Емо стил

Приключи сесията, мина ваканцията, настъпи февруари и те отново се върнаха в университета. Вече не чак толкова нови, мина първото бойно кръщение, първокурсниците активно се включиха в учебния процес. Активността при всички е различна. Някои започнаха да посещават клубове и съответно спряха да ходят на лекции и упражнения, а други точно обратното, учеха непрестанно, почти живееха в библиотеките. Но нашият герой не спада към последната категория.

Премерено мързелив, но се оказа със силна воля и скоро не пропускаше занятия, но никога не се стремеше към нещо повече от това, което се изискваше от него. Той беше точно това, което наричат класически студент.

След сесията останаха с пет души по-малко. На него разбира се му беше все едно, още повече, че изключиха най-големите лентяи, но сред тях имаше две много симпатични момичета и беше разстроен само от това.

Сергей, така се казваше нашият герой, отиде на лекции направо от дискотеката. Приятелят му имаше рожден ден, добре се забавляваха, но след дискотеката трябваше да отиде направо на лекции. Седна в средата на аудиторията и реши малко да подремне, когато с крайчеца на окото си забеляза много симпатично момиче. Седеше напреки него и с усмивка наблюдаваше как се кани да си подремни. Обърна се, усмихна й се, а тя се смути и изчерви.
- Нова ли си? – попита
- Да – отговори му тя
- Аз съм Сергей, а ти?
- Таня – отговори му тя – Винаги ли спиш по време на лекции?
- Никога – усмихна се – Искаш ли да идем на кафе?
- Но ... на лекция сме ...
- На този преподавател му е все едно – каза Сергей, стана от мястото си и се отправи към вратата.
Таня го последва. А професорът продължи да чете лекцията си и даже не забеляза, че двамата излязоха.

Вървяха по празния коридор и се отправиха към кафенето. Говореха за нещо и се усмихваха един на друг. Таня го наблюдаваше с любопитство, беше по-различен от останалите. Той просто се усмихваше, когато му задаваше поредния въпрос и се изненадваше как може да не знае отговорите на такива елементарни въпроси. Не, тя не беше глупава, просто бяха от два различни свята. През деня не се разделяше със скейтборда си, а вечерта с китарата си. Свиреше и пееше, пишеше стихове, имаше своя група и мечтаеше да запише албум. А тя – тя обичаше хубавите дрехи, следеше модните тенденции, не излизаше от дискотеките и не знаеше както означава думата „не”.

Така седяха двамата, пиеха кафе, говореха, смееха се – не забелязаха как бързо лети времето. Ето че свърши лекцията, продължиха да седят и да разговарят. Следващият звънец би, трябваше да тръгват, но никой не мръдна от мястото си. Пропуснаха и следващата лекция. Влязоха чак на последната лекция за деня, но я пропуснаха покрай ушите си – през цялото време си говориха. Когато приключиха занятията за деня, той предложи да я изпрати до дома й, но тя се смути и каза, че ще дойдат да я вземат. На въпроса му кой ще дойде да я вземе, тя отговори, че приятелят й ще дойде.

Трудно е да се опише какво изпита в този момент, беше като гръм от ясно небе. Тя има приятел ... разбира се ... как може красиво момиче като нея да няма приятел.

- Добре, ще почакам с теб докато дойде, за да не скучаеш.
Така започна тяхното приятелство. Ходеха заедно на лекции, заедно да обядват, да пият кафе, заедно си подготвяха докладите. Сергей я взе под своята опека и никой нямаше право да я нагруби или дори да я погледне лошо, убиваше човек за нея. Близостта й, черните й очи, които го гледаха с тавкава топлота – всичко това съвсем скоро се превърна в наркотик за него. Не можеше да живее без нея и нетърпение очакваше да съмне и да отиде в университета. Беше му много тежко когато идваше големият черен джип и я прибираше. Вземаше неговата Таня. Тя беше дошла тук от далечна част на Русия и вече цяла година живееше с 32-годишен мъж, от когото зависеше напълно. Беше негова държанка. Той плащаше обучението й, скъпите й капризи, но за него тя беше просто кукла. Харесваше му да я съблича и просто да я гледа. Тя не разбираше странното му желание, но винаги изпълняваше всичките му прищявки. Отношенията им бяха чисто сексуални, нямаше любов, но тя се страхуваше да не я изостави.

Измина време, а Таня и Сергей станаха много повече от приятели. Обичаше благородството му, прекрасните му очи, които светеха при всяка среща с нея, леко хрипкавия глас, не си позволяваше нито да повиши тон, нито да възрази, разбираше я само с половин поглед и беше готов да изпълни всяка нейна молба. Тоя обичаше заради спокойния й характер, гордостта и силата на духа й. Пишеше песни за нея, посвещаваше й стихове. Понякога, когато приятелят й пътуваше се разхождаха из града, а вечер гледаха звездите. Беше има хубаво заедно, но никой от двамата не се реши да премине границата на приятелството. Късно една вечер тя му звънна и кача, че Артур /така се казваше нейният приятел/ го няма и не иска да прекара нощта сама. След половин час той стоеше пред вратата й с шоколад и бутилка от любимото й вино.

Лежаха на пода, гледаха филм и пиеха вино – толкова щастливи бяха в този момент и искаха той никога да не свършва. В момента, в който убиецът внезапно изскочи из зад ъгъла във филма и нападна жертвата. Таня така се стресна и без да иска разля чашата с вино върху Серьожа. Той не каза нищо, беше му все едно, но Таня така се притесни, взе тениската и отиде да я пусне в пералнята. Когато се обърна се оказа очи в очи със Серьожа. Той беше само по шорти. Впечатли се от добре развитото му тяло. Той докосна с ръка бузата й и я целуна, а не се отдръпна.

Нощ ... Пушеха голи на балкона и всеки мислеше за това как ще живеят след случилото се. И двамата се обичаха, но не знаеха, че съвсем скоро животът и на двата драстично ще се промени.

Какво се случи между тях след това, предполагам сами се сещате. Криеха връзката си, но когато им се отдадеше възможност да останат насаме, любовта им бе страстна и необуздана. Стаята му в общежитието, квартири на приятели, преотстъпени за няколко часа – там се отдаваха изцяло един на друг и не се притесняваха, че някой ще узнае. Хорските езици обаче са дълги и скоро слухът стигнал до Артур. Кипнала горещата му южна кръв – неговата играчка вече не била само негова, значи трябва да бъде наказана ...

Сергей стоеше до моста, пушеше, гледаше река и мислеше. Мислеше за нея ... Мислеше, че това не може да продължава вечно. Искаше да отиде при Артур, да си поговорят по мъжки. В крайна сметка какво толкова може да му направи, няма да го убие, я?! Мислите му бяха прекъснати от нейното обаждане.
- Артур замина, ела!
И ето го вече седи в метрото, което го води при любимата му. Радваше се, беше щастлив, но някакво вътрешно безпокойство, някакво предчувствие, че нещо лошо ще се случи, не му даваше мира. Ето го вече на прага пред дома й, тя го чака, чака го с нетърпение. Гореща целувка, нетърпеливите ръце бързо свалят дрехите, мека постеля .... след това мълчаливи пушат на балкона, гледат залези и двамата им е тъжно.
- Не тъжи, утре слънцето отново ще изгрее и отново този балкон ще пушим и ще му се радваме – каза Таня и притисна глава към гърдите му, за да усеща сърцето му. Отново отидоха в леглото.

Три часа през нощта е. Входната врата безшумно се отваря и в апартамента влизат четирима човека с бухалки. Насочват се направо към спалнята, където нашите герои блажено спят. Артур включва осветлението, издърпва одеялото и Таня се разпищява от ужас и изненада. Сергей веднага разбира какво се случва и грабва вазата от масата и я хвърля по един от хората на Артур. В яростта си, грабва бухалката и с все сила я стоварва върху друг. Артур го изненадва в гръб и го удря в тила. Сергей падна, опита се да стане, но нов, още по-силен удар от първия го повали. Доста ги биха, него повече, нея по-малко, тя крещеше .... още един удар и писъците й замлъкнаха. Умря от този удар, Сергей още дишаше. Лежеше на пода, кръвта му изтичаше, беше изгубил съзнание. Хората на Артур пуснаха таймера на мини взривно устройство, което носеха със себе си. Когато избухна бомбата той дойде в съзнание, отвори очи и се опита да помогне на Таня, но пламъците не му позволиха ...

Каквото и да говорим за погребението, за родителите, изгубили единственото си дете, за приятелите, които се заклеха да отмъстят, за Артур, който се покри в някой друг град, нищо няма да променим, те изгоряха ....