Емо стил

Рязък звук на спирачки ... Тялото й лежеше в локва кръв ... Той хукна към нея. Опита да помогне с нещо, но нищо вече не можеше да се направи. Тя промърмори нещо, опита се да му каже нещо ...

Докторите не успяха да я спасят ...

.... Той я държи за ръка, хубаво й беше с него. Вървяха. Вървяха към светлината. Огромни врати.

- Какво е това? – попита Маша
- Скоро всичко ще узнаеш. А сега трябва да вървим! – отвърна той.
Вратите се отвориха и пред Маша се разкри свят, който не приличаше на този, в който живя. Тук беше толкова спокойно, топло уютно. Нямаше градска суета, ревящи автомобили и вечно забързани за някъде хора.
- Къде сме?
- Не се ли досети?
- Не ...
- В Рая ...
- В Рая? А ти кой си?
- Ангел
- А как попаднах тук?
Ангелът замълча и я поведе на някъде. Не можеше да й разкаже какво се е случило с нея, беше му забранено. Тя го питаше, умоляваше, но той бе непреклонен. Накрая Маша се разплака. Ангелът я съжали и й разказа истината – отивала на среща с любимия; искала да му каже, че е бременна; той пожелал да се разделят; сама не усетила как се озовала на улицата, където я блъснала кола ...
Маша си спомни, разрида се още по-силно.
- А детето ми? Какво стана с него?
- То е добре. Има нови родители.

Шофьорът на автомобила, който я блъсна го признаха за невинен. Погребението беше на новото гробище. Да се простят с нея дойдоха всички приятели. Само един човек не дойде ... той, нейният любим Руслан, не дойде. Тя беше поредния епизод от живота му. Такива като нея той имаше много. Не се чувстваше виновен за каквото и да било. Да, жал му беше, но бързо я забрави.

Изминаха две седмици, а Маша не можеше да се успокои. Тогава помоли ангела: „Позволи ми за последен път да видя Руслан”. Не можеше да й откаже. Маша седеше на бял пухкав облак и наблюдаваш как любимият й се разхожда с друга ... ето прегръща я, целува я ... Изглеждаха щастливи. Стана й болно като видя всичко това и се върна в рая.

Минаваха дните, а Маша не можеше да забрави своя Руслан, не можеше да разбере защо така се получи. Всеки ден седеше на облака и го наблюдаваше от горе. Радваше се заедно с него, тъжеше, когато беше тъжен и всячески го предпазваше от беди. Превърна се в негов ангел хранител, следваше го навсякъде. Веднъж, месец след трагедията, Маша не можа да бъде с него, не можа да издържи болката, този ден ... в деня на неговата сватба ...

Седеше в рая и тихо плачеше ...

Изминаха години, а тя както и преди беше с него, остана му вярна. Отдавна му беше простила за всичко - за болката, за сълзите. И ето Маша отново го наблюдава. Той, Тя и синът им ... семейна идилия. Разхождаха се щастливи из парка, същият този парк, където някога Руслан се разхождаше с нея.

Днес Руслан имаше рожден ден. На Маша не й се искаше да го оставя точно този ден, но трябваше. Веднъж в годината всеки ангел-хранител изоставяше хазяина си за да се отчете за извършеното от него през годината. След „събранието” Маша отново забърза към него, знаеше, че всяка секунда е ценна. Но не успя ...
„Празникът приключи, гостите се разотидоха и Руслан отиде да изпрати сестра си. На връщане не бързаше да се прибира. Вървеше през парка, техния парк. Бавно всмуквайки от цигарата, потъна в спомените си ... Какво искаше да му каже тя докато кръвта й изтичаше нея вечер? Искаше, но ... не успя ... Хвърли недопушената цигара и побърза да се прибира към дома си, там където го очакваха жена му и детето. Изведнъж пътя му препречиха група тинейджъри ... в схватката един от тях заби нож право в сърцето му ...


Вратите на Рая за него бяха затворени. Много грешки беше извършил през живота си, много грехове имаше на душата си и сега му оставаше само един път ... пътят към Ада! Стои на кръстопътя и се страхува да отиде там. Чак сега осъзна всичко, но вече беше късно. Чу глас зад себе си ... да, позна гласа й ... Това беше Маша ... Господи! Колко бяха неподходящи ... тя – ангел, той – демон.
- Не се страхувай, любими. Всичко ще бъде наред. Как мечтаех отново да съм до теб ...
- Маша, прости ми за всичко. Не исках да се получи така ...
- Простих ти отдавна.
- Какво искаше да ми кажеш нея вечер ... нашата последна вечер?
- Вече няма значение!
- Маша го хвана за ръка и бавно, крачка по крачка се спуснаха надолу ...
Той – демон и тя - ... махна крилата, вече също беше демон ...