Емо стил

Странно е, но за мен винаги ще си останеш единствен. Така ще бъде по-добре! Ако и тогава не разбереш, че ме загубиш, то уви ... значи наистина не съм ти нужна ... Сам решаваш съдбата си, както и аз. Само ние решаваме какво да се случва с нас! Запомни го!
Седях до теб и си давах вид, че не си ми нужен ... Но лъжех. Лъжех не толкова тебе, колкото себе си. Как ми се искаше да докосна устните ти. Искаше ми се в този момент да ти кажа: «Искам да съм с теб, защото още те обичам...» и да чуя в отговор: «Аз също те обичам! Колко ми липсваше!»
Ех, мечти-мечти… Но се въздържах и постъпих правилно, може би ...

В очите ти имаше нещо по-особено днес ... Някаква неизказана болка ... и тъга. Като ме гледаше сякаш си припомняше всичко, което сме преживели заедно и това време ти липсваше ... Сякаш искаше да се върнеш отново там, в миналото ... гледаше ме със съжаление, с поглед търсещ прошка. А може и на мен така да ми се е сторило ...

И до сега пред очите ми е този поглед, предан и нежен, виновен, но любящ. Измислям ли си? И аз самата не зная, отговорът знаеш само ти. А аз живея с мечтите и надеждите си. Умират една след друга, но не се отчайвам. Глупаво е знам, но това е моят избор! Да, само се измъчвам с тези мисли, но така съм решила! Обичам те чистосърдечно, нищо не искам в замяна, просто се отдавам изцяло.
Знаеш ли, искам да ти благодаря ... Благодаря ти затова, че ми остави свобода да избирам. Сега разбрах какво е приятелството – това е състояние на душата. Не знам коя и каква бях за теб, но винаги можеш да разчиташ на мен за помощ и подкрепа! Благодаря ти за всичко. Много си ми скъп и винаги ще останеш такъв! Благодаря, мили ...