Емо стил

Веднъж женското щастие срещнало мъжкото. На кръстопътя на житейските пътища такива срещи са твърде редки. Затова всяка такава среща оставя след себе си следа.
Женското щастие тежко въздъхнало и прошепнало:

- Отслабвам с всеки изминал ден.
- И аз не съм толкова силно както преди – промърмори мъжкото
- Все по-често чувам думичката „Не” и затова надеждата си отива – продължава да се жалва женското
- А аз все по-често чувам думата „Да” и затова вярата изчезва.
- За мен не остана място, защото в мен е пълно с парчета от разбити сърца.
- За мен също не остана място, защото разочарованието запълва цялото пространство.
- Нямам ни една свободна нощ, в която да мога да отдъхна ...
- А аз нямам свободен ден за да успея да открия място, на което да мога да отдъхна ...
- Толкова сме различни, а чувстваме едно и също ... Защо се получава така?
- Дай да си помогнем един на друг да укрепнем. Ти ще ми дадеш половината си „Не”, а аз ще ти дам половината от моите „Да”.
- Да, но няма къде да живеем.
- Тогава да залепим парчетата разбити сърца и ще се поместим душата!
- Но трябва да изгоним разочарованието!
- Ти пробвала ли си някога да го изгониш? Безполезно е!
- Тогава да го превърнем в очакване.
- Очакване на какво?
- На нови срещи, нови чувства, но живот ...
- Толкова очаквания! Ще заемат цялото пространство!
- Не, те ще погълнат разочарованието. Очакването предлага да помечтаем заедно.
- С теб сега също мечтаем!
- Да, но ако се срещнат мъжкото и женското щастие, мечтите могат да се сбъднат!
- Защо?
- Защото когато намерят общ език, тогава намират и любовта!

Да намериш общ език с щастието на някой друг – толкова е просто, когато можеш да слушаш и разбираш ...

Именно за това, когато женското щастие срещне мъжкото, тази среща оставя следа. Защото от техните взаимоотношения се ражда нова, щастлива звезда и докато тя свети, в сърцето винаги ще има място за нова любов ...