Емо стил

Държеше в ръце червени рози, символизиращи една година. Една прекрасна година, изпълнена с любов и доверие.

След минута се зададе тя, неговата любима Татяна. Той и подаде розите, целуна я и нежно прошепна:
- Честита една година! Обичам те много!
- Благодаря за розите. Много са красиви...
- Като теб. Бодливи, ако не се внимава, но много красиви!
- Да, като мен.

Вървяха бавно по алеята в парка и мълчаха.
- Нещата между нас, Алекс вече не са същите - наруши неловкото мълчание Таня. - Вече я няма онази голяма любов... - Но какво говориш...?Не разбирам! Обясни ми, моля те!
- Алекс ... обичам те, но...
- Но какво?
- В живота ми има друг.
Тези думи прободоха сърцето му. Той не можеше да осъзнае къде се намира. Изправи се и тръгна - без значение къде, просто трябваше да се махне ...

А Татяна се обля в сълзи. Не знаеше какво да прави, по какъв друг начин да го предпази. Бръкна в чантичката си и извади амбулаторен лист. В него пишеше, че на Татяна и оставаха най-много два месеца живот. Гледаше листа и плачеше безутешно.

На другия ден тя отиде до Алекс. Почука няколко пъти на вратата:
- Отвори ми, моля те! Знам, че си вътре. Ако не ми отвориш... сама ще вляза!
Отново никой не и отвори и тя извади ключа си. Отключи и влезе вътре. Той наистина беше там. Облян в кръв. До него имаше писмо адресирано до неговата любов - до Татяна.

„В твоя живот може да има друг, но в моя друга няма. Тази година, изпълнена с любов (поне от моя страна) бе най-красивата за мен. Не мога да си представя живота без теб. Ти бе всичко за мен. Моят живот, моите мечти, моите надежди... всичко! Обичам те много! Бъди щастлива!"

- Господи! Какво направих!? Убих човека, за когото бих убила...
Татяна разбра, че щеше да бъде по-добре ако му беше казала истината. Че сега нейният любим щеше да е жив. Тя хвана ножа, с който Алекс се е самоубил и си преряза вените. Наведе над него и го целуна за последно и каза:
- Алекс, чакай ме! Ето ме. Идвам при теб...