Емо стил

Очите й бяха пълни с болка и разочарование … Хората около нея дори не забелязаха, защото тя винаги се усмихваше. На никой не му направи впечатление, че това изкуствена и измъчена усмивка … мислеха, че всичко е наред при нея, че е щастлива. Само най-близките й приятели забелязаха, че нещо й тежи, но за съжаление не можеха с нищо да й помогнат! Защото само тя можеше да си помогне. Но нямаше сили … Уви …

Беше изморена – страдаше и преживяваше всичко отново, изморена да мисли за несподелената любов, за несбъднатите мечти. Беше крайно време да сложи точка на тези неизяснени “отношения”, но не можеше да събере смелост … защото се страхуваше, че ще го загуби завинаги, дори като приятел.

Не плачеше … Нямаше сълзи в очите й … опита да живее без него, но не се получаваше … Някога беше щастлива с него. Той отдавна си замина, но от време на време напомняше за себе си. Не я напускаше или тя него. Всичко това е глупаво и наивно, но да живее по друг начин не се получаваше.

Тъга, хлад, безнадеждност, отчаяние, сълзи – именно това я преследваше вече четири месеца. Опитваше се да го забрави, но … уви … не се получаваше! Всичко се повтаряше, беше както винаги ...