Емо стил

Всичко започна когато бях малко момиче - с дълга коса до кръста и сини като езеро очи. Всяка вечер майка ми разказваше приказки и всяка вечер те свършваха по един и същ начин - "живели дълго и щастливо".
Затова една вечер я попитах:
- Какво е щастието, мамо? Какво е да си щастлив?
- Не си ли щастлива сега? – попита ме тя
- Не знам какво означава това, как да ти отговоря? - попитах
- Не бързай тогава, един ден ще разбереш и ще ми кажеш.
- Но аз искам сега да знам …
- Ще знаеш, но не сега, а след време, когато оцениш истинските неща в живота.

Минаха години, пораснах, но пак продължавах да се питам какво е щастието.
Една вечер бях поканена на парти. Отидох за да се забавлявам. Още отвън се чуваха викове, шумна музика, голяма врява. Когато влязох ги видях - всички бяха широко усмихнати, сякаш всичко им е наред.
- Искаш ли и ти да се ощастливиш? - попита ме едно момиче.- Да се присъединиш към нас?
- Чудесно, какво да правя? - попитах
- Пийни от този еликсир - и ми подаде една чаша, пълна с алкохол.
Изпих я - не само тази, а и втора, трета. Чаках щастието, но то не дойде при мен. Дойде махмурлукът на другия ден.

И продължавах да го търся. Момче от моята компания не ми предложи бялото прахче - на удоволствието, на щастието. Реших да пробвам. Една вечер, отидохме в най-закътаното и тъмно място в парка. Но това, което видях, ме изплаши - групичката хора, с изпокъсани дрехи и блуждаещи погледи, лежаха на влажната земя. Всеки от тях държеше в ръката си малка спринцовка. Не, това не можеше да е щастието. По-скоро бе най-голямата трагедия в живота.

Един ден се появи той - мъжът, когото бях чакала толкова време. Имах почти всичко, от което се нуждаех - истинска, голяма, страстна любов. Вършех всичко с лекота, усмивката не слизаше от лицето ми, бях обичана и обичах. Нещото, което не ми достигаше дойде скоро - роди се моята малка дъщеричка.

Всяка сутрин се събуждах с огромен стимул за живот, заради милите същества, които обичах. И разбрах, че не ми трябва нищо повече от това - всичко друго се оказа фалш.