Емо стил

Той си тръгна, тя се смееше,
Не защото й беше смешно,
Страхуваше се да се разплаче.
Страхуваше се да скочи и от прозореца.
Страхуваше се да не изкрещи, че го обича
И да го моли да не тръгва.
Това ще го погуби.

Смееше се стиснала зъби
До болка стискаше юмруци.
Спомняше си устните му, нежните ръце.
Затръшна вратата и си тръгна,
дори и не опита да я разбере.

Стоеше до прозореца, мълчеше
Сълза по бузата й се търкулна.
Сега за всичко му прощаваше
Ще си отиде с чиста съвест.

Душата тихо си отдъхна
Със всяка капка кръв
Болката полека отшумяваше
Болката от изгубената любов.