да разбера защо толкова се дразни от близостта ми с моите приятели. Не намирам нищо лошо в бисексуалността.
Защо е толкова трудно? Защо приятелката ми не може да ме приеме такъв, какъвто съм? Защо и родителите ми не ме разбират? Добре, че имам добри приятели /емо разбира се/, които винаги са до мен и ме подкрепят. Те са кислородът, който ми е необходим за да живея.
Статията е хубава... И незнам толкова много си се вманиечил в това да бъдеш емо, че чак и се чувстваш такъв. Добре де, ти се носиш емо стил, но емо ли си? В действителност емоционален ли си, или просто те влече модата, както повечето позьорчета в БГ. Много им се ядосвам на такива... и мога да те попитам нещо ти бисексуален ли си или се правиш на такъв за да привличаш внимание, защото доколкото разбрах си обгърнат от вниманието не само от родителите ти, но и от приятелката ти и дори като вървиш по улицата "хората те гледат" и на теб това ти харесва. Затова ли е цялата тази твоя историйка- за внимание! Е, и аз мога да ти кажа нещо за мен току виж си разбрал какъв всъщност си. Аз съм емо от както се помня, верно е, че преди не съм се обличала така, както сега, но да не забравяме, че в страна като България това е невъзможно. Изяждала съм супер много тормоз както от съучениците си така и от родителите си, наи-добрата ми приятелка беше бабичка на 80 години която почина когато ми беше най-необходима. Сега почти не излизам от нас, защото когато излезна все ще се намери някой който да ме обиди по възможно най-гаден начин... Е, това е от мен... Надявам се си разбрал вече, че не си истинско емо или поне не си емоционален...