Емо стил

Навън беше бяло и студено. Снежинките се радваха на завръщането на студа.
Януари мина, а февруари показа на всички каква трябва да бъде зимата.

Пъхнал ръце в джобовете, Саша бързо крачеше срещу вятъра. Никакви сили на земята не могат да попречат на човек, ако е влюбен.А Саша беше влюбен. Сега трябваше да стигне до базара. Само там продаваха лалета, и то не обикновени, а бели, кичести лалета. Любимите цветя на Лиза. Утре е Свети Валентин – Денят на влюбените и Саша искаше да я изненада приятно. Лиза – най-красивото момиче в класа и в целия свят! Заради една нейна усмивка бе готов да отиде не до пазара, а до Северния полюс.

Обходи почти целия пазар и вече започна да се отчайва. Предлагаха му рози – червени, жълти, бели, орхидеи, карамфили. Имаше и лалета, но обикновени, червени. Бели, кичести лалета, каквито търсеше никъде нямаше.

“Всичко е свършено. Сега Лиза даже няма и да ме погледне” – тежко въздъхна Саша. Но в навечерието на свети Валентин често се случват чудеса. Навярно самия Свети Валентин съжали Саша и го накара да отиде в самия край на базара при една старица. Тя току що беше пристигнала и в ръцете си държеше пет бели кичести лалета.

От неочаквано сполетялото го щастие, Саша загуби дар слово. Стоеше, изправен както стълб и се усмихваше на цветята, представяйки си как ще му се усмихне Лиза. Изведнъж към старицата се втурна друг купувач – момче, по-голямо от Саша. Взе лалетата и попита колко струват.
Саша се опомни веднага.
- Аз ще ги взема!
- Да бе, и още как! – възмути се другото момче
- Ще Ви ги платя двойно – примоли се Саша и жално гледаше старицата, а тя мълчеше и се усмихваше, чакаше спорът да приключи
- Дай ми лалетата! - каза Саша
- Няма! – отсече младежът
Бяха хванали цветята и всеки ги дърпаше към себе си. Саша знаеше, че на всяка цена трябва да получи лалетата. Съперникът му също ги искаше и не ги пускаше.
- Разбери, много ми трябват тези лалета – започна да убеждава той Саша
- Но, базарът е пълен с лалета!
- Трябват ми точно тези! – упорстваше младежът и в очите му блеснаха сълзи
- На мен също ми трябват точни тези! – не отстъпваше Саша
Изведнъж нещо хрусна.
- Ах, вие – викна старицата – Какво направихте! Счупихте цветята! Кой ще ги купи сега?
По-голямото момче веднага изчезна, а Саша само това чакаше – брои парите на старицата и сияещ тръгна. Сега, когато цветята вече бяха купени, не му правеше впечатление ни студа, ни обилния сняг. Гледаше цветята, усмихваше се и беше сигурен, че Лиза ще се влюби в него, няма да може да устои, след като види цветята.

Белите кичести лалета бяха любимите цветя не само на Лиза, а също на майка му, и на Женя … Женя беше по-голямата му сестра, която почина при катастрофа преди година. Макар, че много се караха, докато беше жива, Саша много я обичаше и често мислеше за нея.

14 февруари

Саша подари на Лиза белите лалета и й призна, че я обича.
- Не знам какво да кажа – каза Лиза - Много ми харесваш, но … истинска любов ли е това?

Разхождаха се из града, целия побелял от сняг и разговаряха. Когато Саша разказа за сестра си, Лиза предложи да отидат на гробището.
- Трябва да я навестиш. Днес е Денят на влюбените, а ти много обичаш сестра си
“ И теб обичам” – каза си наум Саша. Чудеше се как да докаже на Лиза, че истинска любов има не само в книгите?

Беше толкова тихо на гробището. Всичко наоколо беше толкова бяло и съвсем не изглеждаше тъжно.
На гроба на Женя имаше свежи цветя, две бели кичести лалета, стъблото на едното от тях беше счупено.
- Виж! – удивено възкликна Лиза
Саша чувстваше, че в очите му напират сълзи.Същите, които видя вчера в очите на момчето на базара.