Емо стил

Толкова си далеч сега ... Почти не усещам присъствието ти ... само плюшеният мечок напомня, че някога съм била щастлива, някога ... И спомените ... рисуват картини от миналото ...

Толкова си далеч ... Навярно се веселиш, наслаждаваш се на живота ... Браво, така и трябва! Интересно ми е дали понякога си спомняш за това, което беше между нас преди? Някакви определени, специални моменти?

Аз го правя постоянно ... За да съм по-точна, не аз, а паметта ми, тя изобщо не иска да те забрави! И сърцето ... постоянно се бори с разума! Тази борба продължава вече пет години ... Колко бързо лети времето! Пет години – това е толкова много! Колко сълзи бяха проляти, колко стихове написани, колко трудности преминати ... Толкова много ... Но от друга страна е толкова малко ...
Парадоксално…

Толкова си далеч ... Навярно с приятели ... Отдъхвате някъде ... Може би вече не си спомняш за моето съществуване. Жалко, че не мога и аз така. Интересно, обичал ли си ме някога? Може би ме обичаш и сега? ... Глупости ... Отново съм наивна. Детската ми наивност винаги ме е погубвала. Странно, но с другите момчета съм съвсем различна – пресметлива, студена, цинична, но с теб не мога. Може би защото те обичам ...
Толкова си далеч ... А аз съм съвсем сама ... Не ме е страх да остана сама със самотата. Тя не ме плаши. Вече се сприятелихме. Както винаги седя и мисля за теб. Всичко се повтаря всеки ден. Именно по това време занимаваш мислите ми! Странно време ... болезнено и в същото време приятно. От паметта ми изплуват само щастливите картини от миналото ...

Толкова си далеч ... но в мислите си винаги съм с теб. Сърцето ми винаги ще ти принадлежи. Спомените винаги ще стоплят душата ми. Благодаря ти, че беше част от живота ми, макар и не за дълго ..