Емо стил

Беше най-обикновен ден. Карина седеше пред прозореца и гледаше през него. Валеше и хора почти не се виждаха. Стана, облече се набързо и излезе. Тръгна по улицата, къде отиваше и тя сама не знаеше, просто вървеше. Дъждът и музиката, която звучеше от плеъра, навяваха тъга. От очите й потекоха сълзи. „Защо съм толкова самотна?” Но отговор на този въпрос не намираше.
Карина отиде на детската площадка и седна на една люлка. Дъждът валеше все по-силно и по-силно, а тя продължаваше да плаче и не обръщаше внимание на нищо около нея. Когато вдигна глава видя, че на съседната люлка някой седи и я наблюдава. Беше шестнадесет годишно момче с черна коса, с дълъг бретон, който закриваше почти цялото му лице. Тя се смути, наведе глава и тъмната й коса закри лицето й. Момчето помисли малко и попита:
- Как се казваш?
- Карина ... а ти?
В отговор каза:
- Красиво име! Аз съм Макс.
След това стояха още дълго и разговаряха без да обръщат внимание на дъжда. Прогизнаха до кости и Макс предложи да отидат в някое кафене. Когато излязоха дъждът още продължаваше да вали.
Карина погледна часа и и каза:
- Аз трябва ....
- Може ли да те изпратя до вас?
- Нямам нищо против.

Вървяха хванати за ръце. Когато стигнаха до нейния вход, тя каза:
- Пристигнахме ...
Макс не искаше да я пуска, прегърна я и нежно я целуна за довиждане. Разделиха се и той тръгна. Дълго след това Карина седеше във входа и не можеше да повярва, че това не е сън.

Прекара целия ден в очакване. Чака, че Макс ще й се обади, но телефонът мълчеше. Накрая вдигна слушалката и набра номера му. Отсреща вдигна майка му. Обясни, че Макс не вкъщи, а в болницата. Като чу това, веднага хукна към болницата. Като пристигна в болницата, видя един доктор, приближи се към него и попита:
- Къде е Макс? Какво се е случило с него?
Докторът помълча известно време и накрая каза:
- Макс вече го няма.
- Как така вече го няма?
- Почина ... нищо не можахме да направим ... много съжалявам ....
Не можа да сдържи сълзите си. Десет минути седя вцепенена, след което рязко се обърна и побегна към дома си. Вкъщи взе лист хартия и написа: „Мамо, тате простете ми за всичко ... простете за живота ... простете за смъртта ...”.

Взе бръснарско ножче и с думите „Сега ще бъдем заедно!” го прокара по ръката си.
Карина и Макс бяха на по шестнадесет години. Едва започнал, животът им приключи.