Емо стил

Огромният джип вървеше по извънградския тъмен път. В тъмния кожен салон свиреше музика. Рита - брюнетка с дълга коса, тъмночервени маникюри, съсредоточено гледаше тъмния път. До нея спеше Дийн, а на задната седалка стояха Рут и Бешен. В багажника имаше цяла каса коняк, няколко чанти с най-необходимите им неща и сак с крадени пари. Рита запали цигара, смъкна прозореца и вътре се усети есенна прохлада.Тя изпусна кълбо дим и се замисли за случилото се през последните три дни.
Тази история започна с идването на новия в нейния клас.Той беше невзрачно момче, което малко говореше и много пушеше. Често го засичаше по дискотеките. Единственото, което правеше впечатление в него беше погледът му, проницателен. От този поглед момичетата падаха право в леглото му, в неговата едностайна квартира.

Наближаваше годишният изпит, Рита успешно “щеше да вземе медал”. Преди време мечтаеше за престижен университет и високоплатена работа. Всичко вървеше по план до момента, когато в часа по английски до нея не седна именно това момче.В един момент й се стори, че потъва в очите му,, в гласа му ... тя потъваше. Говориха през целият час.

Казваше се Рома, но незнайно защо приятелите му го наричаха Дийн. Беше облагодетелстван с много неща за единадесетокласник - имаше кола, самостоятелна квартира, любовта на момичетата в училище като бонус. Рита извади втора цигара.

До вилата до брега на Азовско море оставаше още час път. В главата на момичето танцуваха мисли за Рома, родителите й. От количеството никотин гърлото я болеше, но без цигари щеше да й е още по-тежко.


Дните минаваха - тя беше гаджето на хубавото момче в училище. Родителите й и приятелите й вече не можеха да я познаят, нищо освен това момче не я интересуваше.

Тази вечер беше както и всички останали - бар, алкохол, непознати хора. По някое време Дийн, Бешен, Рут и Рита излязоха на улицата. Беше подпийнала доста, дадоха й пистолет.

- Защо ми го давате? - удивена попита тя
- Ще разбереш - усмихвайки се отговори Рут
- Не разбирам - клатушкайки се отговори Рита

Рома я целуна и нищо повече не й обясни; всички седнаха в колата. После Рита помнеше само нечий дом и писъците на младото момиче, което я молеше за помощ, но тя не й помогна ... Рита просто стреля право в главата й и разбра, че постъпва правилно, когато получи одобрителна усмивка от любимия.

Момчетата бързо натовариха в колата сандъка, сака, който не можеше да се затвори от огромното количество пари. За една вечер се превърна от отличничка в убиец на човек, ограби го и избяга от дома си.


Вилата се оказа огромна къща на хълм до морето. Всички се настаниха по стаите, но Рита не можа да заспи. Скоро чу шум от съседната стая. Влезе в стаята и видя Рома с нож в ръката, надвесил се над трупа на Рут.

- Какво правиш? - удивена попита тя
- Ако трябва да избираш между всичко и една четвърт какво би избрала?

Рита се усмихна, като зомби.

На 28 май 2007 година на брега на Азовско море беше намерен труп, по-късно идентифициран като Рома маргарит Михайлов. Няколко дни по-късно бяха открити труповете на едно момиче и едно момче на същата възраст. Предполага се, че убийствата са дело на един и същ човек. Заподозрени няма.

На 19 август 2007 година Рита стана на 18 години. Приеха я в престижен университет ...