Емо стил

Привет …

Отдавна си тръгна от моя живот … Но и досега броя всяка секунда … сигурно ще ме помислиш за луда … От момента, в който си тръгна изминаха 122 дена, 2928 часа, 175680 минути и 1054800 секунди … Колко много е това и колко малко в действителност. Замина и не остави нищо освен спомени, болка и моята любов … Замина, но взе и сърцето ми и с това ме погуби … Защо?

Не мисли, че ще те моля да се върнеш. Няма. Ще ме попиташ дали съм те забравила вече, просто ще замълча в отговор. Сам знаеш отговора на този въпрос. Как според теб мога да забравя? Как се забравят страстта, любовта, трепетът, нежността, съвместните радости и болки? Как? Не мога … Не искам …

Знай, че изобщо не те виня. Просто пътищата ни се разделиха. Така се получи … Тук няма виновни – всеки от нас е прав за себе си. Всеки от нас постъпи така, както сърцето му подсказваше. Жалко, че сърцата ни не разговаряха, а слушаха само себе си …
Коя бях аз за теб? Тази, която действително обичаше или поредната играчка? Само ти знаеш отговора на този въпрос … само ти.
Успя да станеш част от живота ми … и завинаги ще останеш любимият човек за мен. Само в сънищата и мечтите ми ще бъдем заедно … някъде в ъгъла на сърцето ми, там, където никой не може да достигне … дори и ти …