Емо настроение: Смъртта? Отношението ни към нея
На изток хората се подготвят съзнателно за нея.
На запад се страхуват и предпочитат, да не говорят за нея сякаш не съществува... (има и изключения)
Но тя е постоянно някъде там отляво на човека и чака да дойде неговото време. Смъртта е най-големия крадец, най-големия бирник. Мислиш, че имаш богатство, знание, власт, тяло ... тя идва и всичко ти взема.
В езотеричните школи обаче се говори, че има сила, пред която смъртта отстъпва. Това е Любовта – Любовта като принцип, като сила, като чувство, като стремеж. Спомням си за притчата за силата на майчината любов. Молитвата, любовта, доброто създават естествена защита на човека от смъртта. Любовта създава връзка между душите през вековете.
Естествено че г-жа Смърт си има и своите положителни функции в небесния механизъм. Тя е природния метач, изпълнителят на закона на карма. Тя е един от най-добрите слуги в Небесното Царство.
Затова и един от методите за вътрешна трансформация е човек да помисли какво би станало ако знае, че днес ми е последния ден от живота ми. Какво бих направил, с кого бих се простил, на кого бих благодарил? Като малък си спомням, че често преди заспиване мислех за смъртта и тогава идваха чудни сънища...
– Как може човек да се спаси от смъртта? – пита търсещият.
– Като живее в пълна хармония с Бога. – отговоря мъдрецът.
Да умре човек за своите недостатъци и да се събуди за Божественото в себе си, това значи да влезе в закона на безсмъртието, да тръгне по пътя на пробуждане на човешката душа.
Ето защо мистикът казва: “Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на това Космично Съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.”
0 коментара:
Публикуване на коментар