Емо стил

В безкрайния хармонично подреден хаос, неизвестно къде и кога се е образувал един сапунен мехур. Не е било възможно да се определи размерът му, тъй като тогава не е съществувало нищо друго, което да има размер и форма и с което да може да бъде сравнен. В действителност сапунени мехури също не е имало – това е просто една условна граница, която разделя вътрешния от външния свят. В този подреден хаос няма такива понятия като “вътре” и “извън”. Стената на сапунения мехур отделя една празнота от друга.

В пустотата светлината се разклонява подобно листата на цветя. Тези отблясъци генерират във вакуума виртуални частици, които се отразяват на повърхността на балона, наподобявайки дъга. Балонът не пулсирал, не променял структурата си, нито пропорциите – бил просто идеална сфера.

Така е било в онези далечни дни, когато време не е имало. Но веднъж равновесието било нарушено. Постоянно образуващите се и саморазрушаващи се виртуални частици не внасяли никакви видими изменения в пустотата, но една виртуална частица избегнала тяхната съдба и се изправила пред стената на мехура, причинявайки му въртене.

Частицата също се разтворила в нищото, но въртенето на мехура продължило. То предизвиквало въртенето на нови и нови виртуални частици, което още повече застрашавало неговото равновесие.

Всички тези изменения, също и появата на времето, довели до образуването на врата на повърхността на мехура.

Тя била безполезна врата, през която никой не минава. Тя води от никъде към никъде. Тази врата не е било необходима да се бута или тегли, нямала е нито брава, ни ключалка. Тя била една фиктивна същност, отражение на миража на повърхността на мехура. В същото време тази врата била единствената, която е съществувала във вселената.

Тази врата е вътре в нас – тя е отворена и затворена едновременно. Ако влезем през вратата, ще се окажем вътре в мехура, но излизайки извън мехура ще разберем, че все още сме вътре в него, и същевременно достатъчно излезли от него.

Този мехур – това сме ние, а вратата – “тук и сега”. Както е известно всички мехурчета рано или късно се пукат. Тогава, когато има време това “рано или късно” ще настъпи.